Джеймс Шер: В съзнанието на ключови съюзници от НАТО се е загнездило разбирането, че Украйна е бреме
За толкоз стигна консенсусът тогава. До 24 февруари предходната година, когато Русия нахлу в Украйна, упоритото повторение на това кардинално увещание се смяташе за проява на решителност и праволинейност, само че към този момент близо 17 месеца по-късно тази " Букурещка формула " звучи несъответстващо, и то освен за Киев.
Това написа в коментар за границите на консенсуса в НАТО Джеймс Шер от Естонския институт за външна политика седмица преди да бъде оповестена " Вилнюската формула ". Той предвижда, че репутацията на алианса ще пострада, в случай че букурещките призраци бъдат оставени живи. Съюзниците заявиха във Вилнюс, че бъдещето на Украйна е в НАТО и че ще са в позиция да й насочат покана, когато реализиран консенсус и Киев извърши изискванията.
Запитан дали това убива призраците, в изявление за БНР Джеймс Шер разяснява:
" Категорично не! А какъв брой по-добре щеше да бъде, в случай че алиансът беше заявил две неща! Първо - че европейската сигурност не би била устойчива, до момента в който Украйна не стане пълноправна част от евроатлантическата система.
И второ - че алиансът не приема и няма да одобри " сиви зони " в Европа, тъй като сами по себе си те са опасност за европейската сигурност. Това щеше да е надалеч по-добре, въпреки и без да се дават каквито и да било твърди уверения за участие на Украйна в НАТО и по кое време ще стане то факт.
Бих добавил още нещо - безсмисленото включване в текста на рутинни неща като осъществяване на условия от страна на Украйна е унизителна и монументална засегнатост. Това е отвън всевъзможен синхрон с действителността. Изглежда, че освен в този текст, само че и в съзнанието на някои основни съдружници, се е загнездило разбирането, че Украйна е задължение за сигурността ни, а не актив. Тези хора по-добре да се ощипят, с цел да осъзнаят действителността.
По време на тази война Украйна, несъмнено подкрепяна от западните съдружници, е унищожила към този момент половината от бойната мощност на съветската войска. Украинските въоръжени сили ще излязат от войната като може би най-способните в Европа. Те имат неповторим опит във воюването против Русия и във воденето на съвременна война. "
Дали нуждата от демонстриране на единение и от консенсус за взимане на решенията не попречи на НАТО да насочи вярното обръщение към Русия от Вилнюс?
" Единството в тази ситуация се акцентира най-вече от тези, които не желаят да одобряват, че се случва нещо качествено ново. И мисля, че сериозната част от обществото ни би трябвало да е обезпокоена от това.
А за консенсуса - относително до неотдавна единодушието в НАТО се определяше от преобладаващо болшинство, което нормално най-после, с някои отстъпки, успяваше да убеди колебаещото се малцинство. Но това към този момент не е по този начин.
Да се надяваме, че консенсусът в НАТО в остарелия му тип съществува най-малко за това по какъв начин биха отвърнали съдружниците на непосредствено нахлуване против някой от тях. Но по всички други въпроси - и украинският е най-големият от тях - няма никакво единогласие. В някои връзки съвсем предумишлено извънредно безнадеждният текст за украинското участие в НАТО демонстрира, че в името на единството консенсусът се е сринал до най-най-малкия вероятен общ знаменател.
Има обаче една загадка, която не мога да си обясня. Малко откакто излезе официалното съобщение на НАТО, беше оповестена и декларация на Г-7. Две от страните членки на алианса - Съединените щати и Германия - които са измежду най-скептичните за присъединението на Украйна, са членки и на Г-7. А посланието на тази група е надалеч по-силно, по-принципно и по-ясно. "
След тази цялостна със събития и страсти седмица какъв завършек на войната, колкото и отдалечен да е, ви наподобява най-вероятен?
" Състоянието на властта в Русия последователно излиза на напред във времето в анализите на този въпрос. Аферата " Пригожин ", чиято развръзка продължава да е неразбираема - освен, тъй като не оповестяват нищо, а тъй като тя на практика още не е завършила - освети слабостите и сериозните проблеми в темелите на властта в Русия. Много е мъчно да се планува какво ще произлезе от това.
През последните няколко дни се оповестява за значително висши офицери - генерали и полковници, които са разследвани, задържани, разпитвани или лишавани от командните им длъжности. Някои поясняват това като енергични ответни дейности от страна на Путин. Но явно то е и знак за растящо отрицание.
Най-големият боязън на целия съветски хайлайф - без значение от вътрешните му дрязги и междуособици - постоянно е бил от смутни времена. Е, Пригожин по доста трагичен метод съживи този призрачен сън. Парадоксално обаче, съгласно мен това ще сплоти всички там към убеждението, че войната би трябвало да бъде извоювана. Защото колкото по-дълго продължава тя, толкоз по-голяма ще е заплахата от ужас.
За мен отражението на всичко това върху НАТО и Украйна е явно. Обединяващият за съветския хайлайф резултат от огромния им боязън прави още по-малко евентуално прекратяването на войната с договаряния. Това удостоверява в допълнение доводите на поддръжниците на тезата, че на съветската войска ще би трябвало да бъде нанесено цялостно проваляне на бойното поле. "
Мъдро или неуместно е Западът да се притеснява от дълготрайно отчуждаване на Русия? От консолидация против нея?
" Две аксиоми по този въпрос не трябва да бъдат забравяни. Първата е, че руснаците в никакъв случай не атакуват съперник, който считат за по-силен от тях. Никога не са го правили. Те обаче не мерят силата с размера на брутния вътрешен артикул, с броя на модерните оръжия или числеността на армията. Руснаците се впечатляват от бойния дух - от способността на съперника им да не жали запаси за реализиране на задачата, да поема опасности и да прави жертви.
Руснаците в никакъв случай не биха нападнали подобен съперник. А единственият отговарящ метод да се отговори на заканите, които Русия насочва много лековато, е не да не им се обръща внимание, а да се вдигне залогът. Ако демонстрираме боязън, неизбежно ще ги окуражим да продължат със заканите, че и да ги усилят.
Втората аксиома е по-тревожна. Руснаците нямат безусловно никакви задръжки да подхващат каквото сметнат за належащо - без значение какъв брой извънредно може да се стори то на останалите, какви биха били последствията и какъв брой вреди биха понесли самите те.
Никога не биха отишли на война, в случай че са уверени, че ще я изгубят. Но биха пожертвали в действителност доста - стопански и военно - с цел да реализиран задачите си. Това са обикновените обстоятелства, само че доста от хората, от които зависи вземането на решения на Запад, просто не ги схващат и отхвърлят да ги одобряват. "
Нека ви попитам и за президента на Турция Реджеп Ердоган. Драматичен противоположен завой направи той тази седмица - към наново доближаване със западните си съдружници и известно разграничаване от Путин.
" Мисля, че Ердоган си е направил верните заключения от аферата " Пригожин ". Цялата дългогодишна многовекторна външна политика на Турция и много постоянните връзки с Русия, се основаваха на разбирането, че тя е постоянна и надеждна велика мощ и сътрудник.
Три неща направи Ердоган в този момент - даде зелена светлина на Швеция за НАТО, сподели на Зеленски, че и Украйна го заслужава и освободи командирите от батальона " Азов ", макар сделката с Путин да не го прави. Това демонстрира, че Ердоган е схванал, че не може повече да разчита на Русия, тъй като не е ясно какво ще й се случи.
Тя е проблем и Турция би трябвало да бъде застрахована. С тези безапелационни жестове Ердоган сподели на Путин: трансформирах си политиката и не се вслушвам повече в теб. "
Това написа в коментар за границите на консенсуса в НАТО Джеймс Шер от Естонския институт за външна политика седмица преди да бъде оповестена " Вилнюската формула ". Той предвижда, че репутацията на алианса ще пострада, в случай че букурещките призраци бъдат оставени живи. Съюзниците заявиха във Вилнюс, че бъдещето на Украйна е в НАТО и че ще са в позиция да й насочат покана, когато реализиран консенсус и Киев извърши изискванията.
Запитан дали това убива призраците, в изявление за БНР Джеймс Шер разяснява:
" Категорично не! А какъв брой по-добре щеше да бъде, в случай че алиансът беше заявил две неща! Първо - че европейската сигурност не би била устойчива, до момента в който Украйна не стане пълноправна част от евроатлантическата система.
И второ - че алиансът не приема и няма да одобри " сиви зони " в Европа, тъй като сами по себе си те са опасност за европейската сигурност. Това щеше да е надалеч по-добре, въпреки и без да се дават каквито и да било твърди уверения за участие на Украйна в НАТО и по кое време ще стане то факт.
Бих добавил още нещо - безсмисленото включване в текста на рутинни неща като осъществяване на условия от страна на Украйна е унизителна и монументална засегнатост. Това е отвън всевъзможен синхрон с действителността. Изглежда, че освен в този текст, само че и в съзнанието на някои основни съдружници, се е загнездило разбирането, че Украйна е задължение за сигурността ни, а не актив. Тези хора по-добре да се ощипят, с цел да осъзнаят действителността.
По време на тази война Украйна, несъмнено подкрепяна от западните съдружници, е унищожила към този момент половината от бойната мощност на съветската войска. Украинските въоръжени сили ще излязат от войната като може би най-способните в Европа. Те имат неповторим опит във воюването против Русия и във воденето на съвременна война. "
Дали нуждата от демонстриране на единение и от консенсус за взимане на решенията не попречи на НАТО да насочи вярното обръщение към Русия от Вилнюс?
" Единството в тази ситуация се акцентира най-вече от тези, които не желаят да одобряват, че се случва нещо качествено ново. И мисля, че сериозната част от обществото ни би трябвало да е обезпокоена от това.
А за консенсуса - относително до неотдавна единодушието в НАТО се определяше от преобладаващо болшинство, което нормално най-после, с някои отстъпки, успяваше да убеди колебаещото се малцинство. Но това към този момент не е по този начин.
Да се надяваме, че консенсусът в НАТО в остарелия му тип съществува най-малко за това по какъв начин биха отвърнали съдружниците на непосредствено нахлуване против някой от тях. Но по всички други въпроси - и украинският е най-големият от тях - няма никакво единогласие. В някои връзки съвсем предумишлено извънредно безнадеждният текст за украинското участие в НАТО демонстрира, че в името на единството консенсусът се е сринал до най-най-малкия вероятен общ знаменател.
Има обаче една загадка, която не мога да си обясня. Малко откакто излезе официалното съобщение на НАТО, беше оповестена и декларация на Г-7. Две от страните членки на алианса - Съединените щати и Германия - които са измежду най-скептичните за присъединението на Украйна, са членки и на Г-7. А посланието на тази група е надалеч по-силно, по-принципно и по-ясно. "
След тази цялостна със събития и страсти седмица какъв завършек на войната, колкото и отдалечен да е, ви наподобява най-вероятен?
" Състоянието на властта в Русия последователно излиза на напред във времето в анализите на този въпрос. Аферата " Пригожин ", чиято развръзка продължава да е неразбираема - освен, тъй като не оповестяват нищо, а тъй като тя на практика още не е завършила - освети слабостите и сериозните проблеми в темелите на властта в Русия. Много е мъчно да се планува какво ще произлезе от това.
През последните няколко дни се оповестява за значително висши офицери - генерали и полковници, които са разследвани, задържани, разпитвани или лишавани от командните им длъжности. Някои поясняват това като енергични ответни дейности от страна на Путин. Но явно то е и знак за растящо отрицание.
Най-големият боязън на целия съветски хайлайф - без значение от вътрешните му дрязги и междуособици - постоянно е бил от смутни времена. Е, Пригожин по доста трагичен метод съживи този призрачен сън. Парадоксално обаче, съгласно мен това ще сплоти всички там към убеждението, че войната би трябвало да бъде извоювана. Защото колкото по-дълго продължава тя, толкоз по-голяма ще е заплахата от ужас.
За мен отражението на всичко това върху НАТО и Украйна е явно. Обединяващият за съветския хайлайф резултат от огромния им боязън прави още по-малко евентуално прекратяването на войната с договаряния. Това удостоверява в допълнение доводите на поддръжниците на тезата, че на съветската войска ще би трябвало да бъде нанесено цялостно проваляне на бойното поле. "
Мъдро или неуместно е Западът да се притеснява от дълготрайно отчуждаване на Русия? От консолидация против нея?
" Две аксиоми по този въпрос не трябва да бъдат забравяни. Първата е, че руснаците в никакъв случай не атакуват съперник, който считат за по-силен от тях. Никога не са го правили. Те обаче не мерят силата с размера на брутния вътрешен артикул, с броя на модерните оръжия или числеността на армията. Руснаците се впечатляват от бойния дух - от способността на съперника им да не жали запаси за реализиране на задачата, да поема опасности и да прави жертви.
Руснаците в никакъв случай не биха нападнали подобен съперник. А единственият отговарящ метод да се отговори на заканите, които Русия насочва много лековато, е не да не им се обръща внимание, а да се вдигне залогът. Ако демонстрираме боязън, неизбежно ще ги окуражим да продължат със заканите, че и да ги усилят.
Втората аксиома е по-тревожна. Руснаците нямат безусловно никакви задръжки да подхващат каквото сметнат за належащо - без значение какъв брой извънредно може да се стори то на останалите, какви биха били последствията и какъв брой вреди биха понесли самите те.
Никога не биха отишли на война, в случай че са уверени, че ще я изгубят. Но биха пожертвали в действителност доста - стопански и военно - с цел да реализиран задачите си. Това са обикновените обстоятелства, само че доста от хората, от които зависи вземането на решения на Запад, просто не ги схващат и отхвърлят да ги одобряват. "
Нека ви попитам и за президента на Турция Реджеп Ердоган. Драматичен противоположен завой направи той тази седмица - към наново доближаване със западните си съдружници и известно разграничаване от Путин.
" Мисля, че Ердоган си е направил верните заключения от аферата " Пригожин ". Цялата дългогодишна многовекторна външна политика на Турция и много постоянните връзки с Русия, се основаваха на разбирането, че тя е постоянна и надеждна велика мощ и сътрудник.
Три неща направи Ердоган в този момент - даде зелена светлина на Швеция за НАТО, сподели на Зеленски, че и Украйна го заслужава и освободи командирите от батальона " Азов ", макар сделката с Путин да не го прави. Това демонстрира, че Ердоган е схванал, че не може повече да разчита на Русия, тъй като не е ясно какво ще й се случи.
Тя е проблем и Турция би трябвало да бъде застрахована. С тези безапелационни жестове Ердоган сподели на Путин: трансформирах си политиката и не се вслушвам повече в теб. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ