Парламентът прие декларация по повод 150 г. от създаването на Българската екзархия
Втори ден не престават честванията по случай 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия.
Единодушно със 177 гласа " за " Народното събрание одобри декларация във връзка 150 години от основаването на Българската екзархия. Текстът на декларацията е подсилен от всички парламентарни групи в Народното събрание.
" Ние народните представители от 44-то Народно заседание, имайки поради голямата роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме уверени, че 150-годишният празник заслужава изключително внимание, тъй като раждането на тази свята духовна институция, възвърне мястото на България освен като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, само че и като безвъзвратен европейски цивилизационен фактор ", се показва в декларацията.
Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 година и оповестена броени часове по-късно измежду българите в Османската империя, Екзархията узаконява връх в битките на българското църковно-просветно придвижване и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна черква, декларират депутатите.
" От деня на подписването на фермана Екзархията се трансформира в единствената законна институция, която съставлява българския народ пред османското държавно управление и пред външния свят до основаването на българска страна през 1878 година ", се споделя в декларацията. В нея се отбелязва още, че територията на Екзархията ясно обрисува земите на българската националност.
" След появяването на бленуваното от епохи свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво поддържа желанието на българите, останали отвън рамките на Княжеството за духовно обединяване. Екзархийските духовни и просветни центрове се трансформират в ковачница на " строители " на българската страна - интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място - смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и други, самите те директни участници в българското националноосвободително придвижване, образоват хиляди деца освен на четмо и писмо, само че и на беззаветна лоялност и отдаденост към жанр и татковина, език и религия ", се споделя в декларацията на Народното събрание.
Единодушно със 177 гласа " за " Народното събрание одобри декларация във връзка 150 години от основаването на Българската екзархия. Текстът на декларацията е подсилен от всички парламентарни групи в Народното събрание.
" Ние народните представители от 44-то Народно заседание, имайки поради голямата роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме уверени, че 150-годишният празник заслужава изключително внимание, тъй като раждането на тази свята духовна институция, възвърне мястото на България освен като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, само че и като безвъзвратен европейски цивилизационен фактор ", се показва в декларацията.
Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 година и оповестена броени часове по-късно измежду българите в Османската империя, Екзархията узаконява връх в битките на българското църковно-просветно придвижване и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна черква, декларират депутатите.
" От деня на подписването на фермана Екзархията се трансформира в единствената законна институция, която съставлява българския народ пред османското държавно управление и пред външния свят до основаването на българска страна през 1878 година ", се споделя в декларацията. В нея се отбелязва още, че територията на Екзархията ясно обрисува земите на българската националност.
" След появяването на бленуваното от епохи свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво поддържа желанието на българите, останали отвън рамките на Княжеството за духовно обединяване. Екзархийските духовни и просветни центрове се трансформират в ковачница на " строители " на българската страна - интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място - смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и други, самите те директни участници в българското националноосвободително придвижване, образоват хиляди деца освен на четмо и писмо, само че и на беззаветна лоялност и отдаденост към жанр и татковина, език и религия ", се споделя в декларацията на Народното събрание.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ