Ето каква е истинската причина, поради която лукът ви кара да плачете
Всички знаем какво се случва, когато стартираме да режем лук. Но за какво това е по този начин? Защо този зарзават ни кара да плачем, до момента в който други сходни растения, като да вземем за пример чесънът, даже не ни просълзяват?
Всеки път, когато някой зарзават бъде засегнат, неговите кафези се раздират. Растението постоянно се пробва да се пази, като освобождава горчиви химикали, наречени полифеноли, които могат да отхвърлен гладните животни, опитващи се да ги изядат.
Защитният механизъм на лука обаче отива с една крачка по-напред. Зеленчукът създава още по-дразнещ химикал, наименуван пропантиал S-оксид, с цел да спре нападенията от вредители. Щом го освободи, той бързо се изпарява и си проправя път към очите ни. Там се разтваря във водата, която ги покрива, с цел да образува слаб разтвор на сярна киселина. Това стартира да нервира слъзната ни жлеза. За благополучие, количеството киселина е относително малко. Съответно резултатът не е нездравословен, а просто провокиращ.
Първоначално се смяташе, че произвеждането на пропантиал S-оксид се дължи на специфичен ензим в лука (allicinase), който извършва ролята на биологичен катализатор, ускоряващ производството на дразнещата примес.
Някои откриватели обаче считат, че са нужни цели два ензима за всичко това. Защо? Като за начало лукът всмуква сярата от земята и я съхранява в примес, наречена PRENCSO 1. Когато зеленчукът бъде засегнат, той отделя ензимът allicinase, който реагира с PRENCSO 1 и образува амоняк и различен химикал, наименуван 1-пропенилсярна киселина.
Тук към този момент идва на помощ втори ензим, който трансформира всичко това в проблематичния пропантиал S-оксид.
Как да спрем сълзите?
Един от вероятните способи е чрез генно инженерство – да потиснем производството на въпросните ензими. По този метод евентуално даже ще подобрим и усета на лука. Друг вид е да увредим ензимите или да забавим процеса им на деяние.
