Всичко, в което съм вярвал, продължавам да вярвам. Изгубиш ли

„ Всичко, в което съм вярвал, не преставам да имам вяра. Изгубиш ли вярата си, изпадаш в обърканост, а животът ти се обезсмисля. “ Това съобщи Орлин Горанов в пред „ 120 минути “ в ефира на bTV през уикенда.
„ Любовта е това положение, в което можеш да правиш чудеса. Тя е многолика. Ако успееш да се докоснеш до висшата обич, да обичаш и да създаваш, да бъдеш изобретателен и да правиш хората щастливи – няма нищо по-хубаво от това “, прибавя артистът.
„ Аз бях оптимист и до ден сегашен съм безвъзвратен оптимист. Проблемът с коноравируса не беше единствено наш. Беше международен. Ето, че лека-полека нещата си пристигнаха на място. Трябва да сме си взели поука, че би трябвало да бъдем повече дружно, да имаме повече религия в това, което вършим и би трябвало да имаме обич “, добави той.
„ Най-краткият път е към у дома. Винаги избирам да се прибера при околните си. След работа сме заредени със ужасно доста адреналин и няма по какъв начин да легна и да заспя “, уточни Орлин Горанов.
„ Публиката не я интересува дали си добре, дали си се наспал, дали си в положително въодушевление. Затова учим и практикуваме дълго време – да бъдем оптимално потребни на сцената. Колегите ми бяха учудени, тъй като несъмнено съм приличал на бял чаршаф, когато излязох с бъбречна рецесия. Свърших си работата. Камъчето изчезна, всичко завърши и животът продължава “, признава за сложната обстановка артистът.
„ Ако сами не си помогнем, няма кой да ни помогне. Да запретнем ръкави и да си създадем нашето кътче. Имаше честване за Автомагистрала „ Хемус “ – 40 години. Ако всеки ден бяхме правили по един метър, от дълго време да имаме тая автомагистрала, само че да не захващаме тая тематика. Всичко е в нашите ръце. Нашият живот е подобен, какъвто го създадем. Няма какво да чакаме, а да се захващаме “, добави още Горанов.