Как да разберем дали бебето плаче от болка или просто така
За множеството родители е мъчно да схванат дали дребните им деца изпитват болежка или не. Бебетата плачат извънредно постоянно. Как да разпознаем дали има някакъв проблем или не? Ново проучване изследва какъв брой добре 333 възрастни разпознават дали обещано бебе плаче от болежка според от звуците, които издава, написа Science Alert.
Участниците в опита е трябвало да чуят аудио записи на 5- до 10-месечни бебета и да кажат дали плачат, тъй като са гладни, отделени от родителите си, получават имунизация, нахранени са или просто си играят. Оказва се, че възрастните ясно разпознават, когато бебето има някакъв проблем, само че не и какъв тъкмо е той.
Умението ни разпознаваме тяхната болежка се е развило естествено от еволюционна позиция, разяснява Джули Грос-Луис, психолог от Университета на Айова. „ Съществуват хипотези, съгласно които отрицателните вокализации имат пряк резултат върху вниманието на слушателя. “
Вярвате или не, дълги години медицинските експерти са вярвали, че бебетата просто не изпитват болежка. Очевидно, те са бъркали, и доста мъничета са били изложени на ненужни премеждия, защото не са били лекувани уместно. Въпреки че това към този момент не е по този начин, ново проучване открива, че до момента в който множеството бебета са подлагани на 11 мъчителни процедури всеки ден в интензивно поделение, по-малко от 40 % от тях получават някакви болкоуспокоителни. „ Нуждаем се от по-добри способи, посредством които да измерваме болката на бебетата, в случай че желаеме да разработим по-ефективни лекувания “, добавя Ребека Слейтър, невроучен от Университета на Оксфорд.
Слейтър употребява фотоси на мозъка, с цел да надникне в съзнанието на новородените и да усъвършенства контрола над болката. Чрез функционална магнитно-резонансна томография тя демонстрира, че „ бебета имат датчиците и прочувствения потенциал, с цел да изпитват болежка по същия метод, по който и възрастните хора. “ След това тя изследва дали може да се употребява морфин за облекчаването на техните премеждия. „ Склонни сме да подценяваме болката при бебетата. Отчасти това е по този начин, защото е мъчно да я измерим – разяснява Слейтър. – Те не могат да ни кажат къде ги боли, мъчно е да преценим дали лекарството работи или не. “
Слейтър и нейните сътрудници се пробват да трансформират това, като демонстрират, че мозъка на бебето се задейства по време на мъчителни процедури. „ Въпреки всичко знаем извънредно малко за това кои елементи от мозъка на мъничетата са свързани с изпитването на болката и по какъв начин тази информация се интерпретира “, споделя още тя.
Всичко това е от изключително огромно значение, защото болката в ранното детство може да има дълготрайни поведенчески и когнитивни резултати. В това число – смяна в микроструктурата на мозъка, по-слаби когнитивни резултати, когато дребният към този момент прохожда и по-нисък коефициент на просветеност.
Вижте видеото по-долу, в което Слейтър споделя по-подробно за своето проучване:
