“Вярно е, че аз съм оперативен критик или поне бях

“Вярно е, че аз съм действен критик или най-малко бях в продължение на доста години, само че дано да не забравяме, че на първо място аз съм книжовен историк. В продължение на повече от 40 години преподавам и проучвам История на българската литература от освобождението до Първата международна война. Точно тази процедура като исторически откривател ме накара да схвана 2 неща, които са свързани с литературата във всеки интервал. ” Така стартира диалогът с проф. Милена Кирова в студиото на Посока Култура.

“На първо място, тези които се занимаваме с литературата от ХХ век, която е доста по-малка, доста по-пригледна, доста по-самоподредена е доста мъчно да разберем какво се е случвало в процеса на самия книжовен живот тогава. Литературната история в България скача от връх на връх, от значим на значим създател и в случай че може всичко в канона да напъха, само че това не подхожда на литературния живот за времето, за което приказва. Литературният живот постоянно е различен. Той е доста разнороден, доста по-цветен, доста по-интересен. Нашата литературна история по тази причина от време на време наподобява скучна - таман тъй като е забелязана единствено от високата оптика на каноноцетричното мислене, а същински забавните феномени остават изпод - скрити. Така че едното, което ми се искаше, е да разнообразя този каноноцентричен взор, който вижда литературата единствено от гледната точка на това, което ще се окаже най-важно за нея ”, обясно професорът.

“Второто нещо, което съм забелязала, е че рецензията е извънредно необективна и доста неща пропуща. Дори най-хубавата оперативна рецензия не вижда по този начин, както вижда литературната история с отстъп от няколко десетилетия. Най-добрите ни критици вършат стремглави неточности в своите оценки. Един лекар Кръстев с незаобиколимо наличие при започване на ХХ век, той не вижда и не прави оценка наличието на създатели като Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов. Дори най-хубавият критик гледа пристрастно. Той избира през своите желания и посоката, която пропагандира като нужна в този миг за българската литература. Ето това ме накара да се постарая, въпреки и с дребен отстъп, да приложа оптиката на моята литературна история към това, което преди малко беше минало от българската литература. Критично към рецензията ”, съобщи проф. Кирова и добави, че първото нещо, което е направила е било да се разграничи от личните си критически отзиви, които тя дефинира като също субективни.