Ако Йордания се срине
Йорданците се бунтуват. Тези хора, които отхвърлиха да бъдат впрегнати в името на непознати дела, заслужават поддръжката на Запада. Ако Йордания се срине, тежките последствия ще се усетят надалеч отвън рамките на Близкия Изток.
Коментар на Керстен Книп:
През последните години в Йордания се следи едно малко знамение. Малката пустинна страна е заобиколена от всички страни от война и гнет: на север се намира раздраната от войни Сирия, на изток - събуждащият се след десетилетна безредица Ирак, на югоизток - Саудитска Арабия, която дълги години, а може би и до през днешния ден, си остава най-големият международен експортьор на токсичен набожен екстремизъм. На Запад гори близкоизточният спор сред Израел и палестинците, който е най-мощният ускорител на всеобщи митинги в целия арабски свят. А на северозапад се намира Ливан - средище на направляваното от Иран придвижване Хизбула. И двете сили са решени да прокарват своите ползи в района с цената на нови напрежения.
Всички изброени огнища на безредици не възпламениха обстановката в Йордания. Те повлияха само на едно малочислено, само че коренно малцинство, което симпатизира на така наречен " Ислямска страна ".
Болшинството йорданци не пожелаха да бъдат инструментализирани в името на разнообразни политически и идеологически пристрастености. По време на визитата си в Йордания през април тази година немският външен министър Хайко Маас даже назова страната " Глас на разсъдъка в Близкия и Среден Изток ".
Протест против икономическата политика
Сега обаче жителите на Йордания излязоха на митинг, подгонени от една извънредно безапелационна и уважителна причина: те упорстват страната да резервира най-малко настоящето си равнище на икономическо развиване. А то е застрашено - не на последно място и от някои условия, които МВФ сложи за отпущането на заем на тази страдаща от продължителен недостиг страна. Въпросните условия плануват нарастване на налог общ приход (ДОД) с пет % за всички годишни приходи, надвишаващи 11 000 евро. Предвидено е и нарастване на корпоративния налог. Още при започване на 2018 пък бе повишен налог добавена стойност (ДДС), а държавните дотации за хляба бяха анулирани. Огромно покачване има и на цените на главните хранителни артикули. Това развиване удря главно по джоба на бедните йорданци и на тези от междинното съсловие.
Тъкмо те в този момент излизат на митинг. И то надалеч по-масово, в сравнение с през 2011 - в годината на така наречен Арабска пролет. За разлика оттогава, през днешния ден настояванията на стачкуващите към този момент са чисто стопански и политически: по този начин да вземем за пример те упорстват за по-голяма успеваемост и бистрота в работата на администрацията, както и за секване на корупцията.
НЕ на популистките игрички!
Гражданите на Йордания съумяват и до през днешния ден да запазят своя заслужен за удивление прагматизъм - който, с изключение на всичко останало, им оказва помощ да спасят и страната си от раздробяване. Съществен принос за това има и мъдрата политика на краля, който непроменяемо се пробва да откри баланс на ползите.
Това, единствено по себе си, е задоволителна причина за Запада да окаже на страната цялата помощ, на която е кадърен. Защото в случай че и в Аман се разклати политическата непоклатимост, последствията от това ще бъдат извънредно тежки и ще се усетят надалеч отвън рамките на Близкия Изток. Не бива да се не помни, че сега в Йордания са подслонени над един милион сирийски бежанци. Евентуален срив на страната би изправил и целия Европейски Съюз пред тежко тестване.
Ангажиментът в интерес на Йордания е извънредно належащ и заради друга причина: популацията на тази страна философски има вяра в положителното бъдеще, без значение от всевъзможните компликации, пред които е изправено.
Тъкмо това е и повода, заради която то отхвърля да бъде впрегнато в името на непознати религиозни и етнически дела, от които популистите в прилежащите страни търсят персонални изгоди. Така популацията на Йордания дава персонален принос за превръщането на страната в образец за сполучливо разрастваща се страна в арабския свят. Ако този образец се срине, огромна част от арабите биха могли да се откажат от повелите на политическия разсъдък - с необозрими последствия и за Европа, която в днешните глобализирани времена към този момент е непосреден комшия на арабския район.
Източник: Дойче веле
Коментар на Керстен Книп:
През последните години в Йордания се следи едно малко знамение. Малката пустинна страна е заобиколена от всички страни от война и гнет: на север се намира раздраната от войни Сирия, на изток - събуждащият се след десетилетна безредица Ирак, на югоизток - Саудитска Арабия, която дълги години, а може би и до през днешния ден, си остава най-големият международен експортьор на токсичен набожен екстремизъм. На Запад гори близкоизточният спор сред Израел и палестинците, който е най-мощният ускорител на всеобщи митинги в целия арабски свят. А на северозапад се намира Ливан - средище на направляваното от Иран придвижване Хизбула. И двете сили са решени да прокарват своите ползи в района с цената на нови напрежения.
Всички изброени огнища на безредици не възпламениха обстановката в Йордания. Те повлияха само на едно малочислено, само че коренно малцинство, което симпатизира на така наречен " Ислямска страна ".
Болшинството йорданци не пожелаха да бъдат инструментализирани в името на разнообразни политически и идеологически пристрастености. По време на визитата си в Йордания през април тази година немският външен министър Хайко Маас даже назова страната " Глас на разсъдъка в Близкия и Среден Изток ".
Протест против икономическата политика
Сега обаче жителите на Йордания излязоха на митинг, подгонени от една извънредно безапелационна и уважителна причина: те упорстват страната да резервира най-малко настоящето си равнище на икономическо развиване. А то е застрашено - не на последно място и от някои условия, които МВФ сложи за отпущането на заем на тази страдаща от продължителен недостиг страна. Въпросните условия плануват нарастване на налог общ приход (ДОД) с пет % за всички годишни приходи, надвишаващи 11 000 евро. Предвидено е и нарастване на корпоративния налог. Още при започване на 2018 пък бе повишен налог добавена стойност (ДДС), а държавните дотации за хляба бяха анулирани. Огромно покачване има и на цените на главните хранителни артикули. Това развиване удря главно по джоба на бедните йорданци и на тези от междинното съсловие.
Тъкмо те в този момент излизат на митинг. И то надалеч по-масово, в сравнение с през 2011 - в годината на така наречен Арабска пролет. За разлика оттогава, през днешния ден настояванията на стачкуващите към този момент са чисто стопански и политически: по този начин да вземем за пример те упорстват за по-голяма успеваемост и бистрота в работата на администрацията, както и за секване на корупцията.
НЕ на популистките игрички!
Гражданите на Йордания съумяват и до през днешния ден да запазят своя заслужен за удивление прагматизъм - който, с изключение на всичко останало, им оказва помощ да спасят и страната си от раздробяване. Съществен принос за това има и мъдрата политика на краля, който непроменяемо се пробва да откри баланс на ползите.
Това, единствено по себе си, е задоволителна причина за Запада да окаже на страната цялата помощ, на която е кадърен. Защото в случай че и в Аман се разклати политическата непоклатимост, последствията от това ще бъдат извънредно тежки и ще се усетят надалеч отвън рамките на Близкия Изток. Не бива да се не помни, че сега в Йордания са подслонени над един милион сирийски бежанци. Евентуален срив на страната би изправил и целия Европейски Съюз пред тежко тестване.
Ангажиментът в интерес на Йордания е извънредно належащ и заради друга причина: популацията на тази страна философски има вяра в положителното бъдеще, без значение от всевъзможните компликации, пред които е изправено.
Тъкмо това е и повода, заради която то отхвърля да бъде впрегнато в името на непознати религиозни и етнически дела, от които популистите в прилежащите страни търсят персонални изгоди. Така популацията на Йордания дава персонален принос за превръщането на страната в образец за сполучливо разрастваща се страна в арабския свят. Ако този образец се срине, огромна част от арабите биха могли да се откажат от повелите на политическия разсъдък - с необозрими последствия и за Европа, която в днешните глобализирани времена към този момент е непосреден комшия на арабския район.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ