Секирата ще пощади всеки, в чийто дом звучи джаз. През тази нощ Ню Орлиънс не спи
Всеки познавач на музиката е мечтал да посети Ню Орлиънс: града на джаза, блуса и на Луис Армстронг – воин в „ Убийствен джаз “. Написан от Рей Селестин, романът не просто ни придвижва в именития град, а споделя за тези години от историята му, свързани с музикален напредък, само че и със смразяваща поредност убийства. Историята е написана по действителни събития и излезе преди ден с логото на „ Кръг “.
През 1919 година в Ню Орлиънс сериен палач с название Секирата убива шестима души. Градът е неподвижен от боязън и ужас, a в редакцията на локалния вестник се появява загадъчно писмо. Подписано от Секирата, то твърди, че бруталният нарушител ще се завърне, жаден за гибел, но… ще пощади всеки, в чийто дом звучи джаз. Истерията е осезаема. През тази нощ никой не спи, а Ню Орлиънс е потънал под звуците на новата и революционна за годините си музика.
Действителни събития в Ню Орлиънс подтикват Рей Селестин да напише дебюта си „ Убийствен джаз “.
Селестин е британски публицист и сценарист. Романът „ Убийствен джаз “ е част от майсторски основаната тетралогия на създателя „ Градски блус квартет “. Носител на голям брой награди за престъпна литература, серията следва да разкрие достоверни джаз моменти от градове като Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис.
„ Най-зашеметяващото достижение на Селестин, една в действителност епична престъпна хроника. “
„ Файненшъл Tаймс “
Представяме ви фрагмент от „ Убийствен джаз “:
Ню Орлиънс, май 1919 година
Препъвайки се, Джон Райли влетя в редакцията на „ Таймс – Пикаюн “1 час и половина след началото на работното си време. Седна на бюрото си, пое надълбоко мирис и подвигна очи, с цел да огледа помещението. Колкото и зашеметен и комплициран да се усещаше, той видя по какъв начин сътрудниците му хвърлят секрети погледи и се запита какъв брой ли развлечен наподобява. Предишната вечер бе на открито, на нормалното си място на авеню „ Елижън Фийлдс “. Вдигна ръка към лицето си, с цел да ревизира дали към момента се поти. Когато пръстите му потъркаха наболата минимум двудневна брада, той съжали, че не е потърсил огледало, преди да пристигна.
Погледна към бюрото си и очите му се стопираха върху пишещата машина. Нейното черно железно тяло, дъгата на буквените лостове, ръчките и клавиши-
те – всичко това изглеждаше някак плашещо, студено, твърдо и извънземно – и той осъзна, че към момента не е подготвен да стартира да написа. Щяха да му трябват няколко кафета и пакет цигари и може би бренди на обяд, преди да бъде в положение да се захване с каквото и да било, изискващо изцяло работещ мозък, по тази причина реши да убие остатъка от сутринта с нещо, което прилича работа. Стана и отиде до контейнера за входяща поща, където оставяха писмата до редактора. Грабна колкото можа, притисна ги към гърдите си и се върна на мястото си.
Обичайната преписка от ядосани поданици, хора с недоволства, всезнайковци и такива, които използваха страницата с писма като конгрес за разногласия между тях. Той избра за щемпел няколко от по-дългите послания, защото запълваха страницата по-лесно, след което прегледа тези от хора, които твърдяха, че са видели Секирата. Откакто убийствата бяха почнали преди няколко месеца, редакцията биваше непрекъснато заливана с писма на разтревожени жители, които се кълняха, че са го виждали на път за следващото ликвидиране. Райли въздъхна, питайки се за какво хората изпращат тези неща във вестника, а не в полицията. Запали цигара и взе най-горното писмо от купчината. Беше извънредно изглеждащ плик от тънка оризова хартия, без данни за подателя, а адресът на вестника бе изписан върху него с тънки като паяжина нечетливи букви, гъсто накапани с ръждива течност, за която се надяваше да е мастило. Той дръпна от цигарата си и го отвори с нокът.
...........................
Пъкълът, 6 май 1919 година
Уважаеми смъртни,
Никога не са ме хващали и в никакъв случай няма да ме заловен. Никога не са ме виждали, тъй като аз съм незабележим като етера, който заобикаля вашата земя. Аз не съм човешко създание, а дух и дявол от най-горещия пъкъл. Аз съм това, което вие, жителите на Ню Орлиънс, и вашата глупава полиция наричате „ Секирата “.
Когато счете за добре, ще дойда и ще потърся още жертви. Само аз знам кои ще бъдат те. Няма да оставя диря с изключение на брадвата си, изцапана с кръвта и мозъка на оня, който ще пратя там долу, с цел да ми прави компания.
Ако желаете, можете да предадете на полицията да внимава да не ме разгневи. Разбира се, аз съм рационален дух. Не се наскърбявам от метода, по който организират следствията си. Всъщност са толкоз глупави, че освен забавляват мен, а и Негово Сатанинско Величество Франц Йосиф2 и други Но им кажете да се пазят. Нека не се пробват да открият какво съм аз, тъй като по-добре в никакъв случай да не са се раждали, в сравнение с да си навлекат гнева на Секирата.
Не мисля, че има потребност от сходно предизвестие, защото съм сигурен, че ще се изплъзвам на полицията както постоянно до момента.
Полицаите са хитри и знаят по какъв начин да се пазят от всевъзможни рискове.
Несъмнено вие, орлианците, ме мислите за най-ужасния палач, какъвто в действителност съм, само че бих могъл да бъда доста по-лош, в случай че желая. Ако желая, мога да навестявам вашия град всяка нощ. Пожелая ли, мога да убия хиляди от най-хубавите ви жители, защото съм в близки връзки с Ангела на гибелта.
Сега, с цел да бъдем точни, в 00:15 ч. (земно време) идващия вторник вечерта аз ще мина над Ню Орлиънс. В своята безкрайна благосклонност ще направя малко предложение за вас, хора. Ето го:
Много обичам джаз музиката и се заклевам във всички дяволи в пъкъла, че всеки човек, в чийто дом звучи джаз по времето, което преди малко загатнах, ще бъде пощаден.
Ако във всеки дом звучи джаз – е, толкоз по-добре за вас. Едно е несъмнено и то е, че всеки, в чийто дом не се извършва джаз във вторник вечер (ако има такива), ще получи секирата.
А в този момент, защото ми е студено и копнея за топлината на родната ми преизподня, е извънредно време да напусна земния ви дом, по тази причина спирам дотук. Надявайки се, че ще публикувате това, с цел да го прочетат всички, оставам вашият най-зъл дух от предишното, сегашното и бъдещето, съществувал в реалност или в областта на фантазията.
Секирата
Райли си дръпна от цигарата, остави писмото и се зачуди дали неговият създател в действителност е Секирата, а в случай че не е, кой, по дяволите, би изпратил нещо такова на вестника. Автентично или не, би било грехота да не бъде отпечатано. Райли се ухили и се изправи, а сътрудниците му се загледаха след него, когато с решителна крачка се насочи към кабинета на редактора. Не се подвоуми дали първо да заяви на управляващите, преди писмото да отиде за щемпел – в сходни случаи е по-добре да поискаш амнистия, в сравнение с позволение. Щяха да го отпечатат, градът щеше да го прочете и щеше да настъпи безпорядък, а над Ню Орлиънс щеше да се спусне най-дългата нощ, която градът в миналото е преживявал.
През 1919 година в Ню Орлиънс сериен палач с название Секирата убива шестима души. Градът е неподвижен от боязън и ужас, a в редакцията на локалния вестник се появява загадъчно писмо. Подписано от Секирата, то твърди, че бруталният нарушител ще се завърне, жаден за гибел, но… ще пощади всеки, в чийто дом звучи джаз. Истерията е осезаема. През тази нощ никой не спи, а Ню Орлиънс е потънал под звуците на новата и революционна за годините си музика.
Действителни събития в Ню Орлиънс подтикват Рей Селестин да напише дебюта си „ Убийствен джаз “.
Селестин е британски публицист и сценарист. Романът „ Убийствен джаз “ е част от майсторски основаната тетралогия на създателя „ Градски блус квартет “. Носител на голям брой награди за престъпна литература, серията следва да разкрие достоверни джаз моменти от градове като Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис.
„ Най-зашеметяващото достижение на Селестин, една в действителност епична престъпна хроника. “
„ Файненшъл Tаймс “
Представяме ви фрагмент от „ Убийствен джаз “:
Ню Орлиънс, май 1919 година
Препъвайки се, Джон Райли влетя в редакцията на „ Таймс – Пикаюн “1 час и половина след началото на работното си време. Седна на бюрото си, пое надълбоко мирис и подвигна очи, с цел да огледа помещението. Колкото и зашеметен и комплициран да се усещаше, той видя по какъв начин сътрудниците му хвърлят секрети погледи и се запита какъв брой ли развлечен наподобява. Предишната вечер бе на открито, на нормалното си място на авеню „ Елижън Фийлдс “. Вдигна ръка към лицето си, с цел да ревизира дали към момента се поти. Когато пръстите му потъркаха наболата минимум двудневна брада, той съжали, че не е потърсил огледало, преди да пристигна.
Погледна към бюрото си и очите му се стопираха върху пишещата машина. Нейното черно железно тяло, дъгата на буквените лостове, ръчките и клавиши-
те – всичко това изглеждаше някак плашещо, студено, твърдо и извънземно – и той осъзна, че към момента не е подготвен да стартира да написа. Щяха да му трябват няколко кафета и пакет цигари и може би бренди на обяд, преди да бъде в положение да се захване с каквото и да било, изискващо изцяло работещ мозък, по тази причина реши да убие остатъка от сутринта с нещо, което прилича работа. Стана и отиде до контейнера за входяща поща, където оставяха писмата до редактора. Грабна колкото можа, притисна ги към гърдите си и се върна на мястото си.
Обичайната преписка от ядосани поданици, хора с недоволства, всезнайковци и такива, които използваха страницата с писма като конгрес за разногласия между тях. Той избра за щемпел няколко от по-дългите послания, защото запълваха страницата по-лесно, след което прегледа тези от хора, които твърдяха, че са видели Секирата. Откакто убийствата бяха почнали преди няколко месеца, редакцията биваше непрекъснато заливана с писма на разтревожени жители, които се кълняха, че са го виждали на път за следващото ликвидиране. Райли въздъхна, питайки се за какво хората изпращат тези неща във вестника, а не в полицията. Запали цигара и взе най-горното писмо от купчината. Беше извънредно изглеждащ плик от тънка оризова хартия, без данни за подателя, а адресът на вестника бе изписан върху него с тънки като паяжина нечетливи букви, гъсто накапани с ръждива течност, за която се надяваше да е мастило. Той дръпна от цигарата си и го отвори с нокът.
...........................
Пъкълът, 6 май 1919 година
Уважаеми смъртни,
Никога не са ме хващали и в никакъв случай няма да ме заловен. Никога не са ме виждали, тъй като аз съм незабележим като етера, който заобикаля вашата земя. Аз не съм човешко създание, а дух и дявол от най-горещия пъкъл. Аз съм това, което вие, жителите на Ню Орлиънс, и вашата глупава полиция наричате „ Секирата “.
Когато счете за добре, ще дойда и ще потърся още жертви. Само аз знам кои ще бъдат те. Няма да оставя диря с изключение на брадвата си, изцапана с кръвта и мозъка на оня, който ще пратя там долу, с цел да ми прави компания.
Ако желаете, можете да предадете на полицията да внимава да не ме разгневи. Разбира се, аз съм рационален дух. Не се наскърбявам от метода, по който организират следствията си. Всъщност са толкоз глупави, че освен забавляват мен, а и Негово Сатанинско Величество Франц Йосиф2 и други Но им кажете да се пазят. Нека не се пробват да открият какво съм аз, тъй като по-добре в никакъв случай да не са се раждали, в сравнение с да си навлекат гнева на Секирата.
Не мисля, че има потребност от сходно предизвестие, защото съм сигурен, че ще се изплъзвам на полицията както постоянно до момента.
Полицаите са хитри и знаят по какъв начин да се пазят от всевъзможни рискове.
Несъмнено вие, орлианците, ме мислите за най-ужасния палач, какъвто в действителност съм, само че бих могъл да бъда доста по-лош, в случай че желая. Ако желая, мога да навестявам вашия град всяка нощ. Пожелая ли, мога да убия хиляди от най-хубавите ви жители, защото съм в близки връзки с Ангела на гибелта.
Сега, с цел да бъдем точни, в 00:15 ч. (земно време) идващия вторник вечерта аз ще мина над Ню Орлиънс. В своята безкрайна благосклонност ще направя малко предложение за вас, хора. Ето го:
Много обичам джаз музиката и се заклевам във всички дяволи в пъкъла, че всеки човек, в чийто дом звучи джаз по времето, което преди малко загатнах, ще бъде пощаден.
Ако във всеки дом звучи джаз – е, толкоз по-добре за вас. Едно е несъмнено и то е, че всеки, в чийто дом не се извършва джаз във вторник вечер (ако има такива), ще получи секирата.
А в този момент, защото ми е студено и копнея за топлината на родната ми преизподня, е извънредно време да напусна земния ви дом, по тази причина спирам дотук. Надявайки се, че ще публикувате това, с цел да го прочетат всички, оставам вашият най-зъл дух от предишното, сегашното и бъдещето, съществувал в реалност или в областта на фантазията.
Секирата
Райли си дръпна от цигарата, остави писмото и се зачуди дали неговият създател в действителност е Секирата, а в случай че не е, кой, по дяволите, би изпратил нещо такова на вестника. Автентично или не, би било грехота да не бъде отпечатано. Райли се ухили и се изправи, а сътрудниците му се загледаха след него, когато с решителна крачка се насочи към кабинета на редактора. Не се подвоуми дали първо да заяви на управляващите, преди писмото да отиде за щемпел – в сходни случаи е по-добре да поискаш амнистия, в сравнение с позволение. Щяха да го отпечатат, градът щеше да го прочете и щеше да настъпи безпорядък, а над Ню Орлиънс щеше да се спусне най-дългата нощ, която градът в миналото е преживявал.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ