Мъката на една смазана жена: На крачка от мен той заживя с любовницата си
Всяка жена, която е претърпяла невярност и бракоразвод, до момента в който е жива носи в себе си тежка контузия. Няма щастлива разлъка, тъй като във всеки брак дамите са основали собствен личен свят и уютно кътче, които в този момент са разрушени вечно.
Бях дете, когато татко ми си откри държанка и я докара да живее в същата двуетажна къща, където живеехме с майка ми, по-малкия ми брат и баба ми. Тогава не осъзнавах добре какво се случва, само че отлично си припомням студената атмосфера, влизайки вкъщи, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. От връзката им се роди полусестра ми Сия и макар че имаме общ татко, до ден сегашен изпитвам запаси към нея.
Така и не можах да я усещам близка. Вероятно, подсъзнателно, болката на майка ми, която тя преживяваше, се съобщи и на мен. Живеехме в малко село, хората ни одумваха и мама непрестанно се срамуваше от протичащото се. Внезапно къщата се раздели на две, отвориха се два входа и още един двор.
Не разбирах ролята на другата жена, която имаше навика да пие две кафета дневно в двора, а татко ми да прекарва следобедите и вечерите си с нея. Татко не ми липсваше, защото непрекъснато го виждах, даваше ми пари, задоволителни за дете, което по през целия ден се шляя по улиците.
Въпреки всичко не спирах да се чудя какво желае тази жена от нашето семейство. Баба ми продължи да живее с нас. Тя си остана съвсем същата, единствено животът и здравето на майка ми се трансформираха. Първите признаци, че е болна, бяха побелялата коса, неналичието на мощ и сила, инцидентните лекарски прегледи в града. Оказа се, че неочакваният стрес е предизвикал редица съществени болести.
Тя нямаше къде да отиде с две деца и дребна работна заплата. Никъде не се забавляваше: от работа вкъщи и противоположното. Сълзите към този момент не я облекчаваха. Баба ми, майката на татко ми, постоянно плачеше и споделяше: „ Ако дядо ти беше жив, това нямаше да се случи. Родът ни се затри… “ Измина доста време. Години наред мама се укоряваше за постъпката на баща.
Тя вярваше, че виновността е нейна, тъй като в никакъв случай не съумя да стане актуалната жена с лак за нокти и прическа, като онази – другата. Днес съм към този момент огромен човек и отлично разбирам какво се е случило в нашето семейство. Цял живот ще нося в себе си убеждението, че в случай че не бяхме ние с брат ми, мама щеше да си тръгне, а не да остане с наведена глава в дома, където беше подценена, унизена и доста болна.
