Градската художествена галерия - Варна представя изложба живопис на Радостин Иванов | Откриването е на 4 март
За пръв път във Варна се показва със независима галерия художникът Радостин Иванов, научи Moreto.net. Последователно търсещ нови подходи млад актьор, той ще експонира в Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, свои творби живопис. 18-те платна са част от Четвъртия креативен сезон на създателя, който през две години демонстрира основаното пред аудитория.
Тези свои креативен стадии той назовава сезони: Сезон I (2015), Сезон II (2017), Сезон III (2019), Сезон IV (2021).
Откриването е на 4 март, изложбата ще остане експонирана до 24 март 2022 година Във Варна пътуващата експозиция идва след Плевен, а след това ще продължи към Русе. Проявата се реализира с медийното подпомагане на Българското национално радио.
Радостин Иванов е роден през 1981 година в Лом. Неговият път в изкуството не следва нормалната поредност - първо художествено обучение, а по-късно изложения. Напротив, той първо се декларира като актьор, а по-късно взема решение да учи педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Започва да рисува интензивно маслена живопис през 2015 година Преди това има опит като фотограф, опитва и в музиката, и в киното. Има осъществени 15 независими изложения – в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Враца, Видин, Монтана, Козлодуй, Лом, Белоградчик.
През пролетта на 2019 година реализира първото си художественото турне под надпис „ Северозапад “ с експозиции във Враца, Монтана, Козлодуй и Видин.
През 2020 година Радостин Иванов печели първо място с живопис в конкурс на Студентския съвет към Софийския университет, а през есента на същата година става притежател на първа премия с живопис от 13-ия Национален студентски фестивал на изкуствата, проведен от Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в Благоевград.
За своя път през креативните провокации художникът Радостин Иванов приказва пред Нина Локмаджиева:
“Началото ми в живописта беше през 2015 година Започнах да рисувам, без да съм осведомен с творчеството на другите хора, а и от обща просвета доста малко съм имал визия за това изкуство, когато започнах да върша изложения. При мен първо пристигна изборът да бъда актьор, след това образованието. Приемам това като съдбоносен миг, не съм предполагал, че ще прорисувам. 5 години преди този момент се занимавах с снимка, само че когато започнах да рисувам, разбрах, че това е моето нещо, това е, което желая да върша. Фотографията, с която се занимавах по-рано, дава забавен взор към нещата и считам, че и на мен като художник ми се отрази удобно. В момента, в който прорисувах, почувствах свободата да мога да показвам себе си и фантазията си. И досега аз съм с тази настройка - за мен картините ми са отпечатъци от усещанията ми от целия живот. Те показват насъбрани страсти от безусловно всичко през моя живот.
Така го усещам - в случай че ме питат в каква тенденция показвам себе си, давам отговор, че това се случва по-скоро на подсъзнателно равнище. Изкуствата съгласно мен си взаимодействат. Слушам доста музика - от по-тежките метъл стилове и хип-хоп по-рано, до електронните в този момент. Идеята ми е, че създателите във всички изкуства взаимно си въздействат. На един проектант може да му хрумне нещо изобретателно, като види нещо нарисувано, а една книга може да ми даде сюжет за картина. Този транспорт на сила в изкуството въздейства на самите създатели, а и на публиката. Когато рисувам, чувам музика, тя въздейства на настроението, само че в самите картини търсенията ми са постоянно да измисля нещо ново и друго.
Винаги, когато седна да рисувам, ме обгръща осъзнаването по какъв начин в вероятност картините ми имат късмет да стигнат до доста хора по света. И това е някаква доста хубаво мерило - до момента в който рисувам, си представям. И като знам за опцията хората да видят една картина, пробвам се да заложа в нея влияние, което да е извънредно позитивно. Работите ми са разнообразни една от друга, само че главното е да им предам позитивна страст, която те да излъчват.
Интересни стават картините, в действителност малко като орис одобрявам това, което се случва с мен около тях, тъй като когато седна да рисувам, доста постоянно не си наумявам какво тъкмо желая да изобразя. Е, имам и по-наивистични и реалистични работи, само че множеството се случват просто от тези наслоени неща, които действително ме вълнуват - това са по-абстрактните ми картини. Идеите за тях се оформят в самия развой и за мен този пробен метод е значим. Маслените бои съхнат постепенно, това лишава
2-3 седмици, а до момента в който картината изсъхва, аз преценям дали ми харесва, дали излъчва тази позитивна страст, която желая да предам, дали не се е получило нещо тъмно или пък нещо постоянно срещано. Разбира се, в Университета сме се срещнали със международното изкуство, и доста се веселя, когато видя, че имам в картините си по-нестандартни решения.
Обичайно нанасям с огромна четка разнообразни тоналности и ги размазвам, до момента в който се получи тази преливка, която има се възприема като страст - като че ли е миг от изгрев или залез, а в случай че човек се вгледа, все едно нищо не е нарисувано. Това търсене на облика ми харесва, за мен то влияе. На пръв взор няма действителен обект, само че въздействието идва от излъчването на топлота и позитивна страст, от чувството, че изобразеното е откъс от действителната природа. В тази посока забавно за мен е това, което картината излъчва на подсъзнателно равнище. Търся нещо ново, което аз самият не съм виждал, по-новаторско, друго. Давам си сметка, че през годините фотографията ми е помогнала, в нея има сходно търсене, тъй че съм траял в тази посока. Един учител ми сподели, че имам доста положително режисьорско виждане като изказ. През годините се развъртвам във все по-изчистени хрумвания за това какво желая да изразя.
Моите сезоните измислих по сходство на телевизионните сериали. През 2015 година ми хрумна да представям по този начин работите си. Следвам график - рисувам непрекъснато, само че на всеки две години демонстрирам нов сезон.
Хората всекидневно се чудят за какво картините ми са толкоз разнообразни една от друга, публиката не чака да покажеш толкоз многообразие. А за мен то е част от моето изложение. Впрочем трансформират се и размерите, в които работя. С всеки минал сезон форматът на платната нараства - от 55х45, през 60х60 и 90х90, а идващите ще бъдат 120х120 см. Колкото повече рисувам, толкоз по-голяма вътрешна потребност имам от по-голям формат.
Работите стават по-внушителни, а и аз се разпростирам повече. ”
За идващия си Пети сезон Радостин Иванов готви своя първи концептуален план, за който споделя, че ще бъде на световна тематика.
Вернисажът е на 4 март от 14:00 до 18:00. Входът е без зелен документ, с маски.
Тези свои креативен стадии той назовава сезони: Сезон I (2015), Сезон II (2017), Сезон III (2019), Сезон IV (2021).
Откриването е на 4 март, изложбата ще остане експонирана до 24 март 2022 година Във Варна пътуващата експозиция идва след Плевен, а след това ще продължи към Русе. Проявата се реализира с медийното подпомагане на Българското национално радио.
Радостин Иванов е роден през 1981 година в Лом. Неговият път в изкуството не следва нормалната поредност - първо художествено обучение, а по-късно изложения. Напротив, той първо се декларира като актьор, а по-късно взема решение да учи педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Започва да рисува интензивно маслена живопис през 2015 година Преди това има опит като фотограф, опитва и в музиката, и в киното. Има осъществени 15 независими изложения – в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Враца, Видин, Монтана, Козлодуй, Лом, Белоградчик.
През пролетта на 2019 година реализира първото си художественото турне под надпис „ Северозапад “ с експозиции във Враца, Монтана, Козлодуй и Видин.
През 2020 година Радостин Иванов печели първо място с живопис в конкурс на Студентския съвет към Софийския университет, а през есента на същата година става притежател на първа премия с живопис от 13-ия Национален студентски фестивал на изкуствата, проведен от Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в Благоевград.
За своя път през креативните провокации художникът Радостин Иванов приказва пред Нина Локмаджиева:
“Началото ми в живописта беше през 2015 година Започнах да рисувам, без да съм осведомен с творчеството на другите хора, а и от обща просвета доста малко съм имал визия за това изкуство, когато започнах да върша изложения. При мен първо пристигна изборът да бъда актьор, след това образованието. Приемам това като съдбоносен миг, не съм предполагал, че ще прорисувам. 5 години преди този момент се занимавах с снимка, само че когато започнах да рисувам, разбрах, че това е моето нещо, това е, което желая да върша. Фотографията, с която се занимавах по-рано, дава забавен взор към нещата и считам, че и на мен като художник ми се отрази удобно. В момента, в който прорисувах, почувствах свободата да мога да показвам себе си и фантазията си. И досега аз съм с тази настройка - за мен картините ми са отпечатъци от усещанията ми от целия живот. Те показват насъбрани страсти от безусловно всичко през моя живот.
Така го усещам - в случай че ме питат в каква тенденция показвам себе си, давам отговор, че това се случва по-скоро на подсъзнателно равнище. Изкуствата съгласно мен си взаимодействат. Слушам доста музика - от по-тежките метъл стилове и хип-хоп по-рано, до електронните в този момент. Идеята ми е, че създателите във всички изкуства взаимно си въздействат. На един проектант може да му хрумне нещо изобретателно, като види нещо нарисувано, а една книга може да ми даде сюжет за картина. Този транспорт на сила в изкуството въздейства на самите създатели, а и на публиката. Когато рисувам, чувам музика, тя въздейства на настроението, само че в самите картини търсенията ми са постоянно да измисля нещо ново и друго.
Винаги, когато седна да рисувам, ме обгръща осъзнаването по какъв начин в вероятност картините ми имат късмет да стигнат до доста хора по света. И това е някаква доста хубаво мерило - до момента в който рисувам, си представям. И като знам за опцията хората да видят една картина, пробвам се да заложа в нея влияние, което да е извънредно позитивно. Работите ми са разнообразни една от друга, само че главното е да им предам позитивна страст, която те да излъчват.
Интересни стават картините, в действителност малко като орис одобрявам това, което се случва с мен около тях, тъй като когато седна да рисувам, доста постоянно не си наумявам какво тъкмо желая да изобразя. Е, имам и по-наивистични и реалистични работи, само че множеството се случват просто от тези наслоени неща, които действително ме вълнуват - това са по-абстрактните ми картини. Идеите за тях се оформят в самия развой и за мен този пробен метод е значим. Маслените бои съхнат постепенно, това лишава
2-3 седмици, а до момента в който картината изсъхва, аз преценям дали ми харесва, дали излъчва тази позитивна страст, която желая да предам, дали не се е получило нещо тъмно или пък нещо постоянно срещано. Разбира се, в Университета сме се срещнали със международното изкуство, и доста се веселя, когато видя, че имам в картините си по-нестандартни решения.
Обичайно нанасям с огромна четка разнообразни тоналности и ги размазвам, до момента в който се получи тази преливка, която има се възприема като страст - като че ли е миг от изгрев или залез, а в случай че човек се вгледа, все едно нищо не е нарисувано. Това търсене на облика ми харесва, за мен то влияе. На пръв взор няма действителен обект, само че въздействието идва от излъчването на топлота и позитивна страст, от чувството, че изобразеното е откъс от действителната природа. В тази посока забавно за мен е това, което картината излъчва на подсъзнателно равнище. Търся нещо ново, което аз самият не съм виждал, по-новаторско, друго. Давам си сметка, че през годините фотографията ми е помогнала, в нея има сходно търсене, тъй че съм траял в тази посока. Един учител ми сподели, че имам доста положително режисьорско виждане като изказ. През годините се развъртвам във все по-изчистени хрумвания за това какво желая да изразя.
Моите сезоните измислих по сходство на телевизионните сериали. През 2015 година ми хрумна да представям по този начин работите си. Следвам график - рисувам непрекъснато, само че на всеки две години демонстрирам нов сезон.
Хората всекидневно се чудят за какво картините ми са толкоз разнообразни една от друга, публиката не чака да покажеш толкоз многообразие. А за мен то е част от моето изложение. Впрочем трансформират се и размерите, в които работя. С всеки минал сезон форматът на платната нараства - от 55х45, през 60х60 и 90х90, а идващите ще бъдат 120х120 см. Колкото повече рисувам, толкоз по-голяма вътрешна потребност имам от по-голям формат.
Работите стават по-внушителни, а и аз се разпростирам повече. ”
За идващия си Пети сезон Радостин Иванов готви своя първи концептуален план, за който споделя, че ще бъде на световна тематика.
Вернисажът е на 4 март от 14:00 до 18:00. Входът е без зелен документ, с маски.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ