Петър Москов: Кремъл се държи като наркодилър - Политика
За да излезем от енергийния безпорядък, с цел да спрем галопиращите цени на енергоносителите, с цел да може бизнесът и семействата да възнамеряват утрешния си ден, би трябвало да имаме свободата да погледнем истината в очите. Трябва да признаем два обстоятелството и да вземем стратегическите решения за страната.
Първо – за кремълския режим енергоносителите са политическо оръжие за реализиране на взаимозависимост и за практикуване на напън. Кремълската върхушка не е честен търговски сътрудник. Тя се държи като наркодилъра, който обилно ви зарибява с първите няколко евтини дози, даже и гратис. А по-късно, всички знаем резултата за всеки, който се поддаде на непреодолимата и тежка взаимозависимост. Само към този момент обречените имат вяра, че решението е да продължат да бъдат подвластни от наркодилъра. И единствено страни, които са се отказали от суверенитета си могат да не престават със зависимостта си и с енергийната си взаимозависимост от кремъл.
Втората огромна истина, която би трябвало да изречем на всеослушание – тези, които дадоха това оръжие в ръцете на Путин са европейските и българските политици. Техните политики целеустремено доведоха до дълготраен застой в вложенията за изследване и рандеман на петрол, газ и въглища. Затова през днешния ден тези артикули липсват в Европа. Тези леви и зелени, демократични политици трансфораха естественото човешко предпочитание да опазим природата си в недъгав инструмент за рекет и репресии. Те си сложиха за цел силата да бъде скъпа, с цел да не я използваме и реализираха задачите си. Те дадоха обещание, че ще ни принудят да преминем на фотосинтеза и съблюдаваха обещанието си. Резултатът от цялото това ляво безумство е, че през днешния ден, когато се води война за запаси, Европа и България влизат в тази война с подписан акт за капитулация, а всички ние сме изправени пред опасността от мъчно оцеляване на студено и мрачно. Този акт за капитулация се назовава Договор за зелена договорка. И осъзнаването на този факт е осъзнаването на огромната причина, която съветската експанзия в Украйна просто демаскира по-бързо, в сравнение с се очакваше.
Свободата да се изрекат тези истини на всеослушание смъква зависимости, демаскира доста кандидати за национално доверие, които са платени от изток или от запад да не позволен българска енергийна самостоятелност.
И в случай че сме имали свободата да изречем истината, би трябвало да имаме и смелостта да посочим същинските стратегически решения на тази рецесия:
• Скъсване на енергийната взаимозависимост от Кремъл. Това значи преустановяване на рекета над българите от Лукойл и Газпром, всеки нов контракт е еднакъв на национално изменничество.
• Категорично опазване на българските енергийни мощности и тяхното развиване.
• Незабавно приемане на стратегическо държавно решение за изследване на лични находища и начало на рандеман на нови източници, които да подсигуряват оптимално енергийната ни самостоятелност. Говоря за петрол, газ и въглища.
Това значи отсрочване на мораториума за изследване на газ и неотложно образуване на държавна компания, която да стартира да прави това и да осведоми българското общество за личната ни опция да се оправим сами. В свят, който явно не желае това.
Обявяване на краткотраен мораториум върху въглеродните налози, които левите политици лепнаха върху българската енергетика. Себестойността (заедно с облагата, която ТЕЦовете в маришкия басейн произвеждат) на електричеството е 40 евро на мегават час. Върху тези 40 евро лявата политика на поредност български държавни управления и Европейска комисия вкара въглероден налог и сега е 110 евро. Т.е. нещо, което може да коства 40 евро ние го плащаме с 150. Тези 110 евро отиват като налог в страната, която след това дава неголяма част от тези налози като енергийна помощ, с цел да може с изключение на цялото безумство, страната да ни държи подвластни и послушни през разпределяне на подаяния. Това е социализъм в най-уродлив тип и би трябвало да бъде преустановен.
За да бъдат пресрещнати терзанията и паниките на жителите и на промишлеността, страната в лицето на БЕХ, който покрива целия набор от енергийни компании от Булгаргаз до маришкия басейн, би трябвало да изкупи всички количества контрактуван газ. Предишното постоянно държавно управление твърди, че е договорило покупката на 7 танкера полутечен газ, от които е закупен единствено един. Цялото останало количество би трябвало да бъде контрактувано, би трябвало да бъде заплатено с големите облаги, които БЕХ, българската страна има от високите цени на тока, може да бъде заплатен скъпия газ. Но би трябвало да подсигуряваме прогнозируемостта на всекидневието на лечебни заведения, учебни заведения, на семействата ни и на промишлеността, която се нуждае от тази газ. И би трябвало да бъдат контрактувани съответните квоти в гръцките и турските пристанища. Всичко това би трябвало да се направи неотложно, с цел да престанем да живеем в някакво диво сходство на играта “тука има тука няма ”.
Това са решенията, които могат да подсигуряват енергийната сигурност на България и допустими цени. КОД седи зад тези решения и има силата и експертизата да ги приложи в ръководството. Всичко друго са предизборни приказки.
Първо – за кремълския режим енергоносителите са политическо оръжие за реализиране на взаимозависимост и за практикуване на напън. Кремълската върхушка не е честен търговски сътрудник. Тя се държи като наркодилъра, който обилно ви зарибява с първите няколко евтини дози, даже и гратис. А по-късно, всички знаем резултата за всеки, който се поддаде на непреодолимата и тежка взаимозависимост. Само към този момент обречените имат вяра, че решението е да продължат да бъдат подвластни от наркодилъра. И единствено страни, които са се отказали от суверенитета си могат да не престават със зависимостта си и с енергийната си взаимозависимост от кремъл.
Втората огромна истина, която би трябвало да изречем на всеослушание – тези, които дадоха това оръжие в ръцете на Путин са европейските и българските политици. Техните политики целеустремено доведоха до дълготраен застой в вложенията за изследване и рандеман на петрол, газ и въглища. Затова през днешния ден тези артикули липсват в Европа. Тези леви и зелени, демократични политици трансфораха естественото човешко предпочитание да опазим природата си в недъгав инструмент за рекет и репресии. Те си сложиха за цел силата да бъде скъпа, с цел да не я използваме и реализираха задачите си. Те дадоха обещание, че ще ни принудят да преминем на фотосинтеза и съблюдаваха обещанието си. Резултатът от цялото това ляво безумство е, че през днешния ден, когато се води война за запаси, Европа и България влизат в тази война с подписан акт за капитулация, а всички ние сме изправени пред опасността от мъчно оцеляване на студено и мрачно. Този акт за капитулация се назовава Договор за зелена договорка. И осъзнаването на този факт е осъзнаването на огромната причина, която съветската експанзия в Украйна просто демаскира по-бързо, в сравнение с се очакваше.
Свободата да се изрекат тези истини на всеослушание смъква зависимости, демаскира доста кандидати за национално доверие, които са платени от изток или от запад да не позволен българска енергийна самостоятелност.
И в случай че сме имали свободата да изречем истината, би трябвало да имаме и смелостта да посочим същинските стратегически решения на тази рецесия:
• Скъсване на енергийната взаимозависимост от Кремъл. Това значи преустановяване на рекета над българите от Лукойл и Газпром, всеки нов контракт е еднакъв на национално изменничество.
• Категорично опазване на българските енергийни мощности и тяхното развиване.
• Незабавно приемане на стратегическо държавно решение за изследване на лични находища и начало на рандеман на нови източници, които да подсигуряват оптимално енергийната ни самостоятелност. Говоря за петрол, газ и въглища.
Това значи отсрочване на мораториума за изследване на газ и неотложно образуване на държавна компания, която да стартира да прави това и да осведоми българското общество за личната ни опция да се оправим сами. В свят, който явно не желае това.
Обявяване на краткотраен мораториум върху въглеродните налози, които левите политици лепнаха върху българската енергетика. Себестойността (заедно с облагата, която ТЕЦовете в маришкия басейн произвеждат) на електричеството е 40 евро на мегават час. Върху тези 40 евро лявата политика на поредност български държавни управления и Европейска комисия вкара въглероден налог и сега е 110 евро. Т.е. нещо, което може да коства 40 евро ние го плащаме с 150. Тези 110 евро отиват като налог в страната, която след това дава неголяма част от тези налози като енергийна помощ, с цел да може с изключение на цялото безумство, страната да ни държи подвластни и послушни през разпределяне на подаяния. Това е социализъм в най-уродлив тип и би трябвало да бъде преустановен.
За да бъдат пресрещнати терзанията и паниките на жителите и на промишлеността, страната в лицето на БЕХ, който покрива целия набор от енергийни компании от Булгаргаз до маришкия басейн, би трябвало да изкупи всички количества контрактуван газ. Предишното постоянно държавно управление твърди, че е договорило покупката на 7 танкера полутечен газ, от които е закупен единствено един. Цялото останало количество би трябвало да бъде контрактувано, би трябвало да бъде заплатено с големите облаги, които БЕХ, българската страна има от високите цени на тока, може да бъде заплатен скъпия газ. Но би трябвало да подсигуряваме прогнозируемостта на всекидневието на лечебни заведения, учебни заведения, на семействата ни и на промишлеността, която се нуждае от тази газ. И би трябвало да бъдат контрактувани съответните квоти в гръцките и турските пристанища. Всичко това би трябвало да се направи неотложно, с цел да престанем да живеем в някакво диво сходство на играта “тука има тука няма ”.
Това са решенията, които могат да подсигуряват енергийната сигурност на България и допустими цени. КОД седи зад тези решения и има силата и експертизата да ги приложи в ръководството. Всичко друго са предизборни приказки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ