Резо Габриадзе, артист: "Кин-дза-дза!" е любимият ми филм, по който съм работил
За 83-те години, откогато е на този свят, грузинецът Резо Габриадзе се е изразявал по разнообразни способи: като режисьор, драматург, художник, ваятел, публицист. Той е най-известен в света с работата си по сюжета на антиутопичната съветска фантастика " Кин-дза-дза! " (1986 г.), където работи в екип с режисьора Георгий Данелия. Това не е единственият филм, по който е работил - те са съвсем 30. Започва да написа сюжети през 1968 година, а дългогодишното му съдействие с Данелия ражда филми като " Не тъгувай " и " Мимино ".
В България той ще дойде косвено със спектакъла " Рамона " на " Театър Габриадзе ", който основава през 1981 година Представлението ще може да бъде гледано на 23 септември в Театър " Българска войска " и на 25 септември в Драматичен спектакъл Пловдив. В него се споделя за любовната история сред два парни локомотива - Ермон и Рамона. Действието се развива в Съветския съюз във времето след Втората международна война, когато парният локомотив Ермон е изпратен надълбоко в Сибир, с цел да помогне на възобновяване на страната. Рамона остава да чака своя брачен партньор на дребна гара, само че година след година той не се завръща. Габриадзе отбелязва, че концепцията му е пристигнала от изявление на писателя Ръдиард Киплинг, който твърди, че парните локомотиви и морските мотори са най-чувствителните неща, сътворени от индивида.
© "Театър Габриадзе "
Сградата на " Театър Габриадзе " в Тбилиси е по дизайн на самия Габриадзе.
Но по какъв начин Габриадзе се озовава в театъра? В началото на 80-те години в Съветския съюз актьорът усеща свободата си на изложение лимитирана, само че това му прави голяма услуга. Въпреки че през 80-те години съвсем напълно се отдръпва от киното, той към този момент е разкрил огромната си пристрастеност - марионетния спектакъл. В момента " Театър Габриадзе " се подрежда измежду главните туристически дестинации в столицата на Грузия Тбилиси. Сградата му е издигната напълно по дизайн на Габриадзе. Театърът е бутиков - с малко повече от 100 места, само че се устоя изцяло независимо. Билети мъчно не могат да бъдат открити на място, те би трябвало да се запазят авансово, макар че не са евтини.
" Дневник " приказва с Резо Габриадзе за двете огромни неща в живота му - марионетния спектакъл и киното.
К ак се появи концепцията за " Кин-дза-дза! " ? Можете ли да разкажете някоя история от работния развой?
- След като напуснах света на киното, към момента имах доста другари в него. Един от най-близките ми бе Георгий Николаевич Данелия. По това време бях в Москва, а той постоянно идваше в Грузия, с цел да посети роднините си. Бяхме доста положителни другари и времето, прекарано дружно, сгряваше сърцето ми. Една от нашите срещи приключи с раждането на концепцията за " Кин-дза-дза! ". Тогава мислехме, че това ще бъде авантюристичен филм, само че когато работата по него стартира, последователно се трансформира в размишление върху бъдещето на човечеството. Това бяха години на трагични промени в Съветския съюз.
Отне ни доста време да приключим сюжета. 7 месеца живях надалеч от фамилията си и театъра, в Москва, в един дребен грузински хотел покрай Портата Никитски, през която преминавахме отстрани като египтяните от античните фрески. Единствената разлика бяха цигарите, стиснати сред зъбите ни.
Заедно с Георгий Николаевич сме основали 4 сюжета, само че нито един от тях не беше толкоз сложен, колкото този за " Кин-дза-дза! ". Процесът по писане на сюжета беше едно премеждие. Имаше доста персонажи, основани на действителни хора. Отивахме все по-навътре в бъдещето. Но не можехме да си представим, че този свят от бъдещето ще се трансформира в действителност напълно скоро.
Когато през днешния ден видя някое очарователно момиче с раздрани на коленете дънки, ми се желае да я поздравя с прословутата фраза от кино лентата " Ку, блага моя! " и по-късно да падна и да протегна ръце.
Процесът по основаване на кино лентата беше сложен, фотосите бяха в пустинята Каракум. Компютърните резултати не бяха толкоз напреднали, тъй че всичко, което виждате на екрана е същинско. Снимачният развой е разказан в брилянтната книга на Георгий Николаевич Данелия " Пътник без билет ".
© "Театър Габриадзе "
Кадър от " Рамона ".
Как бихте определили един добър сюжет и кои са обичаните Ви филми, в чието основаване сте взели участие?
- На доктрина аз не съм добър. Сценариите, както всяко друго произведение на изкуството, не би трябвало да се претрупват с непотребни елементи. Като цяло съм алергичен към комплицираните фрази. " Кин-дза-дза! " е обичаният ми филм от тези, по които съм работил. Обичам всичките, само че по друг метод. " Кин-дза-дза! " се е отбелязал най-силно в сърцето ми.
Откривате театъра си през 1981 година До какво ви подтикна това? С марионетния спектакъл по-лесно ли се избягваше от цензурата?
Цензурата беше последното нещо, за което ме беше грижа. Марионетките бяха по-близки до вътрешното ми предопределение на актьор и ваятел. Освен това се възползвах от дребната публика. Така неуспехите нямаше да бъдат толкоз огромни. Но по-важното тук е, че това изкуство е основано преди хиляди години. Но по-добре да спра в този момент, тъй като сигурно няма да бъде къс отговор, в случай че стартира да приказвам за това необикновено изкуство.
Какво може да каже театърът, което киното не може да каже?
- Труден въпрос. Ако приказваме за марионетки, може да каже доста. Често описвам една история: по време на първото ми зрелище имах един персонаж, който не заставаше добре на коленете си пред своята обичана, падаше встрани или обратно. Този миг докарваше публиката до сълзи. По-късно дадохме най-хубавото от себе си, с цел да може марионетката да бяга по сцената и да театралничи съвършено като същински воин, та даже да вземе ръката на момичето в своята и да я целуне. Преди това в този миг имаше овации, в този момент имаше тишина и сълзите ги нямаше. Върнахме остарялата марионетка. Върнаха се старите времена. Публиката бе очарована. В киното това не е допустимо.
Билети за спектакъла в София могат да бъдат открити тук, а за Пловдив - тук.
В България той ще дойде косвено със спектакъла " Рамона " на " Театър Габриадзе ", който основава през 1981 година Представлението ще може да бъде гледано на 23 септември в Театър " Българска войска " и на 25 септември в Драматичен спектакъл Пловдив. В него се споделя за любовната история сред два парни локомотива - Ермон и Рамона. Действието се развива в Съветския съюз във времето след Втората международна война, когато парният локомотив Ермон е изпратен надълбоко в Сибир, с цел да помогне на възобновяване на страната. Рамона остава да чака своя брачен партньор на дребна гара, само че година след година той не се завръща. Габриадзе отбелязва, че концепцията му е пристигнала от изявление на писателя Ръдиард Киплинг, който твърди, че парните локомотиви и морските мотори са най-чувствителните неща, сътворени от индивида.
© "Театър Габриадзе "
Сградата на " Театър Габриадзе " в Тбилиси е по дизайн на самия Габриадзе.
Но по какъв начин Габриадзе се озовава в театъра? В началото на 80-те години в Съветския съюз актьорът усеща свободата си на изложение лимитирана, само че това му прави голяма услуга. Въпреки че през 80-те години съвсем напълно се отдръпва от киното, той към този момент е разкрил огромната си пристрастеност - марионетния спектакъл. В момента " Театър Габриадзе " се подрежда измежду главните туристически дестинации в столицата на Грузия Тбилиси. Сградата му е издигната напълно по дизайн на Габриадзе. Театърът е бутиков - с малко повече от 100 места, само че се устоя изцяло независимо. Билети мъчно не могат да бъдат открити на място, те би трябвало да се запазят авансово, макар че не са евтини.
" Дневник " приказва с Резо Габриадзе за двете огромни неща в живота му - марионетния спектакъл и киното.
К ак се появи концепцията за " Кин-дза-дза! " ? Можете ли да разкажете някоя история от работния развой?
- След като напуснах света на киното, към момента имах доста другари в него. Един от най-близките ми бе Георгий Николаевич Данелия. По това време бях в Москва, а той постоянно идваше в Грузия, с цел да посети роднините си. Бяхме доста положителни другари и времето, прекарано дружно, сгряваше сърцето ми. Една от нашите срещи приключи с раждането на концепцията за " Кин-дза-дза! ". Тогава мислехме, че това ще бъде авантюристичен филм, само че когато работата по него стартира, последователно се трансформира в размишление върху бъдещето на човечеството. Това бяха години на трагични промени в Съветския съюз.
Отне ни доста време да приключим сюжета. 7 месеца живях надалеч от фамилията си и театъра, в Москва, в един дребен грузински хотел покрай Портата Никитски, през която преминавахме отстрани като египтяните от античните фрески. Единствената разлика бяха цигарите, стиснати сред зъбите ни.
Заедно с Георгий Николаевич сме основали 4 сюжета, само че нито един от тях не беше толкоз сложен, колкото този за " Кин-дза-дза! ". Процесът по писане на сюжета беше едно премеждие. Имаше доста персонажи, основани на действителни хора. Отивахме все по-навътре в бъдещето. Но не можехме да си представим, че този свят от бъдещето ще се трансформира в действителност напълно скоро.
Когато през днешния ден видя някое очарователно момиче с раздрани на коленете дънки, ми се желае да я поздравя с прословутата фраза от кино лентата " Ку, блага моя! " и по-късно да падна и да протегна ръце.
Процесът по основаване на кино лентата беше сложен, фотосите бяха в пустинята Каракум. Компютърните резултати не бяха толкоз напреднали, тъй че всичко, което виждате на екрана е същинско. Снимачният развой е разказан в брилянтната книга на Георгий Николаевич Данелия " Пътник без билет ".
© "Театър Габриадзе "
Кадър от " Рамона ".
Как бихте определили един добър сюжет и кои са обичаните Ви филми, в чието основаване сте взели участие?
- На доктрина аз не съм добър. Сценариите, както всяко друго произведение на изкуството, не би трябвало да се претрупват с непотребни елементи. Като цяло съм алергичен към комплицираните фрази. " Кин-дза-дза! " е обичаният ми филм от тези, по които съм работил. Обичам всичките, само че по друг метод. " Кин-дза-дза! " се е отбелязал най-силно в сърцето ми.
Откривате театъра си през 1981 година До какво ви подтикна това? С марионетния спектакъл по-лесно ли се избягваше от цензурата?
Цензурата беше последното нещо, за което ме беше грижа. Марионетките бяха по-близки до вътрешното ми предопределение на актьор и ваятел. Освен това се възползвах от дребната публика. Така неуспехите нямаше да бъдат толкоз огромни. Но по-важното тук е, че това изкуство е основано преди хиляди години. Но по-добре да спра в този момент, тъй като сигурно няма да бъде къс отговор, в случай че стартира да приказвам за това необикновено изкуство.
Какво може да каже театърът, което киното не може да каже?
- Труден въпрос. Ако приказваме за марионетки, може да каже доста. Често описвам една история: по време на първото ми зрелище имах един персонаж, който не заставаше добре на коленете си пред своята обичана, падаше встрани или обратно. Този миг докарваше публиката до сълзи. По-късно дадохме най-хубавото от себе си, с цел да може марионетката да бяга по сцената и да театралничи съвършено като същински воин, та даже да вземе ръката на момичето в своята и да я целуне. Преди това в този миг имаше овации, в този момент имаше тишина и сълзите ги нямаше. Върнахме остарялата марионетка. Върнаха се старите времена. Публиката бе очарована. В киното това не е допустимо.
Билети за спектакъла в София могат да бъдат открити тук, а за Пловдив - тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ