Най-древните езици в света, които все още се говорят, са отпреди нашата ера
За най-стария език в света се смята шумерският, говорен от жителите на Месопотамия – античен район в Близкия изток, ситуиран в долината на реките Тигър и Ефрат. Учените смятат шумерите за представители на първата цивилизация в историята на човечеството. Най-важните писмени свидетелства за шумерския език датират от 3500 година преди новата епоха. Става въпрос за откритата в Ирак „ плочка от Киш “, върху която са издълбани стопански записи. Днес шумерският език се счита за мъртъв – той не се приказва от нито един човек на Земята. По света обаче има няколко езика, които също могат да се смятат за антични, само че към момента се приказват от хиляди и даже милиони хора. Нека да се спрем малко по-подробно.
Според учените хората са измислили думите и са се научили да приказват преди към 150 000 до 350 000 години. Въпреки това пълноценните говорими езици са се формирали едвам преди към 10 000 години. За възрастта на всеки език може да се съди единствено по писмените доказателства – евентуално изброените по-долу езици са по-стари, в сравнение с се допуска, тъй като няма по какъв начин хората в началото да изобретят писмеността и по-късно да се научат да приказват.
Най-старият в света към момента жив език
Много учени са склонни да одобряват, че санскритът е най-старият прочут език. Писмените свидетелства за този език датират от 2000 година преди нашата епоха. Няма точни данни, по тази причина можем да приемем, че към сегашен ден санскритът е на към 3500 години, само че може и да е на повече.
Санскритът е античният език на Индия. На него са написани свещените химни в Ригведа – алманах с индийски религиозни текстове. В древността санскритът е бил средство за междукултурно другарство сред учени и религиозни дейци. Съществува мнението, че санскритът от дълго време е липсващ, само че това не е правилно. Преброяването на популацията в Индия през 2001 година разкрива, че санскритът е майчин език на над 14 000 души. Десет години по-късно 25 000 души към този момент употребяват санскрита като роден език в Индия.
Санскритът е основоположник на доста модерни езици. Той за пръв път попада в полезрението на европейските учени през 1786 година – те означават, че е по-развит от гръцкия и по-богат от латинския. Той е и по-изтънчен, само че има и доста сходни черти с тях.
Интересно е, че в едно африканско село мъжете и дамите приказват на разнообразни езици. Например думата „ вода “ се произнася от мъжете като „ bamuyeh “, а от дамите като „ amu “. Няма прецизен отговор на въпроса за какво езикът им е разграничен. Но има няколко забавни догатки. Едното е, че доста от дълго време предците на жителите на това село са живели настрана.
Най-популярният античен език
И по този начин, най-старият жив език е санскритът. Но той не може да се назова най-популярният, тъй като в света има малко по-нов, само че към момента античен език, на който приказват към 1,3 милиарда души.
Може би към този момент сте се досетили, че става дума за китайския език. Първите писмени документи на китайски език датират от 1 250 година преди новата епоха. Учените ги откриват през 1899 година в руините на град Ин в провинция Хенан. Става въпрос за надписите върху костите на гадателката Дзягувен. Те са направени на древнокитайски език, който е в основата на всички модерни разновидности на китайския език.
Изучаването на китайски език е предизвикателство за доста хора. Най-трудно е да се научат йероглифите и тоновете. Всеки писмен знак има строга конструкция, а интонацията при произнасянето му дефинира смисъла на изречението. Китайският език има доста дълга история и несъмнено няма да почине скоро. Напротив, той набира все по-голяма известност – доста хора съществено желаят да го научат, тъй като той открива нови благоприятни условия за бизнес и дава опция за пренасяне в азиатските страни.
На какви други антични езици приказват хората
Санскритът се отличава с това, че се счита за най-стария език, който съществува и до през днешния ден. А китайският е най-популярният език с антични корени. Но в света има още няколко антични езика, които се смятат за родни за милиони хора.
Историята на гръцкия език
Първите писмени сведения на гръцки език датират от 1450 година Преди новата епоха. На този език са написани епичните поеми като „ Илиада “ и „ Одисея “, както и творби по математика, астрономия и други науки. Гръцкият език е античен език с богато литературно завещание, което е живо и през днешния ден.
Гръцкият език се приказва най-вече в Гърция и Южна Италия. Той е 68-ият най-разпространен език в света и се приказва от над 13 милиона души по целия свят.
Иврит – езикът на народа на Израел
Най-старите надписи на иврит датират от 1200 година преди новата епоха. Около 200-400 година от н.е. той стартира последователно да изчезва – най-малкото престава да се употребява в разговорния език. През целия феодален интервал иврит се употребява най-вече в равинската литература. През XIX в. обаче той още веднъж оживява в разговорния език. Днес иврит се приказва от доста хора в Израел – смята се, че го владеят към 9,3 млн. души.
Арабският език и неговите разновидности
Друг античен език, който се приказва от актуалните хора, е арабският. Първите писмени документи на арабски език датират от I в. преди новата епоха.
Как са звучали античните езици
Благодарение на невронните мрежи учените съумяха да пресъздадат звученето на античните езици. Във видеото по-долу можете да чуете по какъв начин е звучала човешката тирада на египетски, акадски и други от дълго време изчезнали езици.
В умозаключение си коства да се означи, че е невероятно да се дефинира с огромна акуратност кой е най-най-старият език, който съществува през днешния ден – мъчно можем да разберем по кое време е зародил даден език. Въпреки това учените наблюдават всички съществуващи през днешния ден езици и означават, че някои от тях отмират. Според лингвистите още в края на 21-ви век 30% от актуалните езици може да изчезнат.
Що се отнася до нас, Старобългарският език е най-ранният документално засвидетелстван славянски език. Според слависта Юрий Вненелин:
„ Кирил и Методий превели Св. Писание не на някакъв различен език, а единствено и само на български, точно на български, или което е същото, църковният език, употребен през днешния ден в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език… “
Старобългарският език, с помощта на древността си, наред със санскрит, гръцки, латински, готски и други антични писмени индоевропейски езици, дава извънреден материал при реконструкцията на така наречен индоевропейски праезик.
Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата славистична просвета, за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възобновяване на хипотетичния праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото изследване на славянските езици. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на обществената история и етногенезиса на българския народ в древността.
Това се открива най-много в лексиката. Значи, старобългарският език е скъп източник за откривателите на етническата и обществената ни история. Археологията и старобългарският език също са свързани, защото са открити значително (повече от 30) епиграфски монументи с надписи на този език. Изследователите на остарялата българска литература би трябвало добре да познават езика на първите монументи, цялото му благосъстояние и мощ, с цел да се получи вярна визия за художествения принос на старите ни създатели и преводачи.
