Йото Пацов е роден е в София . Завършил е

Йото Пацов е роден е в София. Завършил е българска лингвистика. Специализирал публицистика в Московския университет. Автор на стотици публицистични и материали и няколко книги. Той е първият задграничен публицист, проникнал в зоната на Чернобилската злополука двадесет дни след гърмежа. Бил е учител и секретар на Пловдивската духовна семинария. Почетен жител на Луковит.

- Господин Пацов, книгата си „ Великите учители”започвате с Исус и стигате до Петър Дънов. Видяхте ли някъде безсмъртните мъдреци да приказват за това, което ни се случва в този момент?
- Разбира се. И това е огромният въпрос за земните ни каузи и божественото отмъщение. Тази болест концентрира страховете върху личното ни оцеляване преди всичко и върху оцеляването на обществения модел, в който съществуваме.

Мнозина я възприемат като наказване за неправилното или в набожен проект неправедното ни държание. Аргументите са екологични, обществени, стопански, политически, и най-много - нравствени…

При това са явни – разрушение на естествената среда, задълбочаване на неравенството сред страните и сред хората, налагане на малоумни ултралиберални правила, лакомия и разпасаност, безсрамна измама, замяна на нравствените полезности, безнаказана престъпност и отчайваща бедност – и всичко това е прокламирано като връх в човешката цивилизация.

Българите в огромната си част са здравомислещи, търпеливи и земни хора, оцелявали са и по време на чума, и по време на кланета – ще оцелеем и в този момент. Големият въпрос е ще помъдреем ли, или ще продължаваме да принасяме в жертва на Златния телец родолюбието, любовта, другарството, историята си – всичко това, което ни прави българи.



- Вие сте измежду малцината, които са виждали мъртвите градове към Чернобил. Допускате ли ли сте, че ще видите пусти София, Париж, Милано, че и Ъглен, селото в което живеете?
- Не, несъмнено. Но се притеснявам, че както с гърмежа в Чернобил стартира разпадането на Източния блок и социалистическия свят, по този начин с гърмежа на тази пандемия стартира разпадането на света, който познаваме.

В предходни времена – не толкоз далечни, военните катаклизми променяха картата на планетата. Сега тази роля играе ковид, който с съображение или не ни се показва като апокалиптично събитие.

Смятам, че това се прави в името на преразпределението на сферите на въздействие и международните благосъстояния, несъмнено, за сметка на елементарните хора. Икономиката на китайския тигър динамично превзема международните пазари, военната мощност на съветската мечка последователно става безалтернативен фактор и това ускорява неустойчивостта на еднополюсния свят.

Неговите адепти са подготвени да изобретят не просто вирус, а галактически прелом за опазване на статуквото. Но времето на диктата на глобалистката чума мина окончателно – за жалост допустимо е милиони да платят със здравето и живота си за осъзнаването на тази истина.

- Как съселяните ви се отнасят към това проклинание?
- Ъглен е центърът на Вселената. Всъщност всеки човек е център на Вселената. Сега тази болест ни кара да осъзнаем, че всички сме под едно и също небе. Ъгленчани са го дефинирали: „ Всички вървим под Бога”.

Ограниченията претърпяват с скука, само че и с схващане, да не приказваме за това, че като селяни имаме привилегията на двора и градината – всичко се разсънва, лукът и чесънът, марулите и девесилът, целината и лападът и всякакво зеленило към този момент се е изшилило към слънцето – значи животът продължава.

Да не приказваме за антивирусния резултат на греяната джанковица, на сливовата и гроздовата – арсеналът е богат. Не съм видял уплашени хора, само че популацията застарява, всеки ден камбаната бие за гибел – не от ковид, естествено, нека не пристигна и подобен миг. Но ще изтъквам и една друга ъгленска фраза от моя роман „ Трактат за умирачката”: „ Смъртта е неприятно нещо, ами добре, че е на края!”.

- В Ъглен претърпя последните си години Георги Черкелов, каква диря остави той измежду вас?
- Чери, както го назоваха приятелите му, избра Ъглен да прекара в него последните две десетилетия от живота. Той всекидневно бе посетител в бащината ми къща и това другарство ме възнагради с мъдростта на един бездънен и бодър човек.

Моите съселяни го възнаградиха с прякора „ другарю Велински” поради блестящата му роля във кино лентата „ На всеки километър”. Обичахме го, обичаше ни. И по тази причина в този момент с кмета Красимир Кръстев обсъждаме издигането мемориален ъгъл за ярките персони от Ъглен – писателите Трифон Кунев, Илия Волен, Христо Пацов, Дора Боевска и несъмнено – Георги Черкелов.



- Защо вашите съселяни харесаха свинския и птичия грип повече от ковид?
- Ще изтъквам моя воин Пижо Смока от описа „ Карантина”: „ Карантина ли е, карантия ли е – изгода никаква от тоя ковид …

Като беше птичия грип изклахме де що има хвъркато, скубахме, пърлихме, кормихме, нарезахме го на мръвки – и айде в буркани! Две зими на масата ни мезе – да си оближеш пръстите! Така се преборихме. Като пристигна свинския грип – отново същото. Заклахме Гошо, два дни не станахме от масата. Те това е карантина!”. Така че смехът оказва помощ за оцеляването.

- По-мъдро ли ще стане човечеството след тази пандемия?
- Италианците от дълго време са сътворили поговорката: „ Като пламне къщата - най-малко да се стоплим”. Опълченецът субалтерн-офицер Стефан Мазаков в дневника си е записал, че историята е глас на мъртвите, който поучава живите.

Не го чуваме този глас, това е. Всяко ново потомство прави своите неточности, всеки идващ човек прави своите неточности. Късата памет и неоправданото самочувствие в такива времена стават смъртно рискови. Здравият и удовлетворен човек мисли, че това е негова заслуга, болният и трагичен се обръща към Бога.

А Бог, както е известно, оказва помощ, само че в кошара не вкарва. Сега вирусът ни вкара в кошарата на обществената изолираност, нека се замислим за същинските стойности в живота си, за същинската си цел и път.

Светът, с който ни е дарил Господ, е единствено опция да вършим положително – на себе си, на околните си и на всеки, който срещнем.

- Вярват ли хората, че в този момент страната се няма да ги изостави?
- Надяват се. Макар че се чудя защо– с пенсийка от двеста лв. вярата съхне на корен. Пред прозореца ми всеки ден минава кола на общественото подкрепяне – слушам, че общината в Луково подсигурява най-малко храната на най-застрашените.

Слава Богу! Сега страната и всяка община би трябвало да демонстрират в най-голяма степен обществената си функционалност.

Бих желал да прибавя и това, че доверието на народа към лекарското съсловие явно стигна висока точка. Време беше, нека най-сетне побоите, издевателствата и обидите към медицинските служащи да спрат.

Нека напомним, че съгласно Авицена лекарят би трябвало да има взор на сокол, ръка на госпожица, мъдрост на змия и сърце на лъв.

- Промениха ли се фантазиите на вашите съселяни?
- Мечтата е мерило за силата на вярата. Според мен ние още не сме осъзнали дълбочината на бездната, която се е отворила пред нас.

Мечтата ни на ръба й може да бъде единствено една – да не ни погълне. Сенека го е споделил: „ Глупаво е да правиш проекти за цялостен живот, когато не си стопанин даже на утрешния ден. “

Интервю на Исак ГОЗЕС