Как да не ни излъжат социолозите
Все още нито една бюлетина не е влезнала в урните, само че като че ли от месеци към нас се приказва, че „ партия X е първа политическа мощ “, „ партия Y ще обере протестния избор “ или че „ макар всичките си старания, партия Z ще остане отвън Народното събрание “. Критикуването на социологическите изследвания у нас е народен спорт, само че, когато наближат изборите, всички ги следим с огромен интерес.
Проценти, инфографики и диаграми рисуват картината на бъдещата политическа настройка, като другите прогнози от време на време имат толкоз малко общо между тях, че наподобяват като направени в разнообразни страни. Лъжат ли ни създателите им… или просто толкоз си могат? Или пък може би ние сме в неточност, когато чакаме комплексните социално-политически процеси да бъдат обяснени с няколко красиви графики…
И при трите хипотези остава основният въпрос – можем ли да имаме вяра на социологията и за какво резултатите в изборния ден не престават да ни изненадват?
В историята има доста образци за несполучливи социологически изследвания. Защо Америка, а пък и целия свят, беше толкоз сюрпризирана, когато Доналд Тръмп завоюва президентските избори през 2016 година, макар отрицателните прогнози и увереността на социолози, че Хилъри Клинтън ще влезе с лекост в Белия дом? Социолози останаха засрамени и след Брекзит, когато публичната про-Брекзит настройка не беше съответно регистрирана в прогнозите преди референдума.
Умора, обезсърчение или съмнение са думите, които разказват реакцията на българина, когато пред екрана му се появи следващата предизборна статистика? Социологът Добромир Живков от „ Маркет линкс “ разяснява пред bTV, че действителността не постоянно е съвършена и голям брой фактори се отразяват върху достоверността на социологическите изследвания.
Преди всичко сме хора
Науката на социологията към момента не може да мери едно: променливата човешка природа и множеството фактори, които карат хората да менят мнението си. „ В края на краищата, ние питаме за желанието на хората, само че, естествено, има обстановки, в които по-малко или повече това мнение се променя”, разяснява Живков.
Емоционални предизборни акции и събития, които предизвикат необятен отзив, са единствено едни от образците за какво гласоподавателите биха размислили в последния миг. Интересен е феноменът на социално-желателните отговори: „ Някои респонденти в избрани обстановки не желаят да заявяват действителния си избор, просто тъй като те считат, че в обществото дадената политическа мощ се приема като една или друга.”
За социолога Добромир Живков това е тип конформизъм у гласоподавателите, който също може да бъде диктуван от това, което виждат на екрана. Някои жители избират да гласоподават за сигурен победител. В други случаи, когато има малко разстояние сред дадени партии, те могат да бъдат мобилизирани да гласоподават за по-малка политическа мощ, с цел да стопят разликата. Освен всичко това, към момента никой не е съумял надеждно да мери електоралните настройки на сънародниците ни зад граница и, при огромна готовност, това става фактор.
Заради всички тези условия социологическите прогнози могат да бъдат подвеждащи. Това се трансформира в проблем и при най-хубави планове, а освен когато изследванията са с пиар устременост, манипулирани или чисто и просто изфабрикувани.
Внимание, лъжат ви
Кои са „ алените знамена “, които разкриват, че едно изследване не е правдиво? „ Моята рекомендация е, когато се видят данни, да се ревизира организацията, да се ревизира нейната история – разгласила ли е различен път, кой показва резултатите, имат ли сайт”, поучава Добромир Живков.
Даже и изследването да е издържало тази първа инспекция, това не е задоволително, с цел да се загледаме в бомбастичните графики с проценти по тях – дано първо забележим дребния шрифт. Социологът отбелязва, че при изследвания, свързани с национални изборни настройки извадката би трябвало да включва сред 1000 и 1500 души, с цел да можем да приказваме за надеждни резултати.
Даже и да сме събрали толкоз хора, от огромна значимост е по какъв начин ги питаме за нещата, които желаеме да знаем. Експертът напомня, че изборът на способ също въздейства в резултатите. Например, в случай че запитването е направено посредством интернет, по-малко пенсионери биха взели участие, а в случай че е направено по стационарен телефон – по-малко младежи. Това изкривява представителността на резултатите.
От изключителна значимост е и предоставеният разбор, „ с цел да се минимизира опцията да се формулират някакви хипотези, които не подхождат на показаните резултати.”
Агенциите натрупат известност през годините и това ги прави по-малко податливи на поръчкови прогнози, акцентира Добромир Живков.
Проверката е висша форма на доверие
Добромир Живков съпоставя разчитането на данните от социологическите изследвания със сърфирането в интернет: „ Това е в ръцете на сериозното отношение и сериозната оценка на българските жители, които четат може би даже всекидневно данни по време на предизборната акция.”
След броени дни гласоподавателят ще валидира прогнозите на едни и ще направи за посмешище стройните разбори на други. Това се случва към този момент 31 години и надалеч не е единствено тъй като някой се пробва да подлъже хората. При всяко състояние, обаче, би трябвало да гласуваме за персони и политики, а не за „ оня, дето води “ или „ другия, дето ще го обърне “ съгласно нечия прогноза.
Проценти, инфографики и диаграми рисуват картината на бъдещата политическа настройка, като другите прогнози от време на време имат толкоз малко общо между тях, че наподобяват като направени в разнообразни страни. Лъжат ли ни създателите им… или просто толкоз си могат? Или пък може би ние сме в неточност, когато чакаме комплексните социално-политически процеси да бъдат обяснени с няколко красиви графики…
И при трите хипотези остава основният въпрос – можем ли да имаме вяра на социологията и за какво резултатите в изборния ден не престават да ни изненадват?
В историята има доста образци за несполучливи социологически изследвания. Защо Америка, а пък и целия свят, беше толкоз сюрпризирана, когато Доналд Тръмп завоюва президентските избори през 2016 година, макар отрицателните прогнози и увереността на социолози, че Хилъри Клинтън ще влезе с лекост в Белия дом? Социолози останаха засрамени и след Брекзит, когато публичната про-Брекзит настройка не беше съответно регистрирана в прогнозите преди референдума.
Умора, обезсърчение или съмнение са думите, които разказват реакцията на българина, когато пред екрана му се появи следващата предизборна статистика? Социологът Добромир Живков от „ Маркет линкс “ разяснява пред bTV, че действителността не постоянно е съвършена и голям брой фактори се отразяват върху достоверността на социологическите изследвания.
Преди всичко сме хора
Науката на социологията към момента не може да мери едно: променливата човешка природа и множеството фактори, които карат хората да менят мнението си. „ В края на краищата, ние питаме за желанието на хората, само че, естествено, има обстановки, в които по-малко или повече това мнение се променя”, разяснява Живков.
Емоционални предизборни акции и събития, които предизвикат необятен отзив, са единствено едни от образците за какво гласоподавателите биха размислили в последния миг. Интересен е феноменът на социално-желателните отговори: „ Някои респонденти в избрани обстановки не желаят да заявяват действителния си избор, просто тъй като те считат, че в обществото дадената политическа мощ се приема като една или друга.”
За социолога Добромир Живков това е тип конформизъм у гласоподавателите, който също може да бъде диктуван от това, което виждат на екрана. Някои жители избират да гласоподават за сигурен победител. В други случаи, когато има малко разстояние сред дадени партии, те могат да бъдат мобилизирани да гласоподават за по-малка политическа мощ, с цел да стопят разликата. Освен всичко това, към момента никой не е съумял надеждно да мери електоралните настройки на сънародниците ни зад граница и, при огромна готовност, това става фактор.
Заради всички тези условия социологическите прогнози могат да бъдат подвеждащи. Това се трансформира в проблем и при най-хубави планове, а освен когато изследванията са с пиар устременост, манипулирани или чисто и просто изфабрикувани.
Внимание, лъжат ви
Кои са „ алените знамена “, които разкриват, че едно изследване не е правдиво? „ Моята рекомендация е, когато се видят данни, да се ревизира организацията, да се ревизира нейната история – разгласила ли е различен път, кой показва резултатите, имат ли сайт”, поучава Добромир Живков.
Даже и изследването да е издържало тази първа инспекция, това не е задоволително, с цел да се загледаме в бомбастичните графики с проценти по тях – дано първо забележим дребния шрифт. Социологът отбелязва, че при изследвания, свързани с национални изборни настройки извадката би трябвало да включва сред 1000 и 1500 души, с цел да можем да приказваме за надеждни резултати.
Даже и да сме събрали толкоз хора, от огромна значимост е по какъв начин ги питаме за нещата, които желаеме да знаем. Експертът напомня, че изборът на способ също въздейства в резултатите. Например, в случай че запитването е направено посредством интернет, по-малко пенсионери биха взели участие, а в случай че е направено по стационарен телефон – по-малко младежи. Това изкривява представителността на резултатите.
От изключителна значимост е и предоставеният разбор, „ с цел да се минимизира опцията да се формулират някакви хипотези, които не подхождат на показаните резултати.”
Агенциите натрупат известност през годините и това ги прави по-малко податливи на поръчкови прогнози, акцентира Добромир Живков.
Проверката е висша форма на доверие
Добромир Живков съпоставя разчитането на данните от социологическите изследвания със сърфирането в интернет: „ Това е в ръцете на сериозното отношение и сериозната оценка на българските жители, които четат може би даже всекидневно данни по време на предизборната акция.”
След броени дни гласоподавателят ще валидира прогнозите на едни и ще направи за посмешище стройните разбори на други. Това се случва към този момент 31 години и надалеч не е единствено тъй като някой се пробва да подлъже хората. При всяко състояние, обаче, би трябвало да гласуваме за персони и политики, а не за „ оня, дето води “ или „ другия, дето ще го обърне “ съгласно нечия прогноза.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ