Богатият нещастен Крез
Всички са чували остарялата класическа фраза: „ Богат като Крез “. В нея става дума за царя на Лидия и неговите несметни благосъстояния. Но дали те са го създали благополучен? Кой в действителност е бил Крез и каква е неговата орис?
Лидия се разполагала почти върху западната половина на днешна Турция. Нейният цар Крез бил един от съперниците на Кир в борбата за власт над Азия. Името на този цар става нарицателно, а историята му такава, каквато е разказана от Херодот, е основа за разнообразни художествени творби. В резултат на това легендата за Крез засенчила същинския цар.
Основател на лидийската царска династия Мермнади (упр. 680-547 година прочие Хр.) е пълководецът Гигес, който смъква и убива цар Кандавъл (упр. 728-711 година прочие Хр.).
Дядото и бащата на Крез, царете Садиат и Алиат, дълги години воювали против гръцкия град Милет. Те победили, но не успели да завладяват града. Мирът сред Лидия и Милет бил подписан посредством посредничеството на фамозните оракули от Делфи. Синът на Алиат – Крез, траял да поддържа връзки с известното светилище. Той поел властта към 560 година прочие Хр. и продължил войните с гърците. Успял да подчини всички гръцки полиси в Мала Азия, а с островните сключил съюз.
Според Херодот, Крез изпратил пратеници да попитат различни светилища с какво тъкмо се занимава в дадения миг. Най-точен бил отговорът, даден от жреците на Делфи: царят варял костенурка и агне в медна тенджера. Днешните историци считат, че тази история е разказана на Херодот от самите жреци в Делфи с най-обикновена, както бихме споделили в този момент, рекламна цел.
По времето на разцвета на могъществото на Крез, той се срещнал с атинския законодател Солон. Показал му съкровищницата си е го попитал кого смята за най-щастливия човек на света. Царят очаквал, че Солон ще уточни самия него – но вместо това гостът му разказал за атинския дъртак Тел, който видял възхода на синовете и внуците си и умрял в битка за Атина. Втори по щастие, съгласно него, били спортистите Клеобис и Битон, които се впрегнали вместо бикове в колесница, с цел да закарат майка си, жрица на Хера, в нейния храм.
Солон споделил на Крез, че ще може да отговори на въпроса какъв брой е благополучен царят на Лидия едвам, когато животът му наближи края си. Въпреки, че самият факт на пътуването на Солон е приет за действителен, историята за срещата му с царя се счита за небивалица. Историята за гостуването на Солон при Крез постоянно се добавя с изказванието, че Кир подарил живота на Крез, откакто победеният цар на Лидия му разказал за думите на атинянина. Но се счита, че това е метафорична фикция, която би трябвало да илюстрира непостоянството на човешкото благополучие.
Преди конфликта си с персийския цар Кир Крез направил великодушни дарения за Делфи, откъдето получил и популярния отговор на въпроса си какво ще се случи, в случай че стартира войната: „ Ще съсипеш една мощна страна! “ Но очевидно не се замислил по-задълбочено над този отговор и решил, че става дума за Персия.
Кир се опитал да реши спора по кротичък метод. Той предложил Крез да стане негов васал. Царят на Лидия щял да запази земите си и да господства умерено като държател, подвластен от Персия. Естествено, гордият Крез отхвърлил предлагането.
Крез надвит, застанал пред Кир. Уикипедия
Битката при Птерия не излъчила победител. След нея Крез отвел войските си да зимуват. Кир, от своя страна, още веднъж събрал своята войска и нахлул в Лидия. Новата борба се състояла в 546 година прочие Хр. близо до лидийската столица Сардис. Крез бил надвит и се укрил в града. Две седмици по-късно Сардис паднал. Съкровищата на Лидия отпътували за столицата на Кир. Сардис станал столица на нова сатрапия, оглавявана от персийския пълководец Табал.
Херодот, а след него и други създатели, настояват, че Кир пощадил Крез в последния миг, впечатлен от неговия роман за срещата му със Солон. Бившият цар станал консултант на своя победител, а след това и на сина му Камбиз.
Скоро след завоеванието лидийците се разбунтували. Кир желал да ги превърне в роби, но Крез го разубедил. Той го посъветвал просто да забрани на лидийците да носят оръжия и да им заповяда да учат децата си на занимания с музика и дребна търговия – по този начин нямало да мислят за протести и войни.
Но други исторически извори настояват друго. Според тях царят на Лидия умрял дружно със своята страна. Той не искал да става плебей на завоевателите. Заповядал да подготвят огромна клада пред двореца му и се изкачил върху нея дружно със съпругата и дъщерите си.
В това има детайл на меродавност. Известни са и други образци за самозапалване на видни персони със семействата им, с цел да не бъдат пленени от завоевателите. Владетелите на ликийците и кавниите създали същото, когато персите нахлули в земите им. Историята разказва сходни образци от VІІ век прочие Хр. и в Асирия.
Оцеляла е атическа гръцка ваза от края на VІ век прочие Хр. Художникът е изобразил царя, който седи върху погребалната клада. Крез е облечен в царски одежди и държи купа за последно възлияние на боговете, докато слугата се приготвя да възпламени огъня.
Така голямото благосъстояние не му помогнало. Солон се оказал прав – едвам в края на живота може да се каже дали човек е благополучен. Богатия и всесилен, само че трагичен цар Крез потвърдил това.
–
