Еврото може да се отложи и след 2025 г.
В идващите две години инфлацията в България последователно ще се забавя, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие поради неподходящи външни фактори, само че и в резултат на провежданата политика по приходите, несъобразена в задоволителна степен с действителните бюджетни благоприятни условия. В такива условия участието в еврозоната би се отсрочило и след 2025 година Това се показва в постоянния Годишен отчет: „ Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования “ на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките. Докладът преглежда положението и развиването на световната и националната стопанска система през 2023 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2026 година
Учените от Българска академия на науките чакат действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да остане под евентуалния, като през 2024 година се чака той да бъде малко над 2%. До 2026 година растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък. В средносрочен проект икономическият напредък в България се чака да бъде в границите на 3,0-3,5% годишно, написа в отчета. Очакванията за 2024 година са за изстудяване на кредитирането както на компаниите, по този начин и на семействата на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш, което ще докара до последователно повишение на лихвените проценти по заемите, показва се в отчета.
Според него България записва едни от най-високите равнища на енергийна беднотия в Европейски Съюз, само че изостава при въвеждането на механизъм за поддръжка на енергийно бедните семейства и не подхваща нужните дейности за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.
Обосновано е и въвеждането на механизъм за обществена търпимост на цените на електрическата енергия в изискванията на либерализиран пазар, който да е комбиниран с ясно написани ограничения и с ясна канара на диференциране на поддръжката по рентабилен аршин. Прави се предложение енергийната беднотия да се прави оценка не на човек, а на равнище домакинство, съгласно броя хората в него, като се дефинира жилищната повърхност за всеки вид домакинство, оферират още икономистите на Българска академия на науките.
Учените от Българска академия на науките чакат действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да остане под евентуалния, като през 2024 година се чака той да бъде малко над 2%. До 2026 година растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък. В средносрочен проект икономическият напредък в България се чака да бъде в границите на 3,0-3,5% годишно, написа в отчета. Очакванията за 2024 година са за изстудяване на кредитирането както на компаниите, по този начин и на семействата на фона на възходящите опасности на икономическата среда и начисляването на награда за риск върху вземанията от нефинансовия бранш, което ще докара до последователно повишение на лихвените проценти по заемите, показва се в отчета.
Според него България записва едни от най-високите равнища на енергийна беднотия в Европейски Съюз, само че изостава при въвеждането на механизъм за поддръжка на енергийно бедните семейства и не подхваща нужните дейности за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.
Обосновано е и въвеждането на механизъм за обществена търпимост на цените на електрическата енергия в изискванията на либерализиран пазар, който да е комбиниран с ясно написани ограничения и с ясна канара на диференциране на поддръжката по рентабилен аршин. Прави се предложение енергийната беднотия да се прави оценка не на човек, а на равнище домакинство, съгласно броя хората в него, като се дефинира жилищната повърхност за всеки вид домакинство, оферират още икономистите на Българска академия на науките.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ