Промените в Конституцията влизат за второ четене в парламента
Законопроектът бе гласуван на първо четене два пъти - на 6 октомври и 8 декември 2023 година На 8 декември промените бяха подложени още веднъж на първо гласоподаване, откакто два месеца по-рано не събраха нужните три четвърти болшинство, и бяха признати.
За приемането на измененията на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано болшинство от 160 гласа " за ". За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност и поименно, добавя Българска телеграфна агенция.
Заседанието на Комисията по конституционни въпроси бе планувано за събота - 16 декември - ден след приключване на периода за оферти сред първо и второ четене. На свое съвещание с присъединяване на министъра на правораздаването Атанас Славов и членове на публичния съвет към комисията депутатите одобриха на второ четене измененията в Конституцията. С промените се възприе методът за непрекъсваемост на законодателната власт. Бе стеснен кръгът от лица, всред които президентът може да избира длъжностен министър-председател. Въпреки рецензиите от професионалната общественост във връзка с фигурата на служебния министър-председател депутатите оставиха в кръга ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят и заместник-председателят на Сметната палата.
Депутатите от комисията по конституционни въпроси поддържаха текстовете, с които бе дадена опция за народни представители да бъдат избирани лица с двойно поданство. Според признатите разпореждания за депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.
Депутатите записаха още, че за президент може да бъде определен български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната.
В частта, обвързвана със правосъдната промяна, депутатите одобриха ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Текстовете плануват още указът на президента да се издава в седемдневен период. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването, като още веднъж е планувано указът на президента да се издава в седемдневен период. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, определени директно от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, определени от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Сред условията за членовете на Висш съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период. Предвижда се Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет да реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на Висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в негово от неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, взеха решение още депутатите от комисията.
Депутатите се отхвърлиха от концепцията за смяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.
За приемането на измененията на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано болшинство от 160 гласа " за ". За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност и поименно, добавя Българска телеграфна агенция.
Заседанието на Комисията по конституционни въпроси бе планувано за събота - 16 декември - ден след приключване на периода за оферти сред първо и второ четене. На свое съвещание с присъединяване на министъра на правораздаването Атанас Славов и членове на публичния съвет към комисията депутатите одобриха на второ четене измененията в Конституцията. С промените се възприе методът за непрекъсваемост на законодателната власт. Бе стеснен кръгът от лица, всред които президентът може да избира длъжностен министър-председател. Въпреки рецензиите от професионалната общественост във връзка с фигурата на служебния министър-председател депутатите оставиха в кръга ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят и заместник-председателят на Сметната палата.
Депутатите от комисията по конституционни въпроси поддържаха текстовете, с които бе дадена опция за народни представители да бъдат избирани лица с двойно поданство. Според признатите разпореждания за депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.
Депутатите записаха още, че за президент може да бъде определен български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната.
В частта, обвързвана със правосъдната промяна, депутатите одобриха ръководителят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховният административен съд да могат да се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Текстовете плануват още указът на президента да се издава в седемдневен период. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването, като още веднъж е планувано указът на президента да се издава в седемдневен период. Предвидено е още, че президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, определени директно от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, определени от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Сред условията за членовете на Висш съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет бе записано, че те са адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период. Предвижда се Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет да реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на Висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в негово от неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, взеха решение още депутатите от комисията.
Депутатите се отхвърлиха от концепцията за смяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ