Забравете Марс. Спътникът на Юпитер – Европа, е един от

Забравете Марс. Спътникът на Юпитер – Европа, е един от най-обещаващите светове в Слънчевата система, където да търсим извънземен живот. До огромна степен това е по този начин, тъй като може да се похвали с голям течен океан, ситуиран под повърхностния лед. Въпреки че Европа е единствено една четвърт от диаметъра на Земята, нейният океан може да има два пъти повече вода, в сравнение с океаните на нашата планета взети дружно. И където има вода, има късмет животът, какъвто го познаваме, да се откри.

Но в действителност да открием какъв извънземен живот може да живее в Европа, ще бъде извънредно мъчно предизвикателство. Смята се, че ледената обвивка на Луната е с дебелина от 16 до 24 км. Най-далечното разстояние, което хората в миналото са копали на Земята, е към 12 км.

Въпреки това, може да не е толкоз обезсърчително, колкото наподобява. Ново изследване, оповестено в Nature Communications във вторник, разкрива, че самата ледена черупка може да е доста по-порьозна, в сравнение с се смяташе преди. Всъщност ледът може да е дом на голям брой джобове с вода, които също биха могли да поддържат живота.

Ключът към тези нови открития може да е земната Гренландия. Нови данни, събрани с радар за навлизане в лед, демонстрират образуването на „ двойни хребети “ в ледената завивка на Гренландия – характерности, които участват и в луната Европа.

Изследователите зад новата публикация имат вяра, че механизмът за тези двойни хребети, формирани в Гренландия, би трябвало да се ползва за Европа – което допуска, че има повече течна вода на луната на Юпитер, в сравнение с бихме могли да си представим.

„ Наистина беше малко инцидентно “, сподели Райли Кълбърг, електроинженер, който е докторант в Станфордския университет и управлява новото изследване.

„ Един от моите сътрудници, който е планетарен академик, изнасяше презентация по огромните отворени въпроси в науката за Европа и сподели фотография на тези двойни хребети на повърхността. Направи ми усещане, че видях сходна функционалност в моите лични данни от Земята, до момента в който работех по изцяло друг план, обвързван с въздействията на изменението на климата върху ледената завивка на Гренландия.

Кълбърг и сътрудниците му се върнаха към данните от Европа и откриха, че двойните хребети на луната на Юпитер (за първи път следени през 90-те години на предишния век от задачата на НАСА, Галилео) демонстрират необикновен тип съответствие сред височината на хребетите и дистанцията сред двата върха. След като регистрира разликата в гравитацията сред Земята и Европа, екипът осъзна, че характерностите на Гренландия също имат много сходно съответствие, което значи, че двойните хребети наподобява се образуват по сходен метод и на двете места.

Знаем, че двойните хребети се образуват в Гренландия, когато ледът се счупи към джобове с течна вода под налягане, която замръзва още веднъж вътре в ледената завивка, което кара два върха да се повдигнат в характерна форма. Тези джобове с вода са плитки и оказват помощ ледената завивка да стане по-порьозна.

Изследователите считат, че същият механизъм изяснява двойните хребети на Европа – което значи, че ледената черупка е динамична, пропусклива и може би изобилстваща от плитки тела с течна вода.

„ Ако двойните хребети на Европа също се образуват по този метод, това допуска, че плитките водни джобове би трябвало да са били или може би към момента са извънредно постоянно срещани в ледената черупка “, сподели Кълбърг. „ Двойните хребети са най-често срещаната повърхнина, която виждаме на изображения от Европа, тъй че в случай че се образуват над вода, тя в действителност би трябвало да бъде на всички места в ледената черупка. “ Това значи, че опциите за развиване на живот на луната на Юпитер са доста по-чести.

Кълбърг предизвести, че няма да можем да потвърдим нищо от това, до момента в който нямаме опция фактически да учим Европа непосредствено. Това евентуално ще се случи през идващото десетилетие: НАСА възнамерява да изстреля орбитална сонда, наречена Europa Clipper през октомври 2024 година, и тя би трябвало да дойде в Европа през април 2030 година Тя ще бъде въоръжена с радар, проникващ в лед, който ще бъде от решаващо значение за изследване на ледената обвивка на Европа. Очаква се това да помогне да се разкрие дали Европа в действителност е най-подходящото място в нашата Слънчева система за съществуването на живот.