Парикутин - вулканът, изникнал от царевична нива
Вулкан Парикутин е вулканичен конус в мексикансканския щат Мичоакан, ситуиран наоколо до едноименното село. За страдание алената гореща лава погребва селото.
Вулканът e неповторимо знамение на геологията, с помощта на което станахме очевидци на еволюцията от основаването до изгубването му. Този развой беше деликатно следен и изследван. Вулканът Парикутин е едно от Седемте естествени чудеса на света, като част от вулканично поле, покриващо по-голямата част от западно Мексико в Северна Америка и част от Тихоокеански огнен пръстен.
Историята
Около три седмици преди началото на колосалното изригване хората край село Парикутин чуват звуци, наподобяващи на гръмотевици. Това обаче в действителност са дълбоки магматични трусове.
Изригването стартира с дребна цепнатина в царевично поле, благосъстоятелност на локален фермер. Конусът стартира да се образува на 20 февруари 1943 година. Фермерът и брачната половинка му стават очевидци на първото изригване на пепел и камъни, до момента в който обработват равнищата си. Вулканът бързо нараства и доближава височина от към пет етажна постройка за една седмица, като за идващия месец височината му продължава да пораства.
По-голямата част от растежа на вулкана Парикутин настава през първата година. Това е интервал на избухлива пирокластична фаза, по време на която близкото село Парикутин е заровено в потоци от лава и пепел. Всички поданици се изнасят и се местят в свободни земи наоколо.
Образуването
До края на пирокластичната фаза вулканът нараства до 336 метра височина, което е сравнимо с Айфеловата кула. През идващите осем години вулканът продължава да се разпалва. Основната характерност на тази фаза е релативно тихи изригвания на лава, която обгръща към 25 квадратни километра от земята в близост.
Публикация, споделена от OSmany TORRES (@blackoswhite) на Юли 29, 2018 в 6:00 PDT
Дейността на вулкана постепенно понижава през този интервал до последните шест месеца на изригването, когато се усилват избухливите действия. През 1952 година изригването приключва и вулканът става спокоен.
Публикация, споделена от Alexander Fedorov (@bad.planet) на Юли 25, 2018 в 1:43 PDT
Парикутин доближи окончателната височина от 424 метра над полето. Оттогава вулканът е спокоен. Подобно на множеството вулканични конуси, Парикутин е моногенен вулкан. Това значи, че незабавно щом приключи изригването, в никакъв случай няма да стартира още веднъж.
Пораженията
През юни 1943 година лавата стартира да тече в селото, което би трябвало да бъде евакуирано незабавно. Няколко месеца по-късно лавата минава и през близкия град Сан Хуан и в последна сметка единствено кулите на локалната черква остават да стърчат.
Втвърдената лава по време на приключването на изригванията обгръща към 16 квадратни километра. Не е изненадващо, че с такава история Парикутин е включен в листата на най-невероятните вулкани на нашата планета.
Вулканът e неповторимо знамение на геологията, с помощта на което станахме очевидци на еволюцията от основаването до изгубването му. Този развой беше деликатно следен и изследван. Вулканът Парикутин е едно от Седемте естествени чудеса на света, като част от вулканично поле, покриващо по-голямата част от западно Мексико в Северна Америка и част от Тихоокеански огнен пръстен.
Историята
Около три седмици преди началото на колосалното изригване хората край село Парикутин чуват звуци, наподобяващи на гръмотевици. Това обаче в действителност са дълбоки магматични трусове.
Изригването стартира с дребна цепнатина в царевично поле, благосъстоятелност на локален фермер. Конусът стартира да се образува на 20 февруари 1943 година. Фермерът и брачната половинка му стават очевидци на първото изригване на пепел и камъни, до момента в който обработват равнищата си. Вулканът бързо нараства и доближава височина от към пет етажна постройка за една седмица, като за идващия месец височината му продължава да пораства.
По-голямата част от растежа на вулкана Парикутин настава през първата година. Това е интервал на избухлива пирокластична фаза, по време на която близкото село Парикутин е заровено в потоци от лава и пепел. Всички поданици се изнасят и се местят в свободни земи наоколо.
Образуването
До края на пирокластичната фаза вулканът нараства до 336 метра височина, което е сравнимо с Айфеловата кула. През идващите осем години вулканът продължава да се разпалва. Основната характерност на тази фаза е релативно тихи изригвания на лава, която обгръща към 25 квадратни километра от земята в близост.
Публикация, споделена от OSmany TORRES (@blackoswhite) на Юли 29, 2018 в 6:00 PDT
Дейността на вулкана постепенно понижава през този интервал до последните шест месеца на изригването, когато се усилват избухливите действия. През 1952 година изригването приключва и вулканът става спокоен.
Публикация, споделена от Alexander Fedorov (@bad.planet) на Юли 25, 2018 в 1:43 PDT
Парикутин доближи окончателната височина от 424 метра над полето. Оттогава вулканът е спокоен. Подобно на множеството вулканични конуси, Парикутин е моногенен вулкан. Това значи, че незабавно щом приключи изригването, в никакъв случай няма да стартира още веднъж.
Пораженията
През юни 1943 година лавата стартира да тече в селото, което би трябвало да бъде евакуирано незабавно. Няколко месеца по-късно лавата минава и през близкия град Сан Хуан и в последна сметка единствено кулите на локалната черква остават да стърчат.
Втвърдената лава по време на приключването на изригванията обгръща към 16 квадратни километра. Не е изненадващо, че с такава история Парикутин е включен в листата на най-невероятните вулкани на нашата планета.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ