Интервенцията в Нигер: либийски сценарий и втори фронт срещу Русия?
Западна Африка на ръба на пълномащабна война
Ако се има вяра на някои хора от обкръжението на падналия президент на Нигер Мохамед Базум, съвсем в деня на преврата, ръководеният от него режим подписва някакъв специфичен документ с Париж, узаконяващ военната инвазия в някогашната метрополия под претекст „ с цел да възвръща конституционната власт и се бори с бунтовниците “, което сподели още веднъж на 24 август френският президент Е. Макрон.
„ Когато разбрахме, в първите часове, че в действителност приказваме за държавен прелом, краткотрайно изпълняващият длъжността министър-председател на Нигер Асуми Масуду, от името на Базум, изиска поддръжка от Франция, която от своя страна изиска документално позволение “, цитира Le Monde думите на съветника на М. Базум. Това позволение беше обещано. “
Тази информация удостоверява валидността на изказванията на Националния фронт за отбрана на родината (CNSP), управителен от А. Чиани, че „ френските сили са получили правото да нападат двореца на президента на Нигер “ – по същия метод през 2011 година лоялният към Париж президент на Кот д`Ивоар бе „ възобновен ” на поста си.
Ако не посредством един, то по различен метод, Париж обезверено се стреми да резервира позицията си в района, който от 1880-те до началото на 1960-те години публично се назовава " Френска Западна Африка ", площта на която е една трета (а дружно с " Френска Екваториална Африка ", в това число Габон, Камерун, Чад, Конго и ЦАР - съвсем 60%) от територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Характерно е, че по време на пътувания до някогашните им африкански колонии френските водачи искрено декларират, че без тези големи владения Франция не би могла да придобие статут на велика мощ с уместно равнище на икономическо развиване и материална сигурност на жителите.
Тъй като Петата република се тресе както в никакъв случай до момента, не е изненадващо, че залозите за Париж в съкровищницата на естествените запаси на Африка са по-големи от всеки път. В предходна обява споменахме вероятните проекти на колонизаторите от 21-ви век да проведат сюжета на конгоанската Катанга в Нигер с отхвърлянето на част от „ целевата “ страна, богата на естествени запаси.
Друг, типологично сходен образец е превръщането на тогавашната процъфтяваща Либийска Джамахирия в купчина руини и в обиталище на враждуващи фракции, настоящи в полза на външни играчи, вследствие на външната интервенция.
И напълно не е инцидентна вероятността от осъществяване на „ либийския “ сюжет в Нигер, както предизвести в изявление за РИА Новости министърът на защитата и по въпросите на ветераните на Буркина Фасо полковник Касум Кулибали: „ Великата Либия, която познавахме, беше много постоянна. Когато отивахме там, се чувствахме удобно. Сега това е страна, която търси с какво да нахрани популацията си.
Това е нещо немислимо по времето на Кадафи. Оръжията се разпространиха из цялата страна и се образуваха терористични придвижвания. Те отиват и в Мали, Нигер и Буркина Фасо. Ако позволим на Нигер също да потъне в този невъобразим безпорядък, това единствено ще сътвори удобни условия за терористични придвижвания.
Според някои западноафрикански и френски източници се твърди, че спомагателни френски сили към този момент са били трансферирани в бази в Нигер от Кот д`Ивоар. На собствен ред Ниамей разгласи готовност, изиска френският дипломат да напусне страната в границите на 48 часа (в Париж споделиха, че това няма да се случи).
Военните управляващи се стремят да прикрият с спомагателни сили границите с Нигерия и Бенин, въоръжените сили са приведени в оптималната подготвеност. В същото време министър-председателят на Нигер Али Махаман Ламине Зейн отхвърли проекти за съдействие с съветската ЧВК " Вагнер ", част от чиито сили са в Централноафриканската република, а също, съгласно френски източници, в Мали и Либия, граничещи с Нигер и даже на границите с Мали и Буркина Фасо на самия Нигер.
В подтекста на някои скорошни събития, нахлуването в Нигер с поддръжката на френските въоръжени сили има за цел да сътвори „ втори фронт “ на Черния континент против Русия и нейните ползи. Няма подозрение, че реакцията на Москва на евентуалното развиване на събитията по отрицателния сюжет ще бъде съответна, като се вземат поради всички съществуващи условия.
Очевидно вероятно навлизане под флага на ECOWAS или обособени членове на тази съответна група няма да остане без отговор, както се вижда от изказването на Министерството на външните работи на Нигер на 25 август по отношение на разрешаването на войските на прилежащите Мали и Буркина Фасо да влязат в Нигер при положение на интервенция в тази страна.
Около седмица по-рано представителят на ECOWAS Абдел Фатах Муса сподели, че военните водачи на държавите-членки на общността са удостоверили готовността си да се намесят в обстановката в Нигер " незабавно щом бъде дадена заповед ". На 22 август радио Франс също разгласи готовността за нахлуването: проектът и датата за взаимното навлизане на войските на общността в Нигер „ неотдавна бяха утвърдени от страните от ECOWAS, само че те към момента не са разкрили публично тази информация.
Междувременно Мали и Буркина Фасо започнаха да реалокират бойните си самолети в Нигер, с цел да поддържат новото държавно управление.Твърди се, че силите на ECOWAS са приключили подготовката за военна намеса в Нигер с към 12 000 бойци и стотици бронирани транспортни средства, подготвени да нахлуят всеки миг.
Задачите на съдружниците на новите нигерийски управляващи могат да бъдат доста усложнени, в случай че интервенционистите, с дейната поддръжка на френските сили за специфични интервенции, предпочетат опит за завладяване на президентския замък и главните държавни институции в Ниамей и, евентуално, в граничните зони, пред пълномащабното навлизане.
Има повече от задоволително образци в практиката на френския колониализъм в Западна Африка: това е отстраняването от власт в ЦАР на Ж.-Б. Бокаса (1979 г.) и свалянето на " неверния " Л. Гбабго в Кот д`Ивоар (2011 г.) - и в двата случая основани на френски военни бази както непосредствено в тези страни, по този начин и в прилежащите Нигер, Сенегал, Габон, Чад.
Времената обаче към момента се трансформират и все по-често земята гори под краката на колонизаторите. Вече трета седмица не стопират всеобщите " антифренски " протести в Сенегал (близо до столицата на който остава огромна военна база на Франция), след което сенегалците излизат на улицата към този момент във Франция. Формалният мотив за гърмежа на публичното отвращение е карцерът (по заповед от Париж!) на водача на локалната националистическа съпротива Усман Сонко.
Въпреки уверенията на локалните управляващи за нормализиране на обстановката, по-нататъшната орис на политика към момента не е известна, до момента в който част от опозицията откри леговище в прилежащите Гамбия, Мали и Гвинея. Напълно допустимо е Бамако, Уагадугу и Конакри, които осъждат политиката на Франция по отношение на Нигер, да се пробват - в контраст на прозападните режими в страните от ECOWAS - да основат " втори фронт " в Западна Африка в поддръжка на новия режим в Ниамей. Потвърждение на тази наклонност може да бъде възобновяването на вълненията в Сенегал с нова мощ в близко бъдеще.
Подкрепата на новите управляващи на Ниамей е публично заявена и в прилежащ Алжир, който има една от най-боеспособните армии в тази част на Африка. Не е напълно ясно обаче дали формалните изказвания значат, че алжирски войски ще бъдат изпратени в Нигер при положение на интервенция.
По-рано Алжир отхвърли на Франция да употребява въздушното му пространство за военна интервенция в Нигер. В същото време ясно доказателство за готовността на страната, окована в нескончаем военно-политически спор с Мароко в прилежаща Западна Сахара, да взе участие в борба с Франция и страните от ECOWAS за Нигер, към момента няма.
Като се вземе поради втечненият природен газ, делът на Алжир в газоснабдяването на някогашната метрополия надвишава 55%, което допуска тесния темперамент на търговско-икономическите връзки, макар сложната, меко казано, история на колониалното ръководство на Франция в северната част на Африка. Според наличната информация от началото на 2023 година южноевропейската страна усилва вноса си на LNG от Нигерия, Катар и от някои „ осиротели “ терминали в Либия, следени от френския и италиански бизнес.
Създава се усещането, че през идващите месеци и години " горещите точки " на картата на Африка явно няма да станат по-малко. Обявявайки своя ангажимент към правилото „ Африкански проблеми – африканско решение “ като основа за разрешаване на спорове, подписалите „ втората “ Йоханесбургска декларация малко показват угриженост по отношение на „ обстановката в района на Сахел, по-специално в Република Нигер “. " Но с цел да се трансфорат опасенията, записани на „ хартия “ в действителни каузи, би трябвало да се преодолее доста разстояние.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако се има вяра на някои хора от обкръжението на падналия президент на Нигер Мохамед Базум, съвсем в деня на преврата, ръководеният от него режим подписва някакъв специфичен документ с Париж, узаконяващ военната инвазия в някогашната метрополия под претекст „ с цел да възвръща конституционната власт и се бори с бунтовниците “, което сподели още веднъж на 24 август френският президент Е. Макрон.
„ Когато разбрахме, в първите часове, че в действителност приказваме за държавен прелом, краткотрайно изпълняващият длъжността министър-председател на Нигер Асуми Масуду, от името на Базум, изиска поддръжка от Франция, която от своя страна изиска документално позволение “, цитира Le Monde думите на съветника на М. Базум. Това позволение беше обещано. “
Тази информация удостоверява валидността на изказванията на Националния фронт за отбрана на родината (CNSP), управителен от А. Чиани, че „ френските сили са получили правото да нападат двореца на президента на Нигер “ – по същия метод през 2011 година лоялният към Париж президент на Кот д`Ивоар бе „ възобновен ” на поста си.
Ако не посредством един, то по различен метод, Париж обезверено се стреми да резервира позицията си в района, който от 1880-те до началото на 1960-те години публично се назовава " Френска Западна Африка ", площта на която е една трета (а дружно с " Френска Екваториална Африка ", в това число Габон, Камерун, Чад, Конго и ЦАР - съвсем 60%) от територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Характерно е, че по време на пътувания до някогашните им африкански колонии френските водачи искрено декларират, че без тези големи владения Франция не би могла да придобие статут на велика мощ с уместно равнище на икономическо развиване и материална сигурност на жителите.
Тъй като Петата република се тресе както в никакъв случай до момента, не е изненадващо, че залозите за Париж в съкровищницата на естествените запаси на Африка са по-големи от всеки път. В предходна обява споменахме вероятните проекти на колонизаторите от 21-ви век да проведат сюжета на конгоанската Катанга в Нигер с отхвърлянето на част от „ целевата “ страна, богата на естествени запаси.
Друг, типологично сходен образец е превръщането на тогавашната процъфтяваща Либийска Джамахирия в купчина руини и в обиталище на враждуващи фракции, настоящи в полза на външни играчи, вследствие на външната интервенция.
И напълно не е инцидентна вероятността от осъществяване на „ либийския “ сюжет в Нигер, както предизвести в изявление за РИА Новости министърът на защитата и по въпросите на ветераните на Буркина Фасо полковник Касум Кулибали: „ Великата Либия, която познавахме, беше много постоянна. Когато отивахме там, се чувствахме удобно. Сега това е страна, която търси с какво да нахрани популацията си.
Това е нещо немислимо по времето на Кадафи. Оръжията се разпространиха из цялата страна и се образуваха терористични придвижвания. Те отиват и в Мали, Нигер и Буркина Фасо. Ако позволим на Нигер също да потъне в този невъобразим безпорядък, това единствено ще сътвори удобни условия за терористични придвижвания.
Според някои западноафрикански и френски източници се твърди, че спомагателни френски сили към този момент са били трансферирани в бази в Нигер от Кот д`Ивоар. На собствен ред Ниамей разгласи готовност, изиска френският дипломат да напусне страната в границите на 48 часа (в Париж споделиха, че това няма да се случи).
Военните управляващи се стремят да прикрият с спомагателни сили границите с Нигерия и Бенин, въоръжените сили са приведени в оптималната подготвеност. В същото време министър-председателят на Нигер Али Махаман Ламине Зейн отхвърли проекти за съдействие с съветската ЧВК " Вагнер ", част от чиито сили са в Централноафриканската република, а също, съгласно френски източници, в Мали и Либия, граничещи с Нигер и даже на границите с Мали и Буркина Фасо на самия Нигер.
В подтекста на някои скорошни събития, нахлуването в Нигер с поддръжката на френските въоръжени сили има за цел да сътвори „ втори фронт “ на Черния континент против Русия и нейните ползи. Няма подозрение, че реакцията на Москва на евентуалното развиване на събитията по отрицателния сюжет ще бъде съответна, като се вземат поради всички съществуващи условия.
Очевидно вероятно навлизане под флага на ECOWAS или обособени членове на тази съответна група няма да остане без отговор, както се вижда от изказването на Министерството на външните работи на Нигер на 25 август по отношение на разрешаването на войските на прилежащите Мали и Буркина Фасо да влязат в Нигер при положение на интервенция в тази страна.
Около седмица по-рано представителят на ECOWAS Абдел Фатах Муса сподели, че военните водачи на държавите-членки на общността са удостоверили готовността си да се намесят в обстановката в Нигер " незабавно щом бъде дадена заповед ". На 22 август радио Франс също разгласи готовността за нахлуването: проектът и датата за взаимното навлизане на войските на общността в Нигер „ неотдавна бяха утвърдени от страните от ECOWAS, само че те към момента не са разкрили публично тази информация.
Междувременно Мали и Буркина Фасо започнаха да реалокират бойните си самолети в Нигер, с цел да поддържат новото държавно управление.Твърди се, че силите на ECOWAS са приключили подготовката за военна намеса в Нигер с към 12 000 бойци и стотици бронирани транспортни средства, подготвени да нахлуят всеки миг.
Задачите на съдружниците на новите нигерийски управляващи могат да бъдат доста усложнени, в случай че интервенционистите, с дейната поддръжка на френските сили за специфични интервенции, предпочетат опит за завладяване на президентския замък и главните държавни институции в Ниамей и, евентуално, в граничните зони, пред пълномащабното навлизане.
Има повече от задоволително образци в практиката на френския колониализъм в Западна Африка: това е отстраняването от власт в ЦАР на Ж.-Б. Бокаса (1979 г.) и свалянето на " неверния " Л. Гбабго в Кот д`Ивоар (2011 г.) - и в двата случая основани на френски военни бази както непосредствено в тези страни, по този начин и в прилежащите Нигер, Сенегал, Габон, Чад.
Времената обаче към момента се трансформират и все по-често земята гори под краката на колонизаторите. Вече трета седмица не стопират всеобщите " антифренски " протести в Сенегал (близо до столицата на който остава огромна военна база на Франция), след което сенегалците излизат на улицата към този момент във Франция. Формалният мотив за гърмежа на публичното отвращение е карцерът (по заповед от Париж!) на водача на локалната националистическа съпротива Усман Сонко.
Въпреки уверенията на локалните управляващи за нормализиране на обстановката, по-нататъшната орис на политика към момента не е известна, до момента в който част от опозицията откри леговище в прилежащите Гамбия, Мали и Гвинея. Напълно допустимо е Бамако, Уагадугу и Конакри, които осъждат политиката на Франция по отношение на Нигер, да се пробват - в контраст на прозападните режими в страните от ECOWAS - да основат " втори фронт " в Западна Африка в поддръжка на новия режим в Ниамей. Потвърждение на тази наклонност може да бъде възобновяването на вълненията в Сенегал с нова мощ в близко бъдеще.
Подкрепата на новите управляващи на Ниамей е публично заявена и в прилежащ Алжир, който има една от най-боеспособните армии в тази част на Африка. Не е напълно ясно обаче дали формалните изказвания значат, че алжирски войски ще бъдат изпратени в Нигер при положение на интервенция.
По-рано Алжир отхвърли на Франция да употребява въздушното му пространство за военна интервенция в Нигер. В същото време ясно доказателство за готовността на страната, окована в нескончаем военно-политически спор с Мароко в прилежаща Западна Сахара, да взе участие в борба с Франция и страните от ECOWAS за Нигер, към момента няма.
Като се вземе поради втечненият природен газ, делът на Алжир в газоснабдяването на някогашната метрополия надвишава 55%, което допуска тесния темперамент на търговско-икономическите връзки, макар сложната, меко казано, история на колониалното ръководство на Франция в северната част на Африка. Според наличната информация от началото на 2023 година южноевропейската страна усилва вноса си на LNG от Нигерия, Катар и от някои „ осиротели “ терминали в Либия, следени от френския и италиански бизнес.
Създава се усещането, че през идващите месеци и години " горещите точки " на картата на Африка явно няма да станат по-малко. Обявявайки своя ангажимент към правилото „ Африкански проблеми – африканско решение “ като основа за разрешаване на спорове, подписалите „ втората “ Йоханесбургска декларация малко показват угриженост по отношение на „ обстановката в района на Сахел, по-специално в Република Нигер “. " Но с цел да се трансфорат опасенията, записани на „ хартия “ в действителни каузи, би трябвало да се преодолее доста разстояние.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ