Всяка година по това време българският народ тръпне в очакване

Всяка година по това време българският народ тръпне в очакване на речта на Почетния ръководител и парадигматичен пълководец на българската реалност. 

Единствено и единствено в " После " може да прочетете черновата на Посланието. 

***

Уважаеми съграждани,

Тази година няма да се преструмам, че посланието ми е единствено за актива на Движението - аз приказвам на цяла България, осъзнавам това и поемам своята отговорност на народен инфлуенсър. 

Ще бъда, както постоянно, абстрактно-конкретен, морално-материален, обло-квадратен, морфично-морфинен и кехлибарено редбулен.

Драги сънародници,

Обичам ви като леден запас и като контракт за хидроинженерна консултация. 

Не знам какъв брой още литри ми остават на тази Земя, само че сигурно желая тук да изпия последната си глътка въздух. 

България е моята татковина и българите са мои благодетели. 

Никъде другаде не бих могъл да реализира това, което направих тук. 

Без да изброявам достиженията си в непотребна конкретика - всеки може да си направи една груба сметка за това какъв брой сме близки и какъв брой сме далечни. 

Ние боравим с един език, една валута, една политическа система. Но моят език разлага морфеми, провокира синтаксиса, насилва терминологията, изопва сетивата и генерира звонк. Но не звонк в пустиня, а звонк в Земния парадайс - нашата скъпа татковина. Земята на Левски и Доган, земята на Сараите и схемите.

Извървяхме дълъг път - моят е по-дълъг, само че това са естествени неща. Някои хора имат по-широки крачки от другите и това е било постоянно по този начин, без значение коя загадка работа ръководи сега. Някои хора и като плетат крачка, отново летят напред и отново виждат по-далеч от другите.

Някои хора даже могат да си разрешат да родят феномена Смеевски. Не приказвам за биологическо раждане, несъмнено, приказвам за социално-политическо рождество. 

Двамата с господин Смеевски се смеем най-добре на реалиите в тази прелестна страна. Нашият смях има друго наличие, само че по тази причина се раждаме разнообразни - с цел да се привличаме като два полюса и като два края на една ексрементална тояга. И тук ще вмъкна още една философска притча. Двата края на бухалката също са разнообразни, нали по този начин! Откъм дръжката е едно, но откъм другата страна е дебелият край . 

Питали са ме по какъв начин по този начин комплициран човек като мен може да роди несложен като Смеевски. Бих желал да изтъквам един персонаж от литературата, който споделя по този начин: боготворя простите удоволствия, те са последното леговище на комплицираната натура.

Когато родих Смеевски, не знаех до каква степен може да стигне този обществен опит. Както виждате - стигна даже прекомерно надалеч. За мен това е нещо като панорамата пред погледа на Дядо Йоцо. Това е венецът на виталните ми старания, философските ми търсения, стратегическите ми формулировки. Да виждам по какъв начин създание от типа на Смеевски разрушава стандарти и човешки ориси, мачка предубеждения и персони, лишава илюзии и бизнеси, кадрува в системи, които надвишават галактически неговата подготвеност. 

Някой ще назова тази моя уязвимост перверзия. 

Нямам искания към нагона на стадото да слага оценки. 

Аз си ви обичам всячески. 

Искрено и до дъно ваш:...