7 личности на скамейката на Народния съд
За да бъде открит новият политически строй, е належащо „ изчистването “ на политическия, икономическия, военния и интелектуалния хайлайф на Царство България, който би могъл да го саботира. 13 правосъдни състава от цялата страна слагат под съда и хора, които към този момент са убити. 101 писатели, художници, публицисти стават жертви на правосъдния развой.
Народният съд трае 4 месеца. На 1 февруари 1945 година първи и втори висш състав осъждат 147 души, които са оковани и закарани в Орландовци (близо до днешните Централни гробища) – при яма, изкопана от бомбардировките през войната. Разстрелвани са един по един, а лекар Александър Станишев установи гибелта на всеки разстрелян. При последното си навеждане, с цел да ревизира дали разстреляният е умрял, е убит в тила. Във времето след изтезанието, околните на убитите идват на мястото и оставят цветя. За да се спре това, на мястото е построено сметище.
След осъществяване на смъртните присъди, цялото имущество на убитите е иззето, а околните им са лишавани от завещание.
През 2011 година днешната дата е оповестена като ден за респект на жертвите на Народния съд. Днес се стопираме едвам на 7 негови жертви. Без да претендираме, просто ги изброяваме, като едни от многото, чиято последна спирка е била ямата в Орландовци преди 73 години.
Археолог и историк, учил в Лайпциг, Вюрцбург и Фрайбург. Министър-председател на България в интервала 1940 – 1943 година, специализирал археология в Париж и Рим. Световно приет академик с принос към археологията, дълготраен учител в Софийския университет и член на редица задгранични научни институти (Виена, Берлин, Мюнхен, Прага, Будапеща). Противоречива персона в политиката, само че с неоспорим принос към науката. След убийството му, жена му е изгонена от фамилното жилище и пратена в Дулово, Русе, Ловеч, а най-после се открива в Самоков, където остава до края на живота си. Въпреки молбите й, властта не разрешава тя да се върне в София. Умира през 1973 година, малко откакто й позволяват да се върне в столицата.
Капитан Иван Вазов с татко си, лекар Кирил Вазов през Първата международна война
Син на Кирил Вазов и племенник на писателя Иван Вазов, той е основна фигура във военния живот на страната по време на Балканската и Първата международна война. Носител е на два ордена „ За смелост “ и два немски „ Железни кръста “, учи в Лиеж (Белгия) и Лайпциг, пази докторантура по право на Лайпцигския университет. Министър на търговията, индустрията и труда в държавното управление на Добри Божилов. Той е измежду 147-те убити в нощта против 2 февруари.
Станишев (родом от Македония) е водещ хирург в България във времето сред двете международни войни. Докато е ректор на Софийския университет, образователното заведение е преименувано на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Член на редица интернационалните институти и университети (хирургическата академия в Женева, университета в Хамбург). Преподавател в Медицинския факултет на СУ, който специализира в Мюнхен и Хайделберг. Министър на вътрешните работи и националното здраве в държавното управление на Иван Багрянов. Негова е задачата да установи гибелта на всеки разстрелян в нощта против 2 февруари 1945 година Убит е, до момента в който се навежда да ревизира пулса на последния погубен.
Министър на железниците, пощите и телеграфите в държавното управление на Богдан Филов, а по-късно и шеф на кабинета на Регентството, което би трябвало да ръководи, до момента в който малолетният Цар Симеон II навърши пълноправие. Адвокат по обучение, учил в Мюнхен и Женева, дипломирал се в Берлинския университет. Награден с офицерски кръст за смелост и немския „ Железен кръст “ за борбите в Добруджа през Първата международна война.
Министър на националното просвещение в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов. Борис Йоцов приключва славянска лингвистика в СУ и след това продължава образованието си в Прага. Специализира във Варшава и Виена. Работи като критик, политик и член на Българска академия на науките. Автор е на многочислени научни писания върху българската история и литература. Неговата, както и на множеството наказани, присъда не предстои на обжалване.
Журналист и шеф на вестник „ Слово “ в продължение на две десетилетия. През 1935 година е назначен за министър на търговията, пощите и телеграфите. Обявява се срещу делото на Отечествен фронт. Осъден е на гибел, само че е погубен, до момента в който дружно с останалите го ескортират към камионите, които да ги отведат до мястото на изтезанието. Викането за помощ е безусловно неразрешено и той умира от удар с револвер в главата.
Райко Алексиев със брачната половинка си, актрисата Весела Грънчарова
Видният публицист и карикатурист даже не е наказан персонално, а посмъртно. Умира на 18 ноември 1944 година, откакто е пребит до гибел. До последно отхвърля да емигрира, макар че доближеният му Никола Мушанов съумява да му издейства паспорт. Работил за вестниците „ Македония “, „ Барабан “, Смях„ “, „ Людокос “, „ Българан “, „ Маска “, „ Зора “; и създател на хумористичния вестник „ Щурец “. Журналист, художник, публицист хуморист, Райко Алексиев остава пример в историята на българската публицистика.
