„Американски животни“ – не правете това вкъщи
Всеки обича филми за кражби, тъй като са занимателни, невъзможни, само че в това време детайлни като учебник. Набелязваш задачата, затваряш се в гаража, правиш си стена с картинки, схеми, фотоси, отрязъци от вестници, водиш дневник, мислиш денонощно, тъй като си доста интелигентен. Разбираш къде са камерите и по какъв начин да ги излъжеш, намираш точните хора. Много е значимо да знаеш в какъв брой тъкмо часа излизат/влизат чиновниците, както и с хронометър да измериш колко минути ще ти трябват, с цел да стигнеш от точка А до точка Б, преди ченгетата да долетят със сирените, тъй като те, видиш ли, идват постоянно за шест минути и нещо. „ Обичайните обвинени “, „ Бандата на Оушън “, „ Ужилването “, „ Аферата Томас Краун “, „ Критична точка “, „ Глутница кучета “, „ Кибритлии “, „ Крадец ” – описът може да продължи дълго.
През 2004 година двама студенти от Трансилванския университет в Кентъки – Спенсър (Бари Коуън), който учи история на изкуството, и Уорън (Евън Питърс), който е в колежа със стипендия за спортист, гледат всички тези филми, с цел да схванат по какъв начин се прави и да откраднат от университета колекцията скъпи книги. Най-важната сред тях е „ Птиците на Америка “ на Джон Джеймс Одюбон, която хипотетично коства 12 милиона $. Покрай нея и рядко издание на „ Произходът на типовете “ на Дарвин и ръкопис от XVII век.
Двамата се затварят на едно мрачно място, вършат си стена с картинки, рисунки, схеми тъкмо като на филм. Сещат се, че би трябвало първо да намерят покупател и да си „ скъсат задниците “ от подготовка. После намират и Чаз (Блейк Дженър) и Ерик (Джаред Ейбрахамсън). Бандата става от четирима и всичко наподобява толкоз вълнуващо, изпипано, допустимо...
Филмът „ Американски животни “ на Барт Лейтън съчетава драматизацията по събитията, които може би са се случили, размити от обърканите свидетелства от изявленията с същинските Спенсър, Уорън, Чаз и Ерик. И точно като в „ Аферата “ да вземем за пример, един помни едно, различен – друго. Случки, срещи и епизоди се интерпретират по друг метод не тъй като момчетата лъжат (а може би някой въпреки всичко лъже), а тъй като са разнообразни хора, гледащи едни и същи събития през разнообразни очи. И това му е страхотното на този филм, че виждаме какъв брой е тънка нишката сред фикцията и истината. Точно като в живота.
И по този начин героите се движат досега на кражбата, който настава след втората половина на кино лентата, когато става пределно ясно, че животът няма нищо общо с киното и саундтракът към този момент не е но „ Бандата на Оушън “.
Много хора споделят, че тези положителни момчета са създали обира, тъй като са търсели адреналин. Или че въобще не са знаели какво вършат, с какво се захващат. Или пък че са скучали. Или че са искали да получат нещо, без да работят и да дадат друго отсреща. Аз не съм съгласна с нито едно от тези неща. И филмът на няколко пъти ни загатва каква е повода четири момчета от привилегированата бяла междинна класа, на които не им липсва нищо и които са гледани като писани яйца, да решат да видят какво е „ от другата страна “.
Причината е в метода, по който се отглеждат хората в този момент. Във внушението на родителите, че децата им са специфични, че могат всичко, че крият някаква неповторима стойност за човечеството, че светът им дължи нещо само защото са се родили. И когато станат на 18, схващат, че не са с нищо специфични, че не са развили нито гений, нито познания, че не могат да предложат нищо и че светът, който сякаш нещо им дължи, не ги и вижда. Още първоначално ни се дава един жокер, когато Спенсър споделя, че същинското изкуство е обвързвано със страдалчество. Какъв извънреден и неповторим художник си, в случай че се справяш добре, печелиш си парите и всичко ти е наред без драмата на Моне или Ван Гог. Това просветление го тласка да откри „ неповторимото “ в себе си, това тласка и другите момчета. И несъмнено, те го намират по най-глупавия метод – имитирайки дъвканите и предъвквани сюжети в киното.
През 2004 година двама студенти от Трансилванския университет в Кентъки – Спенсър (Бари Коуън), който учи история на изкуството, и Уорън (Евън Питърс), който е в колежа със стипендия за спортист, гледат всички тези филми, с цел да схванат по какъв начин се прави и да откраднат от университета колекцията скъпи книги. Най-важната сред тях е „ Птиците на Америка “ на Джон Джеймс Одюбон, която хипотетично коства 12 милиона $. Покрай нея и рядко издание на „ Произходът на типовете “ на Дарвин и ръкопис от XVII век.
Двамата се затварят на едно мрачно място, вършат си стена с картинки, рисунки, схеми тъкмо като на филм. Сещат се, че би трябвало първо да намерят покупател и да си „ скъсат задниците “ от подготовка. После намират и Чаз (Блейк Дженър) и Ерик (Джаред Ейбрахамсън). Бандата става от четирима и всичко наподобява толкоз вълнуващо, изпипано, допустимо...
Филмът „ Американски животни “ на Барт Лейтън съчетава драматизацията по събитията, които може би са се случили, размити от обърканите свидетелства от изявленията с същинските Спенсър, Уорън, Чаз и Ерик. И точно като в „ Аферата “ да вземем за пример, един помни едно, различен – друго. Случки, срещи и епизоди се интерпретират по друг метод не тъй като момчетата лъжат (а може би някой въпреки всичко лъже), а тъй като са разнообразни хора, гледащи едни и същи събития през разнообразни очи. И това му е страхотното на този филм, че виждаме какъв брой е тънка нишката сред фикцията и истината. Точно като в живота.
И по този начин героите се движат досега на кражбата, който настава след втората половина на кино лентата, когато става пределно ясно, че животът няма нищо общо с киното и саундтракът към този момент не е но „ Бандата на Оушън “.
Много хора споделят, че тези положителни момчета са създали обира, тъй като са търсели адреналин. Или че въобще не са знаели какво вършат, с какво се захващат. Или пък че са скучали. Или че са искали да получат нещо, без да работят и да дадат друго отсреща. Аз не съм съгласна с нито едно от тези неща. И филмът на няколко пъти ни загатва каква е повода четири момчета от привилегированата бяла междинна класа, на които не им липсва нищо и които са гледани като писани яйца, да решат да видят какво е „ от другата страна “.
Причината е в метода, по който се отглеждат хората в този момент. Във внушението на родителите, че децата им са специфични, че могат всичко, че крият някаква неповторима стойност за човечеството, че светът им дължи нещо само защото са се родили. И когато станат на 18, схващат, че не са с нищо специфични, че не са развили нито гений, нито познания, че не могат да предложат нищо и че светът, който сякаш нещо им дължи, не ги и вижда. Още първоначално ни се дава един жокер, когато Спенсър споделя, че същинското изкуство е обвързвано със страдалчество. Какъв извънреден и неповторим художник си, в случай че се справяш добре, печелиш си парите и всичко ти е наред без драмата на Моне или Ван Гог. Това просветление го тласка да откри „ неповторимото “ в себе си, това тласка и другите момчета. И несъмнено, те го намират по най-глупавия метод – имитирайки дъвканите и предъвквани сюжети в киното.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ