„Осинови дете, за да ми вземеш апартамента!“
За страдание, не всички дами дочакват щастието в персоналния си живот от първия опит. Случило се по този начин, че на 20-годишна възраст Соня осъзнала, че няма шанс. Тя била кариеристка и работохолик, по тази причина се вглъбявала в това, което умеела най-добре.
Когато Соня отворила първия си магазин, родителите й безусловно я изгонили от вкъщи им. Защо? Защото брат й решил да се ожени, а той постоянно е бил любимецът на фамилията.
Освен това родителите вярвали, че пробивната им щерка сама ще реши жилищния си проблем.
Отначало Соня безусловно трябвало да живее в магазина си. Тя даже не можела да си разреши апартамент чартърен, тъй като теглила заем, с цел да купи стока. Изобщо нямала пари. Но тогава нещата тръгнали нагоре и дамата най-сетне се обзавела със собствен двустаен.
Когато братът схванал, че сестра му е стъпила на краката си, той я поканил да стане кръстница на щерка му. Той очевидно схванал, че би трябвало да укрепи връзката със замогналата се родственик, само че Соня учтиво му отказала:
— Но аз съм ти сестра, твоя родственик. По-добре избери някой различен.
Веднага щом Соня се сдобила с пари, роднините почнали да се държат по този начин, като че ли нищо не се е случило. Идвали в магазина, взимали артикули с „ благодаря “ вместо с пари и се хвалели на всички, които познавали.
В персонален проект Соня нямала мъж. Навъртали се неколцина, само че тя просто нямала задоволително време за сериозна връзка. За да не изпадне в меланхолия, дамата намерила нови занимания: спорт, ски курорти, непознати езици и други Да, и работата я натоварвала доста.
На 40 години Соня внезапно осъзнала, че желае дете. Тъй като към този момент не можела да ражда, решила да осинови дете, въпреки да разбирала, че няма да е елементарно, тъй като нормално дават зелена светлина на фамилни двойки, а не на самотни майки.
Малката Наташа била единствено на 4 години. През цялото това време тя живеела в детски дом, тъй като майка й я изоставила след раждането.
Роднините разбрали едвам шест месеца по-късно, че Соня има дете. Тя отишла с щерка си при родителите си, с цел да ги поздрави за Нова година. По това време брат й към този момент имал три възрастни деца и даже един внук.
Соня забелязала, че детето й нервира всички присъстващи. Тя не разбирала за какво се случва това. На идващия ден обаче брат й се обадил и изяснил обстановката.
– Е, ти си ужасна!
– За какво приказваш? – изненадала се Соня.
– Сякаш не разбирам, че си осиновила дете единствено с цел да ми отнемеш жилището. Решила си да си отмъстиш, като се възползваш от това сираче?
– Първо, Наташа не е сираче. Второ, няма да отплащам на никого.
– Да бе, да! Ще плачеш с нея, по-добре ще е да окажеш помощ на племенниците си да си стъпят на краката.А това твое дете от детски дом ще си покаже гените и ще ти покаже къде зимуват раците. И можеш да забравиш за жилището на нашите опитваш се на вятъра. Отдавна ми го приписаха!
Вероятно роднините били съставили цялостен план по какъв начин да се отърват от трудността под формата на малко момиченце, само че никой от тях даже не си помислил, че Соня просто обича това дете. Тя нямала неприятни планове!
Веднага щом Наташа се настанила в дома на Соня всичко било наред. В живота на дамата се появил и обичан мъж, който се трансформирал в същинска опора за нея. Те си заслужили това благополучие кой каквото и да приказва.
