Дъщерята на Вера Кочовска: Ванга я смяташе за своя дъщеря
За именитата плевенска лечителка Вера Кочовска, майката на Деси, се твърди, че е имала „ трето око “, с което е виждала в четвърто измерение. Подобни качества се демонстрират в 1 на 50 000 души. Капацитети в медицината са снимали светещ ореол над главата й. Рентгенът им разкрил, че гръбнакът й е транспарантен като стъкло. Ликворът му пък бил непосредствен по състав с този на… делфините.
„ Тази жена не принадлежи на човешкия жанр “, безапелационни били учени от Москва и Токио, които са документирали проучванията си за свръхвъзможностите на плевенската лечителка.
Десислава Кочовска е родена на 21 септември 1981 година в Перник, живее дълги години в Плевен, а в този момент с мъжа до нея Ивайло и 10-месечният им наследник Владимир, кръстен на баба си Вера, са се открили в София. Завършила е „ Социални действия “ в Шуменския университет.
Деси през годините е била най-близо до именитата си майка. Допреди 10 години, когато на 11 февруари лечителката си отива от този свят.
Десислава Кочовска даде ужасно изявление пред Валерия Калчева за Дир.бг.
– Деси, на 11 февруари се навършват 10 години от гибелта на майка ти, лечителката Вера Кочовска… Как родственици и близки го отбелязахте?
– Понеже се изнася предната събота преди датата, се събраха на панихидата на гроба брат ми с към 10 индивида най-близки другари и го означиха. Аз не можах да отида поради детето. От майка ми знам, че бременна жена и дете, до момента в който не е навършило година, не би трябвало да вървят на гробища. Просто не е хубаво за тях. И от доста други хора съм го чувала.
Но в този момент през април, като стане Владимир на годинка, ще отидем на гроба на майка.
– Поутихна ли най-малко малко болката ти?
– Не мога да допускам, че са минали 10 години. Болката не е отминала. Дори от година на година, сякаш става по-голяма. Просто се научаваш да живееш с нея. Много пъти ми се е случвало да се кача в градския превоз, примерно, да се сетя за майка ми и да стартират да ми текат сълзи. Колкото и човек да желае да го не помни, това не се не помни, остава в подсъзнанието.
Казвали са ми: „ Роди дете и няма да те боли толкоз! “ Няма такова нещо. Точно на рождения й ден, на 27 юли, взех детето, излязохме на терасата, а той бебе, дали схваща, дали не, само че аз започнах да му приказвам: „ Днес баба ти има рожден ден, в случай че беше жива, щяхме да сме в Плевен… “ И се разплаках.
– Чувстваш ли я физически по някакъв метод?
– Понякога имам възприятието, че е близо до мен. Вървя си по улицата, като че ли е зад мен – и се обръщам. И у дома ми се е случвало…
Откакто е умряла, съм я сънувала два пъти. А когато умря, го усетих. Стана ми неприятно, призля ми, беше петък, брат ми се обади и сподели, че към този момент я няма…
– В жилището ви в Плевен запазил ли се духът й?
– По-рядко си вървя, тъй като ми става още по-тежко. Но всичко, което си е събирала – кукли, часовници, които й бяха слабостта, дарове, които са й носили, са си там и се пази. Майка приемаше дарове от хора, които усещаше доста близки, не вземаше от всеки.
Но там усещам празнина и липса. Безсилна се усещам. Свикнала бях тя да бъде у дома, когато се прибирам. Да отида при нея в спалнята, да я прегърна и целуна и да й кажа какъв брой доста я обичам. Дето се пишеше първоначално, че нещо се чукало, тропало у нас, няма такива неща!
– Кои са думите й, които си спомняш най-често?
– Майка ми доста постоянно споделяше, че четириногите, в случай че можеха да приказват, нямаше да приказват с двуногите. Тогава въобще не я разбирах. Но сега, в който си взех куче, осъзнах какво значат думите й. Кучетата са изпратени да научат нас, хората, на доста неща. Колкото и думи да изречем хората, не можем да реализираме силата и въздействието на един техен взор.
Ние имаме две кучета, кафявото се споделят Елинор, а черното е Деа.
– Какво друго те съветваше?
– Искаше да съм човек на първо място, все споделяше, че не би трябвало да гледаш в непознатото канче, а в своето лично.
– Какво щеше да каже на хората, в случай че беше жива в този момент, по време на пандемията?
– Както беше преди, щеше да им вдъхва сили и да се мъчи да им разкрие истината, по нейн метод щеше да ги успокоява. Така си мисля…
– Преди 10 месеца стана майка, синът си кръсти на майка си, Владимир…
– Жълтите уеб сайтове незабавно измислиха, че е наследил дарбата на баба си. Не знам такова нещо. Той е толкоз малък…
Кръстихме го на нея. Имам възприятието, че е непрекъснато до него, пази го и го насочва Отгоре какво да прави. Имам такова възприятие. Дали е от тъгата, дали е от предпочитание да е в действителност по този начин, не знам, само че и с татко му сме коментирали…
– Деси, Вера Кочовска е предричала бъдещето. Разкажи съответни случаи, на които си била очевидец?
– Бяхме в Русия и на идващия ден трябваше да си тръгваме за България. Седяхме и вечеряхме. Имаше хора от посолството. Както си говорехме, нейното лице се промени, стана различен човек, присви очи все едно слънце светеше в тях – както постоянно, когато има видения. Каза: „ Чувам детски рев, ще има доста гибел! “
Всички замлъкнаха. Тя се успокои, все едно нищо не е било. След 2-3 дни по новините оповестиха за удавените деца в р. Лим.
Друг случай. Майка видя, че американската совалка ще падне. Изрече го у дома, пред много хора, нейни другари. Минаха часове, някой пусна тв приемника и оповестиха за совалката. За злополуката на лейди Даяна също предизвести. Беше пристигнала у нас някаква жена от британското посолство. Майка ми й сподели да съобщи на който би трябвало. Но дамата отговори, че не може да си разреши такова нещо, опасява се.
– Как майка ти придобива невероятните си качества?
– Като била 13-годишна, си играла с децата на открито и я блъска камион. Закарват я в пернишката болница. Два месеца е била в кома, цялата в гипс. Когато излиза от комата, стартира да вижда вътрешните органи на лекарите, които са към нея, и да им споделя какво ще им се случи в бъдеще.
В началото не й имат вяра. Тя стартира да крие, че има такива качества, тъй като това не се е приемало добре по това време.
– Какво се случва по-нататък?
– Майка ми е от Перник, там е израснала. Родителите ми отпътуват за Съветския съюз да работят, с цел да изкарат някой лев. Там майка ми е била в строителство, управлявала е тези машини, които разрушават земята. Била е началник на бригада. Ние с брат ми сме родени в Перник. Бях дребна, когато татко ми ни напусна. Майка ни отгледа. Всъщност тя гледаше и татко ни, до момента в който живеехме дружно, тъй като той беше все без работа.
– Как се променяше физически Вера Кочовска, когато лекуваше?
– Дланта на едната й ръка почерняваше. Едната ръка беше доста студена, а другата – гореща. Когато лекуваше, кръвното й скачаше над 200. Сърцето й беше в положение на прединфаркт. На електрокардиограмата се появяваше права линия, което на процедура значи клинична гибел.
– Какво се случи откакто се разболя?
– Това, което говореха, че Господ я бил санкционирал и тя не вижда към този момент, не е правилно. Тя имаше доста по-голяма мощ, когато беше болна! Но не искаше хората да я виждат в това безпомощно положение. На малко от приятелите си даже даваше да идват.
– Не е приемала и пациенти…
– Но те не я оставяха на мира! През 2005 година майка ми падна в банята и си счупи крайници. След инсулта единият й крайник леко се беше изкривил долу и го замяташе – спъна се и падна.
Идва у дома някаква жена. „ Добър ден – добър ден! Искам да вляза при госпожа Кочовска! “ Казвам й: „ Не може, тя е със строшен крайник! А дамата избухна: „ Ти каква си, че ще ме лъжеш?! Отговарям й: „ Дъщеря й! Тя нахълта, а у нас имаше доктори. Имала съм случаи, когато съм обяснявала, че майка ми не е добре и не може да приема, а те са ме заплашвали с полиция! Мислят си, че ги неистина! Дори бях поставила на външната врата записка „ Реанимация “… Защото непрекъснато някой звънеше и искаше да влиза… Докторите ми бяха дали една престилка и маска и по този начин излизах на вратата.
– Искаше ли нещо майка ти от тези хора, които са били на позиции и са били нейни пациенти?
– Не, в никакъв случай. Гледаше тя да даде от себе си, в сравнение с да вземе.
– Казваш, че не е приемала дарове от всеки?
– Отказваше подаръците, споделяше – на черква да се занесе! Само от по-близките си приемаше дарове. Не обичаше да взема от всеки. И мен ме научила да не вземам от всеки. Не съм я питала за какво. Тя си знаеше най-добре.
– Има ли нещо, което те нараняваше от това, което си чувала за майка ти?
– Че се е занимава с черни вълшебства!
– Как се отнасяше към материалното?
– Тя не беше от този вид хора, които натрупат пари. Даже раздаваше пари. Пишеха, че сме делели някакви милиони с брат ми. Няма такова нещо…
Спомням си нещо тягостно от детството ми. Портмонето на майка постоянно беше цялостно с визитни картички, с листчета, на които имаше записани телефони. Ставаше дебело, не можеше да се затвори. Една съученичка се засякла с нея в някакъв магазин. Отивам в учебно заведение, а тя: „ На майка ти портмонето беше претъпкано с пачки! “
– Злобата към нея, към фамилията ви, е била голяма…
– В учебно заведение доста ми завиждаха. Бях в 8 клас някъде. Идват две съученички при мен: „ Майката ти какво се прави, че лекува хората?! То човек, когато си фантазира нещо, се оправя самичък! След няколко дни едната идва и реве: „ На майка ми най-хубавата другарка е доста зле, дано майка ти да я одобри! “ Тогава й споделих: „ Нека си фантазира, ще се оправи! “
И не я свързах с майка. Като умря мама, всякакви доброжелатели пък започнаха да ни питат с брат ми: „ Вие в този момент не мислите ли да почвате да работите? Страшно се учудих и им споделих: „ Ние с брат ми не сме спирали да работим! “ Намекваха, че майка ни е издържала, а ние сме едни безделници… Та аз 8 години съм я гледала, а по-късно започнах да изучавам и да работя. Брат ми също.
– Говореха също, че с брат ти сте се карали за жилището на Вера…?
– Никога не сме имали разногласия за жилището или за каквото и да било. Малко откакто майка умря, ходихме при нотариуска да си изкараме пълномощни, а тя ни попита, ще разделяме ли жилището. Брат ми със сълзи на очите сподели: „ Колко повече да го разделяме? Нали е на мен и на сестра ми. Какво има повече да разделяме?! “
– Вярно ли е, че Ванга считала майка ти за своя щерка?
– Когато мама отиваше при нея, Ванга не приемаше никой различен. Ванга доста я обичаше и й казвала: „ Ти си моята щерка! “ Казвала й още, че е доста мощна. Не съм участвала на техните срещи, само че знам, че нито майка е гледала на Ванга, нито тя на нея.
Говорели са си за техни си неща…
Виж още:
