Истината е по-светла от деня, по-страшна от ураган ♥ Джани РОДАРИ
За силата на истината от обичания повествовател на детски приказки, назаем от „ Кристалният ДЖАКОМО ”
Едно време в отдалечен град се родило транспарантно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и в случай че паднело, не се строшавало, най-вече на челото му излизала транспарантна цицина. Виждало се по какъв начин бие сърцето му, виждало се по какъв начин мислите му играят като шарени рибки в басейна си. Веднъж по простъпка детето споделило една неистина и незабавно хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то споделило истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не споделило нито една неистина.
Друг път един другар му поверил загадка и незабавно всички я видели като черна топка, която се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде загадка.
Детето пораснало, станало юноша, след това мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали още преди да е дал отговор.
Той се казвал Джакомо, само че хората го наричали „ Кристалният Джакомо ” и всички го обичали поради неговата почтеност и край него всички ставали по-добри.
За жал в тая страна се издигнал да ръководи един нечовечен деспот. Започнал интервал на насилия, несправедливости и несгоди за народа. Който посмеел да се възмущава, изчезвал, без да остави диря. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици способи.
Хората мълчали и страдали заради боязън от следствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил транспарантен и всички четели зад челото му мисли на отвращение - Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После скрито хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът предиздвикал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор.
Но тогава се случило нещо извънредно. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали транспарантни, след тях - стените на пандиза, и най-сетне - външните стени. Хората, които минавали край пандиза, виждали Джакомо седнал на своето столче, като че ли и пандизът бил от кристал, и продължавали да четат мислите му. Нощем пандизът разпръсквал мощна светлина и тиранът в своя замък трябвало да спуска всички пердета, с цел да не я вижда, само че отново не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, въпреки и във вериги, бил по-силен от него, тъй като истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от вихър.
* „ Кристалният Джакомо ”, Джани Родари
Снимка: Biografieonline
