Лияна Панделиева преживя голям кошмар на улицата
"За живота без смисъл, който отминава...някак и отново по този начин свършва... " Журналистката Лияна Панделиева написа във Facebook извънредно мощен коментар за хората, които от време на време не виждаме, а постоянно даже не разбираме, когато си отидат от този свят:
"Днес завих по тясна еднопосочна софийска улица, препречена още от кола за спешна помощ. На тротоара, като че ли комфортно настанен измежду огромните си торби, лежеше мъртъв клошар. Около него се суетяха лекари, хора с маски. Вероятно чакаха да дойде и полиция.
На забележима възраст към 45-50 години, в този миг мъжът евентуално бе събрал най-голямо внимание към себе си, откак е роден.
Живял е изцяло незабележим и незначим - напълно никой, просто на улицата - удовлетворен, когато е изсъхнало и топло, зъзнещ и влажен в неприятното време. Бил е подритван като шугаво куче още от дребен, бил е от другата страна на живота, въпреки да е бил жив.
Е, от през днешния ден към този момент го няма, само че истината е, че в никакъв случай не го е имало.
Продължих напред по улицата и пред витрината на бутиков магазин, където обувките са понижени с 50 на 100 до 400 лв., седеше клошарка - с нейните пакети и интензивно четеше вестник.
Само на към 200 метра от тази жена, на полукръглите стълби на банкрутирал безценен магазин в сърцето на София, против един от най-скъпите бутици в столицата, живее двойка клошари - мъж и жена. Настанили са се там по този начин уютно, като че ли са в същински дом. Когато не са в постелята си, тя е оправена точно, всичко е опънато и сгънато.
Тази заран някой към този момент им бе оставил ястие в кутии. Жената е със забавено развиване, а той я бе облегнал на стената върху възглавница и с пръсти грижовно й подаваше в устата хапка след хапка. Приличаше на фамилна идилия, когато мъж сервира на жена си закуска в леглото, само че просто бяха пред очите на всички минувачи.
Истината е, че те са на всички места - невидимите хора, с несъществените ориси, които в този живот не чакат нищо повече от това, да преминат в идващия. Само няма по какъв начин да знаем, дали актуалното оскърбление се отплаща с нещо положително и заслужено, тъй като толкоз страдалчество стига за няколко живота. "
"Днес завих по тясна еднопосочна софийска улица, препречена още от кола за спешна помощ. На тротоара, като че ли комфортно настанен измежду огромните си торби, лежеше мъртъв клошар. Около него се суетяха лекари, хора с маски. Вероятно чакаха да дойде и полиция.
На забележима възраст към 45-50 години, в този миг мъжът евентуално бе събрал най-голямо внимание към себе си, откак е роден.
Живял е изцяло незабележим и незначим - напълно никой, просто на улицата - удовлетворен, когато е изсъхнало и топло, зъзнещ и влажен в неприятното време. Бил е подритван като шугаво куче още от дребен, бил е от другата страна на живота, въпреки да е бил жив.
Е, от през днешния ден към този момент го няма, само че истината е, че в никакъв случай не го е имало.
Продължих напред по улицата и пред витрината на бутиков магазин, където обувките са понижени с 50 на 100 до 400 лв., седеше клошарка - с нейните пакети и интензивно четеше вестник.
Само на към 200 метра от тази жена, на полукръглите стълби на банкрутирал безценен магазин в сърцето на София, против един от най-скъпите бутици в столицата, живее двойка клошари - мъж и жена. Настанили са се там по този начин уютно, като че ли са в същински дом. Когато не са в постелята си, тя е оправена точно, всичко е опънато и сгънато.
Тази заран някой към този момент им бе оставил ястие в кутии. Жената е със забавено развиване, а той я бе облегнал на стената върху възглавница и с пръсти грижовно й подаваше в устата хапка след хапка. Приличаше на фамилна идилия, когато мъж сервира на жена си закуска в леглото, само че просто бяха пред очите на всички минувачи.
Истината е, че те са на всички места - невидимите хора, с несъществените ориси, които в този живот не чакат нищо повече от това, да преминат в идващия. Само няма по какъв начин да знаем, дали актуалното оскърбление се отплаща с нещо положително и заслужено, тъй като толкоз страдалчество стига за няколко живота. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ