Забравените битки, които промениха историята
Всеизвестен факт е, че войни се водят още откогато хората са основали първите си оръжия.
Съществуват редица образци за фамозни борби, решили ориста на някои от най-известните исторически персони, довели са рухването на империи или до раждането на други.
В същото време обаче има и сражения, които постоянно остават забравени, само че все пак са оказали значително въздействие върху хода на историята.
Битката при Дидгори
Давид IV Строителя е считан за най-великия държател в историята на Грузия. Той идва на власт през 1089 година, когато е едвам 16-годишен.
Battle of Didgori fought between the Kingdom of Georgia & the Great Seljuq Empire on August 12, 1121. The large Muslim army, was unable to maneuver & suffered a devastating defeat by King David IV of Georgia. Victory led to the reconquest of Tbilisi & the peak of Georgian power
— ΑΡΚ (@ArcGreek)
По това време страната е в тежка рецесия, подбудена от вътрешни спорове и възхода на Селджукските турци, които завладяли столицата Тбилиси и принудили грузинците да им заплащат налог. На пръв взор изглеждало, че дните на Давид IV на престола са преброени и селджуките напълно скоро ще завладяват и дребното останали грузински територии.
През 1096 година обаче почнал Първият Кръстоносен поход и Селджукските турци насочили вниманието си на юг, включвайки се в спора с християнските армии. Това било отлична опция за Давид IV да си върне част от изгубените територии и да спре да заплаща налога. Отговорът на селджуките не просрочен. Те се завърнали с огромна армия, в състава на която, съгласно някои източници, имало към 500 000 души.
Така се стигнало до борбата при Дидгори, състояла се през 1121 година Давид IV разполагал със доста по-малобройна армия – почти 50 000 души. Той обаче употребявал ловкост, която се оказала от решаващо значение за изхода на сражението. Грузинският държател изпратил при своите врагове дребна група бойци, които твърдели, че желаят да дезертират. Когато влезнали в противниковия лагер, те избили военачалниците на селджуките. В същия миг грузинската армия атакувала от няколко страни. Селджуките били разгромени, а през идващите години Давид IV постигнал още няколко военни победи и си върнал контрола върху столицата Тбилиси, а мюсюлманската агресия в региона била доста забавена.
Падането на Теночтитлан
Известният испански завоевател Ернан Кортес почнал своя първи поход към столицата на Ацтекската империя Теночтитлан през 1519 година
На 21 април той достигнал региона на Сан Хуан де Улуа, където испанците построили първото си укрепено населено място в Мексико, в този момент град Веракрус. При тях пристигнали пратеници на Монтесума II, висшият водач на ацтеките, които носели богати блага.
Огнестрелните оръжия и конете на испанците шокирали ацтеките, които вярвали, че един ден техният висш господ Кетцалкоатъл ще ги посети като човек с бяла кожа, държащ огнена пръчка.
Първоначално Кортес разполагал с едвам 500 бойци, само че по пътя си към Теночтитлан съумял да притегли на своя страна редица индиански племена. Монтесума II се опитал да подкупи испанците, само че без триумф. След като завоевателите достигнали Теночтитлан, той решил да ги пусне в града, посрещайки ги тържествено. Малко по-късно обаче Монтесума II бил покорен и окован от испанците, а властта на процедура минала в ръцете на Кортес. Това довело до експлоадирането на огромно въстание, обхванало съвсем цяло Мексико, вследствие на което завоевателите избягали от Теночтитлан.
Така се стигнало до пролетта на 1521 година, когато Кортес почнал ново нахлуване към града. Този път той разполагал с 10-хилядна войска. Обсадата на Теночтитлан траяла близо три месеца. Отбраната на града била ръководена от Куаутемок, който бил определен за висш водач на ацтеките след гибелта на Монтесума II. Той обаче нямало по какъв начин да се опълчи на испанците. Жителите на Теночтитлан били измъчвани от апетит, жадност и заразни заболявания, пренесени от завоевателите. През август градът дефинитивно паднал под контрола на завоевателите. Хиляди локални поданици били избити или прогонени от домовете им. Победителите заграбили всички съкровища, които съумели да намерят и принудили коренното население да работи в новосъздадените испански имения. Самият Кортес се заел със задачата да възвърне Теночтитлан и по този начин на негово място скоро се появил колониалният град Мексико, който през днешния ден е столица на едноименната страна.
Битката при прохода Шанхай
Династията Мин ръководи Китай в продължение на близо три епохи.
През XVII век обаче почнал нейният крах. Комбинацията от пагубни естествени бедствия и неспособността на владетелите да се оправят с икономическите и политическите проблеми, пред които били изправени, довела до експлоадирането на редица въстания.
May 27 is the 375th anniversary of the Battle of Shanhai Pass (1644). The combined forces of the Manchus and the Chinese general Wu Sangui defeated the armies of Li Zicheng, clearing the way for the Qing Empire to extend their control into China and beyond.
— Jeremiah Jenne (@JeremiahJenne)
През 1644 година съвсем цялата страна била обхваната от безредици. Бунтовници под командването на Ли Зичън щурмували Пекин и завладяли столицата, а императорът Чунджън се самоубил.
Командирите, които останали правилни на Мин, отказали да се предадат. Вместо това те се обърнали с молба за помощ към манджурите, Те се отзовали, като към месец след рухването на Пекин се насочили към прохода Шанхай. Там се струпали и войските на Ли Зичън, които били разрушени в последвалата борба.
В резултат пътят на манджурите към столицата бил открит и напълно скоро те поели контрола над страната, поставяйки начало на династията Цин (тя остава на власт до 1912 година, когато е учредена Република Китай).
Що се отнася до Ли Зичън, той бил преследван от манджурите чак до Хунан, където през октомври 1645 година бил погубен от група селяни.
Битката при Зента
На 12 септември 1683 година се състояла една от най-важните борбите в европейската история – тази при Виена.
След траяла два месеца блокада войските на Османските турци, ръководени от великия везир Кара Мустафа паша, били разрушени от обединените сили на Австрия, Германия и Полша, командвани от полския крал Ян III Собиески.
September 11th in year 1697, Battle of Zenta: a major engagement in the Great Turkish War (1683-1699) and one of the most decisive defeats in Ottoman history.
— Today in History
Съществуват редица образци за фамозни борби, решили ориста на някои от най-известните исторически персони, довели са рухването на империи или до раждането на други.
В същото време обаче има и сражения, които постоянно остават забравени, само че все пак са оказали значително въздействие върху хода на историята.
Битката при Дидгори
Давид IV Строителя е считан за най-великия държател в историята на Грузия. Той идва на власт през 1089 година, когато е едвам 16-годишен.
Battle of Didgori fought between the Kingdom of Georgia & the Great Seljuq Empire on August 12, 1121. The large Muslim army, was unable to maneuver & suffered a devastating defeat by King David IV of Georgia. Victory led to the reconquest of Tbilisi & the peak of Georgian power
— ΑΡΚ (@ArcGreek)
По това време страната е в тежка рецесия, подбудена от вътрешни спорове и възхода на Селджукските турци, които завладяли столицата Тбилиси и принудили грузинците да им заплащат налог. На пръв взор изглеждало, че дните на Давид IV на престола са преброени и селджуките напълно скоро ще завладяват и дребното останали грузински територии.
През 1096 година обаче почнал Първият Кръстоносен поход и Селджукските турци насочили вниманието си на юг, включвайки се в спора с християнските армии. Това било отлична опция за Давид IV да си върне част от изгубените територии и да спре да заплаща налога. Отговорът на селджуките не просрочен. Те се завърнали с огромна армия, в състава на която, съгласно някои източници, имало към 500 000 души.
Така се стигнало до борбата при Дидгори, състояла се през 1121 година Давид IV разполагал със доста по-малобройна армия – почти 50 000 души. Той обаче употребявал ловкост, която се оказала от решаващо значение за изхода на сражението. Грузинският държател изпратил при своите врагове дребна група бойци, които твърдели, че желаят да дезертират. Когато влезнали в противниковия лагер, те избили военачалниците на селджуките. В същия миг грузинската армия атакувала от няколко страни. Селджуките били разгромени, а през идващите години Давид IV постигнал още няколко военни победи и си върнал контрола върху столицата Тбилиси, а мюсюлманската агресия в региона била доста забавена.
Падането на Теночтитлан
Известният испански завоевател Ернан Кортес почнал своя първи поход към столицата на Ацтекската империя Теночтитлан през 1519 година
На 21 април той достигнал региона на Сан Хуан де Улуа, където испанците построили първото си укрепено населено място в Мексико, в този момент град Веракрус. При тях пристигнали пратеници на Монтесума II, висшият водач на ацтеките, които носели богати блага.
Огнестрелните оръжия и конете на испанците шокирали ацтеките, които вярвали, че един ден техният висш господ Кетцалкоатъл ще ги посети като човек с бяла кожа, държащ огнена пръчка.
Първоначално Кортес разполагал с едвам 500 бойци, само че по пътя си към Теночтитлан съумял да притегли на своя страна редица индиански племена. Монтесума II се опитал да подкупи испанците, само че без триумф. След като завоевателите достигнали Теночтитлан, той решил да ги пусне в града, посрещайки ги тържествено. Малко по-късно обаче Монтесума II бил покорен и окован от испанците, а властта на процедура минала в ръцете на Кортес. Това довело до експлоадирането на огромно въстание, обхванало съвсем цяло Мексико, вследствие на което завоевателите избягали от Теночтитлан.
Така се стигнало до пролетта на 1521 година, когато Кортес почнал ново нахлуване към града. Този път той разполагал с 10-хилядна войска. Обсадата на Теночтитлан траяла близо три месеца. Отбраната на града била ръководена от Куаутемок, който бил определен за висш водач на ацтеките след гибелта на Монтесума II. Той обаче нямало по какъв начин да се опълчи на испанците. Жителите на Теночтитлан били измъчвани от апетит, жадност и заразни заболявания, пренесени от завоевателите. През август градът дефинитивно паднал под контрола на завоевателите. Хиляди локални поданици били избити или прогонени от домовете им. Победителите заграбили всички съкровища, които съумели да намерят и принудили коренното население да работи в новосъздадените испански имения. Самият Кортес се заел със задачата да възвърне Теночтитлан и по този начин на негово място скоро се появил колониалният град Мексико, който през днешния ден е столица на едноименната страна.
Битката при прохода Шанхай
Династията Мин ръководи Китай в продължение на близо три епохи.
През XVII век обаче почнал нейният крах. Комбинацията от пагубни естествени бедствия и неспособността на владетелите да се оправят с икономическите и политическите проблеми, пред които били изправени, довела до експлоадирането на редица въстания.
May 27 is the 375th anniversary of the Battle of Shanhai Pass (1644). The combined forces of the Manchus and the Chinese general Wu Sangui defeated the armies of Li Zicheng, clearing the way for the Qing Empire to extend their control into China and beyond.
— Jeremiah Jenne (@JeremiahJenne)
През 1644 година съвсем цялата страна била обхваната от безредици. Бунтовници под командването на Ли Зичън щурмували Пекин и завладяли столицата, а императорът Чунджън се самоубил.
Командирите, които останали правилни на Мин, отказали да се предадат. Вместо това те се обърнали с молба за помощ към манджурите, Те се отзовали, като към месец след рухването на Пекин се насочили към прохода Шанхай. Там се струпали и войските на Ли Зичън, които били разрушени в последвалата борба.
В резултат пътят на манджурите към столицата бил открит и напълно скоро те поели контрола над страната, поставяйки начало на династията Цин (тя остава на власт до 1912 година, когато е учредена Република Китай).
Що се отнася до Ли Зичън, той бил преследван от манджурите чак до Хунан, където през октомври 1645 година бил погубен от група селяни.
Битката при Зента
На 12 септември 1683 година се състояла една от най-важните борбите в европейската история – тази при Виена.
След траяла два месеца блокада войските на Османските турци, ръководени от великия везир Кара Мустафа паша, били разрушени от обединените сили на Австрия, Германия и Полша, командвани от полския крал Ян III Собиески.
September 11th in year 1697, Battle of Zenta: a major engagement in the Great Turkish War (1683-1699) and one of the most decisive defeats in Ottoman history.
— Today in History
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ