БНБ прогнозира забавяне на растежа на БВП до 1% за 2023 г.
Забавяне на растежа на действителния БВП (БВП) на България до един % през 2023 година предвиждат от Българската национална банка (БНБ) в разбора си " Макроикономическа прогноза " (юни 2023 г.), съобщи Българска телеграфна агенция.
Прогнозата на Българска народна банка за съществени макроикономически индикатори за страната през настоящата и идващите две години е оповестена на интернет страницата на централната банка. Изготвена е към 3 юли т.г. и се основава на допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 19 юни 2023 година, се изяснява в документа.
През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави до един % (спрямо 3,4 % през 2022 г.),
което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през годината, са плануваното намаляване на държавното ползване в действително изражение,
забавянето на растежа на частното ползване
и запазването на негативен принос на чистия експорт, се показва в прогнозата на Българска народна банка. Същевременно от централната банка чакат, след две поредни години на спад, през 2023 година вложенията в главен капитал да се покачат на годишна база основно заради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средства от Европейски Съюз както от обществения, по този начин и от частния бранш.
Очакванията на Българска народна банка са растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2 % през 2024 година,
най-много в резултат на свиването на негативния принос на изменението на запасите, и до 4 % през 2025 година заради предстоящо доста ускорение на растежа на вложенията в следствие основно на осъществяването на планове по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да се забави до 5,7 % в края на 2023 година вследствие спада на цените на енергийните артикули и по-слаби темпове на повишаване на цените на останалите артикули и услуги заради образуването на базов резултат по отношение на миналата година, написа в прогнозата.
Очакванията са средногодишната инфлация да възлезе на 8,7 %,
като в кратковременен проект натискът върху потребителските цени ще остане забележителен вследствие на лимитираното преместване от компаниите на понижаващите се интернационалните цени на съществени селскостопански и енергийни първични материали върху крайните потребителски цени в среда на мощно потребителско търсене.
Относно разноските за труд на единица продукция прогнозата на Българска народна банка е те да продължат да нарастват със относително високи темпове в изискванията на дефицит на работна мощ и да оказват проинфлационно въздействие върху растежа на цените, изключително при базисните съставни елементи. От Българска народна банка показват, че вследствие на това в края на 2023 година най-голям позитивен принос за общата инфлация се чака да има базисната инфлация. Очакванията са инфлацията при административно определяните цени и тютюневите произведения също да има относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на годината основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на тютюневите произведения, ВиК услугите, електрическата енергия и топлоенергията.
Прогнозата на Българска народна банка за съществени макроикономически индикатори за страната през настоящата и идващите две години е оповестена на интернет страницата на централната банка. Изготвена е към 3 юли т.г. и се основава на допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 19 юни 2023 година, се изяснява в документа.
През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави до един % (спрямо 3,4 % през 2022 г.),
което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през годината, са плануваното намаляване на държавното ползване в действително изражение,
забавянето на растежа на частното ползване
и запазването на негативен принос на чистия експорт, се показва в прогнозата на Българска народна банка. Същевременно от централната банка чакат, след две поредни години на спад, през 2023 година вложенията в главен капитал да се покачат на годишна база основно заради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средства от Европейски Съюз както от обществения, по този начин и от частния бранш.
Очакванията на Българска народна банка са растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2 % през 2024 година,
най-много в резултат на свиването на негативния принос на изменението на запасите, и до 4 % през 2025 година заради предстоящо доста ускорение на растежа на вложенията в следствие основно на осъществяването на планове по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да се забави до 5,7 % в края на 2023 година вследствие спада на цените на енергийните артикули и по-слаби темпове на повишаване на цените на останалите артикули и услуги заради образуването на базов резултат по отношение на миналата година, написа в прогнозата.
Очакванията са средногодишната инфлация да възлезе на 8,7 %,
като в кратковременен проект натискът върху потребителските цени ще остане забележителен вследствие на лимитираното преместване от компаниите на понижаващите се интернационалните цени на съществени селскостопански и енергийни първични материали върху крайните потребителски цени в среда на мощно потребителско търсене.
Относно разноските за труд на единица продукция прогнозата на Българска народна банка е те да продължат да нарастват със относително високи темпове в изискванията на дефицит на работна мощ и да оказват проинфлационно въздействие върху растежа на цените, изключително при базисните съставни елементи. От Българска народна банка показват, че вследствие на това в края на 2023 година най-голям позитивен принос за общата инфлация се чака да има базисната инфлация. Очакванията са инфлацията при административно определяните цени и тютюневите произведения също да има относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на годината основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на тютюневите произведения, ВиК услугите, електрическата енергия и топлоенергията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ