Врубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената, които

Врубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

Отдавна сме забелязали, че една от улиците, които свързва „ Борис III “ с ул. „ Кюстендил “ е точно „ Добри Христов “. Намира се единствено на няколко минути от парк „ Хиподрума “ и пази тайната на един саморасъл гений, който по един или различен метод оставя своя почерк с изкуство. Благодарение на желанието му да опознае една от най-красивите човешки качества, което в миналото е пристигнало от една цивилизация – музиката, Добри съумява да резервира своето наличие в международната и родна музикална сцена.

И до през днешния ден е прочут на родните музиканти като човек, който оставя ярка диря измежду майсторите на първото потомство български композитори. Макар и музиката да няма рангове и да не може да се похвали с същински провокации, Добри има гения да основава такава. И всичко стартира през далечният леден 14-и декември 1875 година Добри се ражда в семейство на малък майстор – кожухар от Казанлък. По време на Кримската война Христо Иванов бяга се мести във Варна и се надява да бъде по-далече от военните дейности.

Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско. Макар и всички да се надяват, че точно Добри ще наследи занаята на своя татко, неговият път е предначертан и той има проект за себе си, който в никакъв случай не предава. На 11-годишна възраст, бъдещият роден композитор печели от сурвакане на Нова Година, което в този миг се показва под формата на дребна флейта. Това е неговият първи музикален инструмент. Противно на фамилните упования, Добри не се оказва наказване, а дори оказва помощ за музикалното оформление, придавайки доста прелестен декор на фамилията си. Понеже музиката към момента не е изключително публикувана, главното му занятие е ориентирано точно към опознаването на военния духов оркестър и творбите, които се свирят най-често там.

Музикалните му влечения бързо печелят на негова страна и военните музиканти, които с наслада дават наученото и прекарват време с младежа, с цел да го вкарат в едно изкуство, което към момента си проправя път в България. Освен нови знания, музикантът получава и част от партитурите. Понеже би трябвало да научи нотите, преписва всичко буквално и по-късно разисква наученото със своите сътрудници, като по този метод опознава света на музиката. Съдбата е извънредно благосклонна към Добри, с изключение на обстоятелството, че в никакъв случай не отдалечава най-голямата пристрастеност на момчето, тя дава и някои от най-хубавите другари, с които геният ще се шлифова до същински елмаз.

Съседът Отон Иванов Хаджидинчов – прочут на българското общество като поборник и будител – постоянно размишлявал по какъв начин да помогне и най-после, дружно със брачната половинка си Елисавета, двамата подаряват цигулка на младия гений. Още едно затруднение е преодоляно за композитора и още една врата се отваря. Следващите години не престават с опознаването на музикалния принадлежности, а в четвърти клас, когато музиката и езикът на нотите стартира да приказва, Добри се пробва да композира музика и тогава е едвам на 12-годишна възраст. Следващата стъпка е да усложнява и основава същински мелодии, които по-сложност се приближават все по-близо до професионалните.

Когато идва идващото предизвикателство, под формата на естетика, Добри моли учителя си по музика – Стоян Бешков, да даде щимовете за преписване. Краснописът бил извънредно добър и Стоян, който в този миг бил диригент на църковния хор, даже не се замислил да връчи и тази музикална форма. Съответно композиторът преписвал и осъзнавал концепцията на знаците, разпоредбите и правилата на тази музика. Когато схваща, че тук се крие още една сериозна галактика, Добри самичък намира учебници по естетика, в миналото писани от гении като Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер. През 90-те години се раждат неговите първи хорови китки „ Лиляна мома хубава “ и „ Пусто моми жеравненки “, които се озовават в съревнование за стипендия по музика, в чужбина.

Добри кандидатства с вярата, че ще може да надгради още повече знанията си, само че за жал и двете оферти са отхвърлени. Талантът е афектиран, само че още по-сериозна е обидата на варненци, които вземат решение, че няма да чакат повече и вместо да дават пари на французите, те събират задоволително, с цел да изпратят Христов в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели е точно известният композитор Антонин Дворжак. Когато се озовава в музикалната среда, Добри стартира да разчита и опознава още повече родния фолклор. Прекараното време там дава нови хоризонти за Добри, като някои от от творбите му намират място в българската църковнамузикална литература.

Негово дело са и литургиите на св. Йоан Слатоуст и Песнопенията по Всенощно бдение. Репертоарът се добавя от хорови и солови песни, а до този миг няма български хор, който да не е присъединил негови песни като „ Ерген дядо “, „ Леле моме “ и други. В неделя няма храм, който да не употребява неговите хорови произведения. Добри Христов умира на 23 януари 1941 година на 65 години и се счита за същински създател и гений. Училището по изкуства във Варна носи неговото име, а през 1993 година е изобразен на банкнотата от 500 лв..

Едва ли има български музикант, който най-малко един път да не се е срещал с този необикновен гений и да не познава неговото творчество. Добри Христов е от тези хора, които в най-ранна възраст откриват гения си и го каляват до международно равнище. По-интересното е, че в никакъв случай не е парадирал за нищо повече, с изключение на за музика.

Заглавна фотография: By невядомая author – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59631532