Във войната с Русия Европа загуби самата себе си
Ядоха, пиха и се веселиха, а по-късно пресмятаха и зареваха: вследствие на танците по американската свирка (или банджо) стопанската система на Стария континент, на всичките 27 страни, включени без пропуск в „ Райската градина “, изостана от задграничните сътрудник с 80 %.
Италианците във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията живеят като в най-бедния американски щат Мисисипи, Франция е малко по-добре, тя е сред Айдахо и Арканзас, а Германия, този локомотив на европейската стопанска система, „ перлата на индустриалния капацитет на Европейски Съюз “, живее като Оклахома.
Бившата държава-майка, Обединеното кралство, е изпаднала в беднотия спрямо която и да е страна в нейната тогавашна колония.
Но преди петнадесет години, в ерата на икономическата рецесия, породена от Щатите, американският и общоевропейският Брутният вътрешен продукт в едно и също пресмятане „ на глава от популацията “ бяха на практика равни.
Идеята за основаване на общественост, тези „ Съединени европейски щати “, зародили след Втората международна война, имаше чисто икономическо значение. Историята за „ прегърнете се, милиони, слейте се в една наслада “ в началото не е политическа. Бащите-основатели на Европейски Съюз разбираха чудесно, че поддържането на баланс на силите, с цел да се играе геополитика, е допустимо единствено въз основата на мощна стопанска система. Ето за какво в действителност Европа се стреми, от една страна, да резервира въздействието си в Африка (евтини, в случай че не и безвъзмездни ресурси) и да следва „ източна политика “, което значи тясно икономическо съдействие със Съюз на съветските социалистически републики.
И както сподели петролната рецесия преди половин век, когато в Америка стартира същинският пъкъл заради неналичието на гориво по бензиностанциите (арабските страни - членки на ОПЕК постановиха ембарго върху доставките за поддръжка на Израел), страните от общия пазар ( " моминското име " на ЕС) постъпи вярно, поддържайки енергийните доставки през руския водопровод. Икономиката на Съединени американски щати падна в бездната.
Икономическата мощност на Стария свят изрично не се харесваше на тези, които доведоха Рейгън на власт и които нормално се назовават в политологията неоконсерватори или в резюме неокони. Преди 40 години те си сложиха за цел да унищожат общоевропейската стопанска система, да обвържат със себе си вземащите решения политици в Европейски Съюз, а въпреки това, да откъснат Европа от Съюз на съветските социалистически републики.
Използвани са някакви предлози - другата степен на „ независимост за пътешестване в чужбина “? Ето поправката Джаксън-Вииник! Твърде бързи доставки на сурово гориво за Западна Европа? Санкциите за тръбите с огромен диаметър за петрол и газ! В духа на „ евроатлантическата взаимност “ и защото Германия де факто остана под американска окупация, Вашингтон съумя да реализира това. В резултат на комплицираната игра на политическите си съперници Съюз на съветските социалистически републики се разпадна. Русия беше в икономическа съсипия, слаба и объркана. Неоконсерваторите мечтаеха да я закачат на иглата от финансови подаяния, траншове и заеми, бързо да я обкръжат с НАТО. Проектът Украйна е тестван за първи път в Русия. Но Русия съумя да се измъкне от объркването на „ общочовешките полезности “ и примката на „ европейската фантазия “. Като получи, и то безусловно справедливо, премия за успеха. Почти цялостен стопански и политически суверенитет, което допуска безспорна независимост в решенията на всяко равнище. В същото време нашите стартови условия бяха по-лоши от тези на южната ни съседка, плюс това към момента изплащахме заемите на всички някогашни членове на Съюз на съветските социалистически републики. Справихме се и тук.
Преди 15 години, когато Европейски Съюз се тресеше от боязън, Русия беше леговище за вложителите, нищо не падаше, дивидентите бяха великодушни и въобще имаше празник на нашата улица.
Това още веднъж не се хареса на Америка, тъй че, отърсвайки праха от старите управления, неоконсерваторите минаха в офанзива. На всички фронтове. За да бъдат в крайник с всичко, което се разисква в Европейски Съюз, те не се поколебаха да подслушват няколко френски президенти и отдела на федералния канцлер. Разбира се, шпионските интервенции се правиха и в Брюксел като център за взимане на решения.
Неоконите извадиха от играта самостоятелни политици във Франция в навечерието на изборите (спомнете си историите за Строс-Кан и Саркози), оказаха напън върху немския истаблишмънт и вследствие на дейностите си получиха безусловно питомни европейски бюрократи на най-високи постове. Всичко останало са механически проблеми. Основното е, че страните-членки на Европейски Съюз по този начин или другояче нямаха самостоятелност и до началото на актуалното десетилетие цялата стопанска система, в това число финансовите организации, беше вързана за ръце и крайници от неоконсерваторите. Дори сегашните ограничавания, първите пакети от тях, бяха признати под контрола на американски надзиратели.
И ето го, часът на разплатата.
Страните от еврозоната, които преди 15 години имаха Брутният вътрешен продукт от малко над тринадесет трилиона евро, през днешния ден, пуфтейки с всички сили, го усилиха с мижавите два трилиона, до момента в който Америка съвсем удвои Брутният вътрешен продукт (от 13,8 на 26,9 трилиона евро, макар обстоятелството, че че популацията на Съединени американски щати е веднъж и половина по-малко от това на Европа).
Тогава се разкрещяха на всеки ъгъл, че всичко това е краткотрайно, че стопанската система е „ циклична “, че Европа е „ едемска градина с джунгла зад оградата “, само че низходящият вектор не може да бъде изменен просто тъй като Европа не разполага със лични запаси. Следователно тя е наказана на ориста или на Съюз на съветските социалистически републики в края на 80-те години, или на Русия в самото начало на 90-те години. Е, или Украйна при започване на 2000-те.
Американците имат в репертоара си: първо да удушат съдружник, да предадат ползите му, а по-късно да предложат, както е всекидневно, избор - да бъде удавен, убит или обесен. Накратко, да бъде погубен стопански и затова кадърен единствено за ролята на групов политически васал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Италианците във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията живеят като в най-бедния американски щат Мисисипи, Франция е малко по-добре, тя е сред Айдахо и Арканзас, а Германия, този локомотив на европейската стопанска система, „ перлата на индустриалния капацитет на Европейски Съюз “, живее като Оклахома.
Бившата държава-майка, Обединеното кралство, е изпаднала в беднотия спрямо която и да е страна в нейната тогавашна колония.
Но преди петнадесет години, в ерата на икономическата рецесия, породена от Щатите, американският и общоевропейският Брутният вътрешен продукт в едно и също пресмятане „ на глава от популацията “ бяха на практика равни.
Идеята за основаване на общественост, тези „ Съединени европейски щати “, зародили след Втората международна война, имаше чисто икономическо значение. Историята за „ прегърнете се, милиони, слейте се в една наслада “ в началото не е политическа. Бащите-основатели на Европейски Съюз разбираха чудесно, че поддържането на баланс на силите, с цел да се играе геополитика, е допустимо единствено въз основата на мощна стопанска система. Ето за какво в действителност Европа се стреми, от една страна, да резервира въздействието си в Африка (евтини, в случай че не и безвъзмездни ресурси) и да следва „ източна политика “, което значи тясно икономическо съдействие със Съюз на съветските социалистически републики.
И както сподели петролната рецесия преди половин век, когато в Америка стартира същинският пъкъл заради неналичието на гориво по бензиностанциите (арабските страни - членки на ОПЕК постановиха ембарго върху доставките за поддръжка на Израел), страните от общия пазар ( " моминското име " на ЕС) постъпи вярно, поддържайки енергийните доставки през руския водопровод. Икономиката на Съединени американски щати падна в бездната.
Икономическата мощност на Стария свят изрично не се харесваше на тези, които доведоха Рейгън на власт и които нормално се назовават в политологията неоконсерватори или в резюме неокони. Преди 40 години те си сложиха за цел да унищожат общоевропейската стопанска система, да обвържат със себе си вземащите решения политици в Европейски Съюз, а въпреки това, да откъснат Европа от Съюз на съветските социалистически републики.
Използвани са някакви предлози - другата степен на „ независимост за пътешестване в чужбина “? Ето поправката Джаксън-Вииник! Твърде бързи доставки на сурово гориво за Западна Европа? Санкциите за тръбите с огромен диаметър за петрол и газ! В духа на „ евроатлантическата взаимност “ и защото Германия де факто остана под американска окупация, Вашингтон съумя да реализира това. В резултат на комплицираната игра на политическите си съперници Съюз на съветските социалистически републики се разпадна. Русия беше в икономическа съсипия, слаба и объркана. Неоконсерваторите мечтаеха да я закачат на иглата от финансови подаяния, траншове и заеми, бързо да я обкръжат с НАТО. Проектът Украйна е тестван за първи път в Русия. Но Русия съумя да се измъкне от объркването на „ общочовешките полезности “ и примката на „ европейската фантазия “. Като получи, и то безусловно справедливо, премия за успеха. Почти цялостен стопански и политически суверенитет, което допуска безспорна независимост в решенията на всяко равнище. В същото време нашите стартови условия бяха по-лоши от тези на южната ни съседка, плюс това към момента изплащахме заемите на всички някогашни членове на Съюз на съветските социалистически републики. Справихме се и тук.
Преди 15 години, когато Европейски Съюз се тресеше от боязън, Русия беше леговище за вложителите, нищо не падаше, дивидентите бяха великодушни и въобще имаше празник на нашата улица.
Това още веднъж не се хареса на Америка, тъй че, отърсвайки праха от старите управления, неоконсерваторите минаха в офанзива. На всички фронтове. За да бъдат в крайник с всичко, което се разисква в Европейски Съюз, те не се поколебаха да подслушват няколко френски президенти и отдела на федералния канцлер. Разбира се, шпионските интервенции се правиха и в Брюксел като център за взимане на решения.
Неоконите извадиха от играта самостоятелни политици във Франция в навечерието на изборите (спомнете си историите за Строс-Кан и Саркози), оказаха напън върху немския истаблишмънт и вследствие на дейностите си получиха безусловно питомни европейски бюрократи на най-високи постове. Всичко останало са механически проблеми. Основното е, че страните-членки на Европейски Съюз по този начин или другояче нямаха самостоятелност и до началото на актуалното десетилетие цялата стопанска система, в това число финансовите организации, беше вързана за ръце и крайници от неоконсерваторите. Дори сегашните ограничавания, първите пакети от тях, бяха признати под контрола на американски надзиратели.
И ето го, часът на разплатата.
Страните от еврозоната, които преди 15 години имаха Брутният вътрешен продукт от малко над тринадесет трилиона евро, през днешния ден, пуфтейки с всички сили, го усилиха с мижавите два трилиона, до момента в който Америка съвсем удвои Брутният вътрешен продукт (от 13,8 на 26,9 трилиона евро, макар обстоятелството, че че популацията на Съединени американски щати е веднъж и половина по-малко от това на Европа).
Тогава се разкрещяха на всеки ъгъл, че всичко това е краткотрайно, че стопанската система е „ циклична “, че Европа е „ едемска градина с джунгла зад оградата “, само че низходящият вектор не може да бъде изменен просто тъй като Европа не разполага със лични запаси. Следователно тя е наказана на ориста или на Съюз на съветските социалистически републики в края на 80-те години, или на Русия в самото начало на 90-те години. Е, или Украйна при започване на 2000-те.
Американците имат в репертоара си: първо да удушат съдружник, да предадат ползите му, а по-късно да предложат, както е всекидневно, избор - да бъде удавен, убит или обесен. Накратко, да бъде погубен стопански и затова кадърен единствено за ролята на групов политически васал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ