Хулиганската дипломация. Псувната дипломация на просяците, водени на каишка
Вулгарната неучтивост и псувните на майка за Украйна от дълго време са се трансформирали в политически законни форми на слово. Родителите предизвикват децата, които псуват Русия и нейния президент. Училищни шефове псуват Путин дружно със своите възпитаници. Много хора парадират с тениски с неприлични надписи към " съветския транспортен съд ".
Украинските хутори и лумпените взеха своето. Грубите хули от устата на първите лица към този момент не изненадват никого. Онзи ден се отличи „ сивия кардинал “, началник на президентската канцелария Андрий Ермак, който в диалог с съветски пранкери, запитан по какъв начин са нещата след ракетните офанзиви, първо отговори „ so-so “ (горе долу), а по-късно украси мисълта си със засукана матерна ругатня като извод.
Украинската дипломация се болести със синдрома на псувачеството след „ революцията на достолепието “. Първата изгряваща звезда на самостийна скотска дипломация беше И. Д. външният министър Андрей Дешчица, който освен участва в тълпата по време на опита за разгром на съветското посолство в Киев през юни 2014 година, само че и изля поток псувни за Путин пред камерата.
В Украйна тази вулгарна тирада се смяташе за модел на държание на длъжностно лице, представляващо страната, а телевизионният канал 1 + 1 освен призна дейностите на Дешчица за безупречни, само че също по този начин заяви, че за своя „ героизъм “ той ще влезе в учебниците по украинска история (като приказваме за учебници...).
Номерът на Дешчица беше подсилен от американския дипломат в Киев Джефри Пайет, до момента в който небезизвестната Джейн Псаки не осъди думите на Дешчица, макар че изрично отхвърли да ги произнесе. Струва си да напомним, че Андрей Дешчица е ученик на Университета на Албърта (Канада), магистър по филантропични науки, идва от региона на Лвов, който се назовава „ духовната столица “ на Украйна.
Действието на Дешчица не се трансформира в подтик за кариерното му израстване и от поста началник на Министерството на външните работи той отиде като дипломат в Полша, където нему сходните седят в държавното управление. Накратко казано, попадна при свои хора. Там той продължава безобразната си псуваческа дипломация, раздавайки тениски с нецензурни думи на бежанците и на полските сътрудници.
Е, а Андрий Мелник, някогашният украински дипломат в Германия, стана водач на украинските хулиган-дипломати.
Германците внезапно станаха търпеливи във връзка с Украйна. Първо Зеленски ги дръжка, че в Германия „ има избрани психически бариери пред доставките на оръжия за Украйна, свързани с нейното нацистко минало “.
След това съветникът в президентската канцелария Михаил Подоляк се подигра на Ангела Меркел, заявявайки: „ Странните оферти от някои хора да станат медиатори сред Украйна и Русия би трябвало да се преглеждат като опит да се употребява тематиката за Украйна, с цел да се възвърне името им в техните страни. Всеки посредник би трябвало да има доверие, престиж, значителност. Нито Берлускони, нито Меркел имат това сигурно. "
Посланик Мелник постоянно демонстрираше неучтивост към немските си сътрудници или наричайки сегашния им канцлер „ афектиран лебервурст “, или с нападки против някогашния канцлер Шрьодер, или с искания към целия немски народ, съчетани с долнопробни и обидни мнения.
Грубостта е органична за Мелник. Самият той изяснява това, утвърждавайки, че приказва " непринудено, въз основата на страсти, а не правейки сметки ". Въпреки това, с такава комплицирано натоварена с страсти душа, той би трябвало да работи като преносвач при арабите-дюнерджии на пазара, а не да се пробва да съставлява страната.
Онзи ден той още веднъж се изрече жестоко по адрес на немския народен представител от Лявата партия Езги Гуилдар, откакто тя попита за какво синът на Мелник продължава образованието си в Германия, а не " се бори за страната си в Украйна ". В отговор Мелник назова Гуилдар „ безсрамна “ и й пожела: „ Успех на изборите в Долна Саксония. Преживявай поради личната си лява нечистотия. "
Своеобразен монумент на украинската ВИП долнопробност беше историята с русофилските постове на Илон Мъск, които докараха украинците до униформена полуда. В челните редици на псувните против Мъск бяха писателката Оксана Забужко, брачната половинка на Подоляк Меланя и същият този Андрей Мелник, който назова вулгарната си ругатня „ доста изкусен отговор “.
В допълнение към способността скръбно да моли, молейки за „ най-малко дай нещо бе “, атрибутивен професионален симптом на украинския посланик е демонстративната русофобия. Последовател на Дещица беше посланикът на Украйна в Сърбия Сашко Александрович, който неведнъж призоваваше за „ заличаване на Русия “, който обичаше да бълнува за съветските алкохолици и бедността на Иркутск. Лудориите му не един път са довеждали до кавги. В резултат Белград едвам се отърва от „ хуторянина от Теребовли ", само че Киев изпрати сходен индивид да го замести.
Съдейки по дейностите на дипломат Володимир Толкач, в този момент, с изключение на нормалната неучтивост, украинската дипломация е поела и функционалността на проводник на американизма, указвайки на самостоятелните (за разлика от Украйна) страни по какъв начин би трябвало да се държат. Онзи ден Толкач даде изявление за сръбския ефирен канал N1, където сподели, че „ за Киев е доста мъчно да разбере позицията на Сърбия по отношение на глобите “ и прикани Белград да се причисли към политика, враждебна към Русия.
Президентът Вучич отговори прочувствено на посланика: „ Ако задграничните дипломати считат, че е пристигнал моментът да окажат безочлив напън върху нашата страна, те са избрали неверния миг. Няма да позволим даже на доста по-силните да създадат това. Не сме създали нищо неприятно на Украйна.
Вучич акцентира, че не си спомня „ нито едно украинско искане за осъществяване на особено съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или налагане на наказания “ против американците, убийци на сръбски деца. Както се споделя, цапардоса по едно и също време и нахалника, и този, който го води на каишка. Въпреки че Толкач към момента не е изпъден от Сърбия.
Нещо сходно се случи в Южна Африка, където „ Апостолът на Украйна ” Любов Абравитова си разреши да поучава президента Сирил Рамафоса по какъв начин би трябвало да се държи в връзките с Москва.
В отговор Рамафоса отхвърли да се срещне с Абравитова, която „ напълно обърка крайбрежията “, ръководителят на южноафриканското външно министерство Наледи Пандор сподели, че държанието й е недипломатично, мненията й са несполучливи и Южна Африка, за разлика от Украйна, изисква „ напълно друго държание “ от личните си представители по света. За Киев прозвуча унизително и това, че управляващите на Република Южна Африка въпреки всичко разрешават на Абравитова да продължи да обитава в страната им.
Но управляващите в Казахстан към момента нямат увереност да изгонят украинския дипломат Врублевски, макар че той го споделя просто: „ Колкото повече руснаци се убият в този момент, толкоз по-малко ще би трябвало да бъдат унищожени от идващото потомство “. Официално Врублевски получи статут на нежелана личност, само че откакто се върна от почивка, той към момента се разхожда по приеми в Астана, пръскайки омразата си в коридорите (делата на посолството се ръководят от шарже д`афер).
Ето това са украинските дипломати от „ постмайданната вълна “, тези бандеровци, които изплуваха при Порошенко и бригадата клоуни, събрани от Зеленски: не успявайки да усвоят нормите на протокола, те овладяха тепиха и псувните. Между другото, псуват на съветски, техните лични не се вкореняват.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Украинските хутори и лумпените взеха своето. Грубите хули от устата на първите лица към този момент не изненадват никого. Онзи ден се отличи „ сивия кардинал “, началник на президентската канцелария Андрий Ермак, който в диалог с съветски пранкери, запитан по какъв начин са нещата след ракетните офанзиви, първо отговори „ so-so “ (горе долу), а по-късно украси мисълта си със засукана матерна ругатня като извод.
Украинската дипломация се болести със синдрома на псувачеството след „ революцията на достолепието “. Първата изгряваща звезда на самостийна скотска дипломация беше И. Д. външният министър Андрей Дешчица, който освен участва в тълпата по време на опита за разгром на съветското посолство в Киев през юни 2014 година, само че и изля поток псувни за Путин пред камерата.
В Украйна тази вулгарна тирада се смяташе за модел на държание на длъжностно лице, представляващо страната, а телевизионният канал 1 + 1 освен призна дейностите на Дешчица за безупречни, само че също по този начин заяви, че за своя „ героизъм “ той ще влезе в учебниците по украинска история (като приказваме за учебници...).
Номерът на Дешчица беше подсилен от американския дипломат в Киев Джефри Пайет, до момента в който небезизвестната Джейн Псаки не осъди думите на Дешчица, макар че изрично отхвърли да ги произнесе. Струва си да напомним, че Андрей Дешчица е ученик на Университета на Албърта (Канада), магистър по филантропични науки, идва от региона на Лвов, който се назовава „ духовната столица “ на Украйна.
Действието на Дешчица не се трансформира в подтик за кариерното му израстване и от поста началник на Министерството на външните работи той отиде като дипломат в Полша, където нему сходните седят в държавното управление. Накратко казано, попадна при свои хора. Там той продължава безобразната си псуваческа дипломация, раздавайки тениски с нецензурни думи на бежанците и на полските сътрудници.
Е, а Андрий Мелник, някогашният украински дипломат в Германия, стана водач на украинските хулиган-дипломати.
Германците внезапно станаха търпеливи във връзка с Украйна. Първо Зеленски ги дръжка, че в Германия „ има избрани психически бариери пред доставките на оръжия за Украйна, свързани с нейното нацистко минало “.
След това съветникът в президентската канцелария Михаил Подоляк се подигра на Ангела Меркел, заявявайки: „ Странните оферти от някои хора да станат медиатори сред Украйна и Русия би трябвало да се преглеждат като опит да се употребява тематиката за Украйна, с цел да се възвърне името им в техните страни. Всеки посредник би трябвало да има доверие, престиж, значителност. Нито Берлускони, нито Меркел имат това сигурно. "
Посланик Мелник постоянно демонстрираше неучтивост към немските си сътрудници или наричайки сегашния им канцлер „ афектиран лебервурст “, или с нападки против някогашния канцлер Шрьодер, или с искания към целия немски народ, съчетани с долнопробни и обидни мнения.
Грубостта е органична за Мелник. Самият той изяснява това, утвърждавайки, че приказва " непринудено, въз основата на страсти, а не правейки сметки ". Въпреки това, с такава комплицирано натоварена с страсти душа, той би трябвало да работи като преносвач при арабите-дюнерджии на пазара, а не да се пробва да съставлява страната.
Онзи ден той още веднъж се изрече жестоко по адрес на немския народен представител от Лявата партия Езги Гуилдар, откакто тя попита за какво синът на Мелник продължава образованието си в Германия, а не " се бори за страната си в Украйна ". В отговор Мелник назова Гуилдар „ безсрамна “ и й пожела: „ Успех на изборите в Долна Саксония. Преживявай поради личната си лява нечистотия. "
Своеобразен монумент на украинската ВИП долнопробност беше историята с русофилските постове на Илон Мъск, които докараха украинците до униформена полуда. В челните редици на псувните против Мъск бяха писателката Оксана Забужко, брачната половинка на Подоляк Меланя и същият този Андрей Мелник, който назова вулгарната си ругатня „ доста изкусен отговор “.
В допълнение към способността скръбно да моли, молейки за „ най-малко дай нещо бе “, атрибутивен професионален симптом на украинския посланик е демонстративната русофобия. Последовател на Дещица беше посланикът на Украйна в Сърбия Сашко Александрович, който неведнъж призоваваше за „ заличаване на Русия “, който обичаше да бълнува за съветските алкохолици и бедността на Иркутск. Лудориите му не един път са довеждали до кавги. В резултат Белград едвам се отърва от „ хуторянина от Теребовли ", само че Киев изпрати сходен индивид да го замести.
Съдейки по дейностите на дипломат Володимир Толкач, в този момент, с изключение на нормалната неучтивост, украинската дипломация е поела и функционалността на проводник на американизма, указвайки на самостоятелните (за разлика от Украйна) страни по какъв начин би трябвало да се държат. Онзи ден Толкач даде изявление за сръбския ефирен канал N1, където сподели, че „ за Киев е доста мъчно да разбере позицията на Сърбия по отношение на глобите “ и прикани Белград да се причисли към политика, враждебна към Русия.
Президентът Вучич отговори прочувствено на посланика: „ Ако задграничните дипломати считат, че е пристигнал моментът да окажат безочлив напън върху нашата страна, те са избрали неверния миг. Няма да позволим даже на доста по-силните да създадат това. Не сме създали нищо неприятно на Украйна.
Вучич акцентира, че не си спомня „ нито едно украинско искане за осъществяване на особено съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или налагане на наказания “ против американците, убийци на сръбски деца. Както се споделя, цапардоса по едно и също време и нахалника, и този, който го води на каишка. Въпреки че Толкач към момента не е изпъден от Сърбия.
Нещо сходно се случи в Южна Африка, където „ Апостолът на Украйна ” Любов Абравитова си разреши да поучава президента Сирил Рамафоса по какъв начин би трябвало да се държи в връзките с Москва.
В отговор Рамафоса отхвърли да се срещне с Абравитова, която „ напълно обърка крайбрежията “, ръководителят на южноафриканското външно министерство Наледи Пандор сподели, че държанието й е недипломатично, мненията й са несполучливи и Южна Африка, за разлика от Украйна, изисква „ напълно друго държание “ от личните си представители по света. За Киев прозвуча унизително и това, че управляващите на Република Южна Африка въпреки всичко разрешават на Абравитова да продължи да обитава в страната им.
Но управляващите в Казахстан към момента нямат увереност да изгонят украинския дипломат Врублевски, макар че той го споделя просто: „ Колкото повече руснаци се убият в този момент, толкоз по-малко ще би трябвало да бъдат унищожени от идващото потомство “. Официално Врублевски получи статут на нежелана личност, само че откакто се върна от почивка, той към момента се разхожда по приеми в Астана, пръскайки омразата си в коридорите (делата на посолството се ръководят от шарже д`афер).
Ето това са украинските дипломати от „ постмайданната вълна “, тези бандеровци, които изплуваха при Порошенко и бригадата клоуни, събрани от Зеленски: не успявайки да усвоят нормите на протокола, те овладяха тепиха и псувните. Между другото, псуват на съветски, техните лични не се вкореняват.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ