Неизбежното забавяне на българската икономика
Все повече настоящи индикатори дават притеснителна картина за краткосрочните и средносрочните стопански вероятности. Непосредствените наблюдения би трябвало да образуват рамката на бюджета за идната година. В по-общ проект обаче е значимо да напомним за следващ път, че чисто инерционните процеси, в това число развиването на интернационалната стопанска обстановка, водят към неособено удобни сюжети за растежа. Макар войната в Украйна да носи кратковременни изгоди за доста бизнеси през 2022 година, през последните месеци към този момент следим последователно преместване на резултатите от забавянето на стопанската система в Китай, повдигането на лихвите в Съединени американски щати и Европа и забавянето на вложения, произвеждане и ползване във водещите ни търговски сътрудници.
Съвсем явна е връзката сред изискванията за българската преработваща индустрия и външното търсене – тъкмо както от края на 2021 година и през цялата 2022 година инфлационният напън, изключително при някои първични материали и артикули докара до рекорден експорт, по този начин от началото на 2023 година виждаме сериозен спад както на износа на артикули като цяло, по този начин и на интензивността в промишлеността. Дори да пренебрегваме за миг големия спад в енергетиката, където идва отрезвяването на цени и експорт на ток след върховете от предходната година, в преработващата индустрия виждаме понижение на действителния показател на произвеждане на годишна база всеки месец от март до август. Износът на артикули за осемте месеца до август спада в номинално изражение със 7,6% по отношение на същия интервал на 2022 година, а единствено за август спадът е с 22%. И това не трябва да изненадва – през август общият действителен показател на промишлено произвеждане е с 4,4% по-нисък от същия месец на 2022 година, а действителният показател на продажбите на дребно има спад от 2,2% на годишна база.
Накратко – външната среда се утежнява и това неизбежно ще се отразява все по-силно в България. Затягането на паричната политика от Федералния запас и Европейската централна банка значи по-труден достъп до заем при по-високи лихви. Това се придвижва в началото към капиталовата интензивност и пазара на финансови активи и недвижими парцели. През второто тримесечие на 2023 година към този момент виждаме спад на годишна база на междинните цени на жилищата – 1,1% за целия Европейски Съюз, само че стряскащи 9,9% в Германия. Пазарът на жилищни парцели в България още не дава толкоз мощни признаци за изстудяване, само че пречупването на тренда на напредък към този момент се вижда. В три поредни тримесечия – от последното на 2022 година до второто на 2023 година – както разрешенията за градеж на жилищни здания, по този начин и започнатите градежи на нови здания означават спад на годишна основа. И всичко това се случва при рекордно ниски лихви по ипотечните заеми – към този момент измежду най-ниските в целия Европейски Съюз – и продължаваща агресия на кредитирането с годишни растежи от към и над 18%; преместването на по-рестриктивната парична политика от еврозоната към България следва.
Всичко това ще има и все по-силно фискално значение. Доколкото високата и изненадваща инфлация е постоянно от помощ за финансовия министър, защото автоматизирано и без потребност от някакви промени покачва данъчните приходи, то дефлационният напън (а подобен има към този момент в цените на производител в индустрията, селското стопанство и при енергоносителите и доста суровини) работи в противоположната посока. Показателно е, че към август приходите от най-значимия източник – данъкът върху добавената стойност – са с 1,7% по-ниски от осъществените през осемте месеца на 2022 година Доброто осъществяване – най-малко към този момент – е при приходите от налога върху приходите и осигуровките, което отразява ниската безработица и растежа на заплатите, и прихода от корпоративния налог, който обаче в огромна степен е резултат от конюнктурните облаги през 2022 година
Източник: Институт за пазарна икономика
Съвсем явна е връзката сред изискванията за българската преработваща индустрия и външното търсене – тъкмо както от края на 2021 година и през цялата 2022 година инфлационният напън, изключително при някои първични материали и артикули докара до рекорден експорт, по този начин от началото на 2023 година виждаме сериозен спад както на износа на артикули като цяло, по този начин и на интензивността в промишлеността. Дори да пренебрегваме за миг големия спад в енергетиката, където идва отрезвяването на цени и експорт на ток след върховете от предходната година, в преработващата индустрия виждаме понижение на действителния показател на произвеждане на годишна база всеки месец от март до август. Износът на артикули за осемте месеца до август спада в номинално изражение със 7,6% по отношение на същия интервал на 2022 година, а единствено за август спадът е с 22%. И това не трябва да изненадва – през август общият действителен показател на промишлено произвеждане е с 4,4% по-нисък от същия месец на 2022 година, а действителният показател на продажбите на дребно има спад от 2,2% на годишна база.
Накратко – външната среда се утежнява и това неизбежно ще се отразява все по-силно в България. Затягането на паричната политика от Федералния запас и Европейската централна банка значи по-труден достъп до заем при по-високи лихви. Това се придвижва в началото към капиталовата интензивност и пазара на финансови активи и недвижими парцели. През второто тримесечие на 2023 година към този момент виждаме спад на годишна база на междинните цени на жилищата – 1,1% за целия Европейски Съюз, само че стряскащи 9,9% в Германия. Пазарът на жилищни парцели в България още не дава толкоз мощни признаци за изстудяване, само че пречупването на тренда на напредък към този момент се вижда. В три поредни тримесечия – от последното на 2022 година до второто на 2023 година – както разрешенията за градеж на жилищни здания, по този начин и започнатите градежи на нови здания означават спад на годишна основа. И всичко това се случва при рекордно ниски лихви по ипотечните заеми – към този момент измежду най-ниските в целия Европейски Съюз – и продължаваща агресия на кредитирането с годишни растежи от към и над 18%; преместването на по-рестриктивната парична политика от еврозоната към България следва.
Всичко това ще има и все по-силно фискално значение. Доколкото високата и изненадваща инфлация е постоянно от помощ за финансовия министър, защото автоматизирано и без потребност от някакви промени покачва данъчните приходи, то дефлационният напън (а подобен има към този момент в цените на производител в индустрията, селското стопанство и при енергоносителите и доста суровини) работи в противоположната посока. Показателно е, че към август приходите от най-значимия източник – данъкът върху добавената стойност – са с 1,7% по-ниски от осъществените през осемте месеца на 2022 година Доброто осъществяване – най-малко към този момент – е при приходите от налога върху приходите и осигуровките, което отразява ниската безработица и растежа на заплатите, и прихода от корпоративния налог, който обаче в огромна степен е резултат от конюнктурните облаги през 2022 година
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ