Новото старо лице на крайната десница във Франция
За първи път от четири години любимците за висшия пост във Франция не са ясни. Откакто през 2017-а Марин льо Пен загуби президентските избори от Еманюел Макрон, анкетите неотменно предричаха реванш сред двамата през 2022-ра. Но 6 месеца до вота следващата година Марин льо Пен към този момент не е безапелационният водач на крайната десница. От началото на този месец социологическите организации изтикват на напред във времето различен главен кандидат.
Ерик Земур е публицист - дълги години вестникар, а до неотдавна и водещ на едно от най-рейтинговите коментарни излъчвания във Франция. Известен е с книгите си за френската история, политика и общество. Застъпник е на тезата, че Франция пропада поради имиграцията и възхода на исляма, че християнската традиция е в борба с мюсюлманската „ колонизация “ и че мюсюлманите са на път да „ заместят “ кореняците европейци. Макар и самичък да е от имигрантски (алжирско-еврейски) генезис, той на два пъти е осъждан за религиозни и расови провокации. Кълне еднообразно чеченци, косовари и африканци като въплъщение на най-бруталната проведена престъпност във френските градове.
Земур не е удостоверил обществено, че ще се бори за президентския пост през април следващата година. Но съгласно някои от критиците му импровизирано акцията му е в ход най-малко от лятото . След техни тъжби при започване на септември медийният регулатор разпореди на работодателя на Земур - телевизионния канал CNews, да обезпечи равностойно ефирно време на политическите му съперници. „ Модераторът “ избра да напусне малкия екран, която обаче продължи постоянно да го кани като коментатор. И от този момент рейтингът му се подвига от ден на ден и повече .
Крайната десница във Франция има дълга история - още отпреди Втората международна война. И в политическата си философия Земур черпи от този богат извор.
„ Той е много по-близко до обичайна последна десница от Националния общ брой. Марин льо Пен и татко й Жан-Мари льо Пен полагаха и поставят повече или по-малко сполучливи старания да се дистанцират от предишното. Земур, в противен случай, се връща към маршал Петен и даже в някои от книгите си се пробва да оправдава него и режима от Виши “, разяснява Орелиен Мондон от Университета в британския град Бат, съавтор на книгата „ Реакционната народна власт “.
След като концепциите, които застъпва, надалеч не са нови, по какъв начин да си разбираем възхода на Ерик Земур измежду толкоз доста представители и евентуални претенденти на рисково дясното във Франция? Бенжамен Морел, учител по административно и конституционно право в Парижкия университет Пантеон-Асас, изрежда някои от факторите, които оказват помощ на Земур:
„ Много фактори способстват за това. Първият е слабият пиар на претендентите от дясното пространство. Марин льо Пен, кандидатката на Националния общ брой, претърпя много мъчно дебата с Макрон на предходните избори. Състоянието на „ Републиканците “ е едва - с прекалено много евентуални претенденти, освен това не добре познати на французите. За разлика от тях, Земур е доста добре прочут “.
Земур е доста добре прочут не поради управническите си умения - подобен опит той няма, нито поради съответни политики, които предлага. Но съгласно Орелиен Мондон, се вписва доста добре в десетилетния развой на нормализация на десния екстремизъм във френската политика .
„ Не бива да отдаваме възхода на Ерик Земур на самия него - сякаш е някаква необикновено интелигентна и сполучлива персона. Ерик Земур към този момент от много време е в крайната десница във Франция, като по въпроси като исляма, правата на дамите, правата на хомосексуалистите е даже по-краен от Националния фронт и от Националния общ брой . Въпреки това през годините му бе предоставяна неведнъж платформа в във водещи медии. Кулминацията от последните години е трибуната, която му предоставиха от CNews “.
Звездата на Земур изгрява редом със CNews. Поддържан от милиардера Венсан Болоре, за четири години този канал удвоява аудиторията си и се подрежда на второ място измежду четирите 24-часови новинарски канала във Франция, като замества репортажите с talk-show и измества националния спор, разпалвайки (според критиците) още повече разделянето във френското общество по тематики като полицейското принуждение, климата и имиграцията. Но съгласно Мондон „ не трябва да гледаме на CNews като на единствения „ провинен “ за възхода на Земур. Основните медии, даже тези отляво, се оправят много едва при отразяването на проблеми, свързани с крайната десница, и на процедура са в помощ на крайнодесните политици. Отговорността се пада на огромна част от медиите. Това важи освен за Франция, само че и за Запада въобще “.
Ако на медиите не може да се разчита напълно, може ли да се разчита на социологическите организации? Особено след абсурда в Австрия, който коства канцлерския пост на Себастиан Курц? Как наподобява израстването на Земур съгласно организациите?
Към 8 септември - дни преди да огласи, че напуща CNews - анкетите му отдаваха 7% от гласовете, ако се кандидатира за президент. Не мина и месец и Harris Interactive му даде 17 %. Преди седмица Ipsos му предсказа непосредствен до този резултат. И двете организации му дадоха второ място след Макрон и дребна, само че отчетлива преднина пред третата Льо Пен. Както напомнят от „ Файненшъл Таймс “, Земур просто повтаря номера на Макрон от 2017, когато сегашният президент „ се появи от нищото “, с цел да щурмува сполучливо Елисейския замък . И въпреки всичко растеж на рейтинга с 10 процентни пункта за броени седмици е незабравим. Орелиен Мондон предизвестява да не избързваме с изводите:
„ Бих внимавал много с анкетите. Все още не знаем сигурно кой тъкмо ще се кандидатира за президент, нито кой ще бъде претендент на Републиканците, нито кой ще съставлява левицата. Анкетите са проблематични - те на процедура вземат участие в рекламирането на евентуалната кандидатура на Земур. Трябва да ги тълкуваме много деликатно, тъй като може да се окажат част от напъните за легитимиране на концепциите му “.
Ако анкетите са въпреки всичко правилни, те демонстрират спад в известността на Националния общ брой и Льо Пен . Може ли резултатът „ Земур “ да ги маргинализира? Според Бенжамен Морел е прекомерно рано да се каже:
„ Анкетите дават почти еднакъв резултат на двамата. Земур и Льо Пен черпят известност от разнообразни сегменти на електората. Социалните им бази не се припокриват напълно. Земур е желан от по-образованите крайнодясно настроени гласоподаватели “.
Орелиен Мондон е на мнение, че вероятно кандидатиране на Земур няма да е с напълно отрицателно отражение върху Льо Пен:
„ Марин льо Пен към този момент не съставлява крайната десница - към този момент има някой още по-вдясно от нея. Този факт би могъл да ускори процеса на легитимирането ѝ. Това би могло да ѝ бъде от изгода, би могло обаче да бъде и проблем, тъй като протестният избор може да се насочи към Земур. Много от поддръжниците на крайната десница гласоподаваха за бащата на Марин - Жан-Мари, поради неприкрития му расизъм. Сега те могат да се извърнат към Земур, тъй като той е много по-близък до възгледите на остарелия Льо Пен “.
Не бива да изключваме появяването на още любимци за президентския пост - консерватора Бертран Ксавие да вземем за пример, само че в случай че борбата за място на балотажа е сред Льо Пен и Земур, кой от двамата ще бъде с по-големи шансове да притегли по-умерените десни гласоподаватели? Бенжамен Морел залага на Земур:
„ Ерик Земур е в по-добра позиция от Льо Пен да притегли гласоподаватели от обичайна десница. По-възрастните гласоподаватели към момента асоциират Льо Пен с татко ѝ, Жан-Мари. Земур е по-консервативен във връзка с стопанската система, до момента в който Льо Пен е по-социално насочена “.
От години към този момент забележителен дял от френските гласоподаватели се въздържат от присъединяване в изборния развой. Този дял доближи 2/3 на по-маловажните избори за районни органи на ръководството това лято. Това е още един фактор, който може да способства за триумфа на претендент с профила на Земур, сочи Орелиен Мондон.
„ От 20 години към този момент - откогато Жан-Мари Льо Пен доближи втория тур на президентските избори през 2002-ра - непрестанно приказваме за крайнодесния електорат. Всъщност през 2002 година същинската вест бе рекордно високият % на безучастие на гласоподавателите . И тъй като не приказваме за неучастието, никой не приказва на неучастващите в изборите. За това ми се коства, че доста от тези хора ще се въздържат и на изборите следващата година. Това, несъмнено, ще раздуе процентите на крайната десница. Защото колкото по-малко хора гласоподават, толкоз по-малко гласове ти трябват, с цел да получиш висок % “.
До 2016 година малко бяха тези, които чакаха Тръмп да се издигне в Америка. Шансовете на Земур да повтори образеца на Тръмп наподобяват - най-малко все още - оскъдни, само че въздействието му върху политиката в страната е към този момент мощно осезаемо . Саймън Тисдал от „ Гардиън “ слага предлагането на Льо Пен за народен референдум против имиграцията точно в подтекста на подриването на Националния общ брой от страна на Земур.
Земур задава тона и дневния ред на акцията, склонен е Орелиен Мондон.
„ Много крайнодесни политици не чакат същински да завоюват. Основната им цел не е да победят на изборите, а да трансформират концепциите, да пренасочат политическия спор в руслото, в което те желаят. Виждаме, че Земур към този момент съумява да показа своите хрумвания като десни и центристки . Например, неотдавна имаше спор сред него и Жан-Люк Меланшон, водача на радикалната левица. Накрая Меланшон заприказва приказките на Земур, вместо да приказва за стопанската система и други проблеми, които същински засягат хората. Независимо дали Земур ще победи и дали въобще ще се кандидатира, той към този момент съумя да сложи своите проблеми в центъра на политическия спор “.
Това значи, че к сенофобията и ислямофобията във Франция занапред ще порастват .
„ И антисемитизма, и сексизма, и хомофобията. Ерик Земур е доста неприятна вест за всеки, който е дискриминиран във Франция. Той съставлява най-екстремната форма на реакция досега и това е в действителност доста неприятна вест. Фактът, че му отдават толкоз огромна тежест в политиката и в главните медии на Франция е фрапантен “, споделя Мондон.
Ерик Земур е публицист - дълги години вестникар, а до неотдавна и водещ на едно от най-рейтинговите коментарни излъчвания във Франция. Известен е с книгите си за френската история, политика и общество. Застъпник е на тезата, че Франция пропада поради имиграцията и възхода на исляма, че християнската традиция е в борба с мюсюлманската „ колонизация “ и че мюсюлманите са на път да „ заместят “ кореняците европейци. Макар и самичък да е от имигрантски (алжирско-еврейски) генезис, той на два пъти е осъждан за религиозни и расови провокации. Кълне еднообразно чеченци, косовари и африканци като въплъщение на най-бруталната проведена престъпност във френските градове.
Земур не е удостоверил обществено, че ще се бори за президентския пост през април следващата година. Но съгласно някои от критиците му импровизирано акцията му е в ход най-малко от лятото . След техни тъжби при започване на септември медийният регулатор разпореди на работодателя на Земур - телевизионния канал CNews, да обезпечи равностойно ефирно време на политическите му съперници. „ Модераторът “ избра да напусне малкия екран, която обаче продължи постоянно да го кани като коментатор. И от този момент рейтингът му се подвига от ден на ден и повече .
Крайната десница във Франция има дълга история - още отпреди Втората международна война. И в политическата си философия Земур черпи от този богат извор.
„ Той е много по-близко до обичайна последна десница от Националния общ брой. Марин льо Пен и татко й Жан-Мари льо Пен полагаха и поставят повече или по-малко сполучливи старания да се дистанцират от предишното. Земур, в противен случай, се връща към маршал Петен и даже в някои от книгите си се пробва да оправдава него и режима от Виши “, разяснява Орелиен Мондон от Университета в британския град Бат, съавтор на книгата „ Реакционната народна власт “.
След като концепциите, които застъпва, надалеч не са нови, по какъв начин да си разбираем възхода на Ерик Земур измежду толкоз доста представители и евентуални претенденти на рисково дясното във Франция? Бенжамен Морел, учител по административно и конституционно право в Парижкия университет Пантеон-Асас, изрежда някои от факторите, които оказват помощ на Земур:
„ Много фактори способстват за това. Първият е слабият пиар на претендентите от дясното пространство. Марин льо Пен, кандидатката на Националния общ брой, претърпя много мъчно дебата с Макрон на предходните избори. Състоянието на „ Републиканците “ е едва - с прекалено много евентуални претенденти, освен това не добре познати на французите. За разлика от тях, Земур е доста добре прочут “.
Земур е доста добре прочут не поради управническите си умения - подобен опит той няма, нито поради съответни политики, които предлага. Но съгласно Орелиен Мондон, се вписва доста добре в десетилетния развой на нормализация на десния екстремизъм във френската политика .
„ Не бива да отдаваме възхода на Ерик Земур на самия него - сякаш е някаква необикновено интелигентна и сполучлива персона. Ерик Земур към този момент от много време е в крайната десница във Франция, като по въпроси като исляма, правата на дамите, правата на хомосексуалистите е даже по-краен от Националния фронт и от Националния общ брой . Въпреки това през годините му бе предоставяна неведнъж платформа в във водещи медии. Кулминацията от последните години е трибуната, която му предоставиха от CNews “.
Звездата на Земур изгрява редом със CNews. Поддържан от милиардера Венсан Болоре, за четири години този канал удвоява аудиторията си и се подрежда на второ място измежду четирите 24-часови новинарски канала във Франция, като замества репортажите с talk-show и измества националния спор, разпалвайки (според критиците) още повече разделянето във френското общество по тематики като полицейското принуждение, климата и имиграцията. Но съгласно Мондон „ не трябва да гледаме на CNews като на единствения „ провинен “ за възхода на Земур. Основните медии, даже тези отляво, се оправят много едва при отразяването на проблеми, свързани с крайната десница, и на процедура са в помощ на крайнодесните политици. Отговорността се пада на огромна част от медиите. Това важи освен за Франция, само че и за Запада въобще “.
Ако на медиите не може да се разчита напълно, може ли да се разчита на социологическите организации? Особено след абсурда в Австрия, който коства канцлерския пост на Себастиан Курц? Как наподобява израстването на Земур съгласно организациите?
Към 8 септември - дни преди да огласи, че напуща CNews - анкетите му отдаваха 7% от гласовете, ако се кандидатира за президент. Не мина и месец и Harris Interactive му даде 17 %. Преди седмица Ipsos му предсказа непосредствен до този резултат. И двете организации му дадоха второ място след Макрон и дребна, само че отчетлива преднина пред третата Льо Пен. Както напомнят от „ Файненшъл Таймс “, Земур просто повтаря номера на Макрон от 2017, когато сегашният президент „ се появи от нищото “, с цел да щурмува сполучливо Елисейския замък . И въпреки всичко растеж на рейтинга с 10 процентни пункта за броени седмици е незабравим. Орелиен Мондон предизвестява да не избързваме с изводите:
„ Бих внимавал много с анкетите. Все още не знаем сигурно кой тъкмо ще се кандидатира за президент, нито кой ще бъде претендент на Републиканците, нито кой ще съставлява левицата. Анкетите са проблематични - те на процедура вземат участие в рекламирането на евентуалната кандидатура на Земур. Трябва да ги тълкуваме много деликатно, тъй като може да се окажат част от напъните за легитимиране на концепциите му “.
Ако анкетите са въпреки всичко правилни, те демонстрират спад в известността на Националния общ брой и Льо Пен . Може ли резултатът „ Земур “ да ги маргинализира? Според Бенжамен Морел е прекомерно рано да се каже:
„ Анкетите дават почти еднакъв резултат на двамата. Земур и Льо Пен черпят известност от разнообразни сегменти на електората. Социалните им бази не се припокриват напълно. Земур е желан от по-образованите крайнодясно настроени гласоподаватели “.
Орелиен Мондон е на мнение, че вероятно кандидатиране на Земур няма да е с напълно отрицателно отражение върху Льо Пен:
„ Марин льо Пен към този момент не съставлява крайната десница - към този момент има някой още по-вдясно от нея. Този факт би могъл да ускори процеса на легитимирането ѝ. Това би могло да ѝ бъде от изгода, би могло обаче да бъде и проблем, тъй като протестният избор може да се насочи към Земур. Много от поддръжниците на крайната десница гласоподаваха за бащата на Марин - Жан-Мари, поради неприкрития му расизъм. Сега те могат да се извърнат към Земур, тъй като той е много по-близък до възгледите на остарелия Льо Пен “.
Не бива да изключваме появяването на още любимци за президентския пост - консерватора Бертран Ксавие да вземем за пример, само че в случай че борбата за място на балотажа е сред Льо Пен и Земур, кой от двамата ще бъде с по-големи шансове да притегли по-умерените десни гласоподаватели? Бенжамен Морел залага на Земур:
„ Ерик Земур е в по-добра позиция от Льо Пен да притегли гласоподаватели от обичайна десница. По-възрастните гласоподаватели към момента асоциират Льо Пен с татко ѝ, Жан-Мари. Земур е по-консервативен във връзка с стопанската система, до момента в който Льо Пен е по-социално насочена “.
От години към този момент забележителен дял от френските гласоподаватели се въздържат от присъединяване в изборния развой. Този дял доближи 2/3 на по-маловажните избори за районни органи на ръководството това лято. Това е още един фактор, който може да способства за триумфа на претендент с профила на Земур, сочи Орелиен Мондон.
„ От 20 години към този момент - откогато Жан-Мари Льо Пен доближи втория тур на президентските избори през 2002-ра - непрестанно приказваме за крайнодесния електорат. Всъщност през 2002 година същинската вест бе рекордно високият % на безучастие на гласоподавателите . И тъй като не приказваме за неучастието, никой не приказва на неучастващите в изборите. За това ми се коства, че доста от тези хора ще се въздържат и на изборите следващата година. Това, несъмнено, ще раздуе процентите на крайната десница. Защото колкото по-малко хора гласоподават, толкоз по-малко гласове ти трябват, с цел да получиш висок % “.
До 2016 година малко бяха тези, които чакаха Тръмп да се издигне в Америка. Шансовете на Земур да повтори образеца на Тръмп наподобяват - най-малко все още - оскъдни, само че въздействието му върху политиката в страната е към този момент мощно осезаемо . Саймън Тисдал от „ Гардиън “ слага предлагането на Льо Пен за народен референдум против имиграцията точно в подтекста на подриването на Националния общ брой от страна на Земур.
Земур задава тона и дневния ред на акцията, склонен е Орелиен Мондон.
„ Много крайнодесни политици не чакат същински да завоюват. Основната им цел не е да победят на изборите, а да трансформират концепциите, да пренасочат политическия спор в руслото, в което те желаят. Виждаме, че Земур към този момент съумява да показа своите хрумвания като десни и центристки . Например, неотдавна имаше спор сред него и Жан-Люк Меланшон, водача на радикалната левица. Накрая Меланшон заприказва приказките на Земур, вместо да приказва за стопанската система и други проблеми, които същински засягат хората. Независимо дали Земур ще победи и дали въобще ще се кандидатира, той към този момент съумя да сложи своите проблеми в центъра на политическия спор “.
Това значи, че к сенофобията и ислямофобията във Франция занапред ще порастват .
„ И антисемитизма, и сексизма, и хомофобията. Ерик Земур е доста неприятна вест за всеки, който е дискриминиран във Франция. Той съставлява най-екстремната форма на реакция досега и това е в действителност доста неприятна вест. Фактът, че му отдават толкоз огромна тежест в политиката и в главните медии на Франция е фрапантен “, споделя Мондон.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ