Ветеран от Втората световна война празнува 100 години в село Долна Рикса
За него описват, че живее два живота и по тази причина е на тези достопочтенни години. Той е Ефтим Иванов Стоянов последният жив участник от нашия край във Втората международна война.
Роден в село Долна Рикса, община МонтанаЕфтим и е едно от шестте деца в многолюднотосемейство на Иван и Гена Дамянови. На фронта отпътува 18 годишен, дружно с още трима собствен връстници при мобилизацията, когато България се включва във военните дейности през 1941 година.Участва в преодоляването на Новите територии -Западните околности, Македония и Беломорска Тракия.
Четири години роднините му не получават никаква вестза него, споделя племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му приятели от селото идват трагичните вести, за Евтим – нищо. Тогава фамилията взема решение да го погребе – най-малко мир да има за душата му. Събират облеклата и движимостите му в един ковчег, духовник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на боеца обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът отвънв тъмното билнепознат. Толкова изменен от сина, които изпратили на фронта – слаб, опърпан с дълга коса и брада. Родителите му едвам го разпознали. Разказал им за претърпяното, тестванията,ужасите на войната, пленничествотов лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, само че оживял и някак си се прибрал вродния дом, с цел да стартира своя втори живот. Влюбва се, задомява се, ражда му се щерка, от коятоима три внучки. През комунизма е имал оферти за работа в града, само че ги отхвърля. Остава си на село да се грижи за майка си и татко си. Цял живот е бил служащ – фурлажир в локалната кравеферма, споделя племенникът му.
„ Много спокоен, непретенциозен и работлив човек ”, добавя кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова. От името на кмета на Монтана Златко Живков поднесла благопожелания на столетника, а с цел да облекчи грижите на щерка му Генка от общината поднесламикровълнова печка за подарък.
„ Дядо Ефтим ме разпозна ме, споделя Петрова, по този начин ми се зарадва и ми споделя: „ Ти си станала кмет Благойке ”, след това ми държаръката дълго време. ”
Роден в село Долна Рикса, община МонтанаЕфтим и е едно от шестте деца в многолюднотосемейство на Иван и Гена Дамянови. На фронта отпътува 18 годишен, дружно с още трима собствен връстници при мобилизацията, когато България се включва във военните дейности през 1941 година.Участва в преодоляването на Новите територии -Западните околности, Македония и Беломорска Тракия.
Четири години роднините му не получават никаква вестза него, споделя племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му приятели от селото идват трагичните вести, за Евтим – нищо. Тогава фамилията взема решение да го погребе – най-малко мир да има за душата му. Събират облеклата и движимостите му в един ковчег, духовник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на боеца обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът отвънв тъмното билнепознат. Толкова изменен от сина, които изпратили на фронта – слаб, опърпан с дълга коса и брада. Родителите му едвам го разпознали. Разказал им за претърпяното, тестванията,ужасите на войната, пленничествотов лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, само че оживял и някак си се прибрал вродния дом, с цел да стартира своя втори живот. Влюбва се, задомява се, ражда му се щерка, от коятоима три внучки. През комунизма е имал оферти за работа в града, само че ги отхвърля. Остава си на село да се грижи за майка си и татко си. Цял живот е бил служащ – фурлажир в локалната кравеферма, споделя племенникът му.
„ Много спокоен, непретенциозен и работлив човек ”, добавя кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова. От името на кмета на Монтана Златко Живков поднесла благопожелания на столетника, а с цел да облекчи грижите на щерка му Генка от общината поднесламикровълнова печка за подарък.
„ Дядо Ефтим ме разпозна ме, споделя Петрова, по този начин ми се зарадва и ми споделя: „ Ти си станала кмет Благойке ”, след това ми държаръката дълго време. ”
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ