Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се постанова да вършим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да минем. За тези неща не се и замисляме изключително, бързо преценяме оптималното решение. Но изборите в живота не са толкоз лесни, постанова ни се да взимаме решения, свързани с нова работа, преместване в различен град или страна, промяна на жилището или разлъка с колегата. Тези въпроси са виновни и изискват доста добре да се обмислят всички вероятни последици и развръзки. Самите ние мъчно преценяме за себе си, а когато детето ни би трябвало да вземе решение, се оплитаме още повече в мисли.
Когато децата са дребни, е по-лесно, тъй като просто решаваме вместо тях. С израстването им разрешаваме известни свободи, само че идва моментът, в който се колебаем дали да разгадаем първата татуировка, пиърсинг или косата, боядисана в лилаво. От една страна ограничението не е добра концепция – младежът може и да не се съобрази със възбраната. От друга, прекомерно демократичният режим може да го разглези. И тук въпросът е комплициран – по какъв начин да поддържаме детето си, без да сме тиранични и прекомерно ограничаващи?
Най-сложен е казусът, когато детето би трябвало да избере своя път в живота и той нормално стартира с образованието. Семейството счита, че най-хубавото за младежа е да избере влиятелна компетентност - да стане юрист, икономист или инженер. Но зрелостникът има друго на разум, тъй като желае да учи нещо, обвързвано с изкуства. Как да подкрепим детето си в подобен миг, когато сме на друго мнение?
На първо място е добре да осъзнаете, че всеки има личен път в живота, собствен взор върху него. Това, че целият жанр са да вземем за пример лекари, въобще не задължава децата ви да станат също медици. Ако настоявате прекомерно и заплашвате, очаквайте противоположния резултат – младежът ще се отдръпне и ще се затвори в себе си, тъй като се усеща неразбираем.
“Така или другояче, детето ще заживее настрана, без значение какво учи - бихте желали да поддържате близка връзка или то да се отдалечи от вас и прочувствено? ”
Изслушвайте. Мисълта, че синът или щерка ви желае да стане музикант, може би е плашеща, само че се абстрахирайте и изслушайте какво той/тя ще ви каже. Не подценявайте детето си и му дайте опцията да опише проектите си без да го обвинявате и прекъсвате. Говорете с него като с другар, тъй като единствено по този начин ще почувства поддръжката. Избягвайте директиви, нравоучения и образци от вашия живот, които не са съответстващи за времето в този момент.
Подкрепете го, тъй като той/тя има потребност. Образованието не е единственото нещо, за което ще имате разнообразни отзиви. Може да стане дума за пътувания, за пренасяне на друго място или избор на сътрудник в живота. Децата имат потребност от утвърждението на родителите си, даже да не са дребни. Трябва да покажете, на своето дете, че даже да сгреши, вие отново ще го обичате и ще сте в подготвеност да му помогнете. Ако взетото от него/нея решение не ви удовлетворява, не се колебайте да изразите мнението си. Но не правете грешката да се сърдите и да казвате тежки думи, за които след години ще съжалявате.
Една, две, даже повече години, прекарани в проучване на „ безперспективна “ компетентност не са загуба. Не гледайте на тях като пропиляно време. През тези години детето ви се е развило, научило е нови неща и даже да реши, че това не е неговия път, постоянно може да смени направлението. Опитайте се да гледате на грешките му/ѝ като теоретичен урок, от който всеки човек има потребност. Помислете, че щастието не е цел или дестинация, а път, който всеки от нас извървява.
Не забравяйте и че децата неведнъж в действителност се вслушват в мнението на фамилията си. Помислете си, че след 10 години може да се окаже, че той/тя въобще не е щастлив/а, въпреки да е избрал/а пътя, предначертан от вас.
Вмешателството на родителите би трябвало да има някакви граници. Ако се отнася до здравето на сина или щерка ви, тогава можете да бъдете по-решителни. Но не забравяйте, че лилавата коса постоянно може да стане още веднъж кестенява, а цялостен живот, извървян по неверен път няма по какъв начин да се върне.
Когато децата са дребни, е по-лесно, тъй като просто решаваме вместо тях. С израстването им разрешаваме известни свободи, само че идва моментът, в който се колебаем дали да разгадаем първата татуировка, пиърсинг или косата, боядисана в лилаво. От една страна ограничението не е добра концепция – младежът може и да не се съобрази със възбраната. От друга, прекомерно демократичният режим може да го разглези. И тук въпросът е комплициран – по какъв начин да поддържаме детето си, без да сме тиранични и прекомерно ограничаващи?
Най-сложен е казусът, когато детето би трябвало да избере своя път в живота и той нормално стартира с образованието. Семейството счита, че най-хубавото за младежа е да избере влиятелна компетентност - да стане юрист, икономист или инженер. Но зрелостникът има друго на разум, тъй като желае да учи нещо, обвързвано с изкуства. Как да подкрепим детето си в подобен миг, когато сме на друго мнение?
На първо място е добре да осъзнаете, че всеки има личен път в живота, собствен взор върху него. Това, че целият жанр са да вземем за пример лекари, въобще не задължава децата ви да станат също медици. Ако настоявате прекомерно и заплашвате, очаквайте противоположния резултат – младежът ще се отдръпне и ще се затвори в себе си, тъй като се усеща неразбираем.
“Така или другояче, детето ще заживее настрана, без значение какво учи - бихте желали да поддържате близка връзка или то да се отдалечи от вас и прочувствено? ”
Изслушвайте. Мисълта, че синът или щерка ви желае да стане музикант, може би е плашеща, само че се абстрахирайте и изслушайте какво той/тя ще ви каже. Не подценявайте детето си и му дайте опцията да опише проектите си без да го обвинявате и прекъсвате. Говорете с него като с другар, тъй като единствено по този начин ще почувства поддръжката. Избягвайте директиви, нравоучения и образци от вашия живот, които не са съответстващи за времето в този момент.
Подкрепете го, тъй като той/тя има потребност. Образованието не е единственото нещо, за което ще имате разнообразни отзиви. Може да стане дума за пътувания, за пренасяне на друго място или избор на сътрудник в живота. Децата имат потребност от утвърждението на родителите си, даже да не са дребни. Трябва да покажете, на своето дете, че даже да сгреши, вие отново ще го обичате и ще сте в подготвеност да му помогнете. Ако взетото от него/нея решение не ви удовлетворява, не се колебайте да изразите мнението си. Но не правете грешката да се сърдите и да казвате тежки думи, за които след години ще съжалявате.
Една, две, даже повече години, прекарани в проучване на „ безперспективна “ компетентност не са загуба. Не гледайте на тях като пропиляно време. През тези години детето ви се е развило, научило е нови неща и даже да реши, че това не е неговия път, постоянно може да смени направлението. Опитайте се да гледате на грешките му/ѝ като теоретичен урок, от който всеки човек има потребност. Помислете, че щастието не е цел или дестинация, а път, който всеки от нас извървява.
Не забравяйте и че децата неведнъж в действителност се вслушват в мнението на фамилията си. Помислете си, че след 10 години може да се окаже, че той/тя въобще не е щастлив/а, въпреки да е избрал/а пътя, предначертан от вас.
Вмешателството на родителите би трябвало да има някакви граници. Ако се отнася до здравето на сина или щерка ви, тогава можете да бъдете по-решителни. Но не забравяйте, че лилавата коса постоянно може да стане още веднъж кестенява, а цялостен живот, извървян по неверен път няма по какъв начин да се върне.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ