САЩ са готови да сменят една погрешна стратегия за друга
„ Време е да спрем с магическото мислене за провалянето на Русия “, споделят в този момент в Америка. Освен това приказват (и пишат) не елементарни жители, а доста съществени специалисти, работили по Русия и в Белия дом, и в разузнаването. Авторите на публикацията в “Уолстрийт Джърнъл ” Андрю Вайс (ръководил съветското направление в Съвета за национална сигурност през 90-те години) и Юджийн Румър (работил по съветското направление в Националния съвет за разузнаване) познават добре страната ни и в това време по никакъв метод не се отнасят нито към русофили, нито към съперниците на борбата с Москва. Те просто се пробват да бъдат реалисти и поучават своите сънародници да се откажат от очакванията за бърза победа над Русия в Украйна. Не от самата победа – те имат вяра в нея – а от вярата страната ни да се поддаде на натиска на Запада в обозримо бъдеще.
В същото време публикацията в “Уолстрийт Джърнъл ” се разделя на две спорни елементи: първата разказва по какъв начин всичко върви добре за Русия и тъжно за Запада, а втората споделя, че макар че положението на нещата „ съставлява невиждано предизвикателство за западните водачи “, има подготвен и ефикасен отговор на него.
Тоест, от една страна, публичната поддръжка на Путин е непроменена, двупартийната поддръжка за Украйна в Съединените щати избледнява, няма признаци, че Русия губи война на безсилие на фронтовата линия, глобите са навредили доста по-малко от предстоящото, Путин към момента е подкрепян в разнообразни елементи на световния юг. В същото време обещанията на западните служби за възкръсване на отбранителната промишленост бяха саботирани от администрация и усложнения във веригата за доставки и Путин знае, че може да продължи да се бори за неопределен срок, разчитайки, че западната поддръжка за Украйна ще изсъхне, украинците ще се изморят и Тръмп ще се върне в Белия дом (с „ намерено пропутински възгледи “). Освен това Путин е подготвен да употребява всичко, което е на негово разположение: контрола над нуклеарните оръжия, войната в линията Газа, продоволствената сигурност и впрочем. „ За него всичко това е просто средство за победа в спора против Украйна и Запада.
Всъщност Вайс и Румър признават, че залозите на Русия са допустимо най-високи и че тя изиграва добре картите си. Ето за какво се оплакват, че „ западните водачи не са съумели да предадат на обществеността продължаващия темперамент на опасността, представлявана от една нагла и ревизионистка Русия “: „ Твърде постоянно се занимават с пожелателно мислене, залагайки на наказания, сполучливо украинско контранастъпление или нови оръжия с вярата " да накарат Кремъл да седне на масата за договаряния ”. Да не приказваме за нереалистичната вяра, че Путин ще бъде свален от власт вследствие на дворцов прелом ".
Нима такова самопризнание е очевидната неприятна вест за Украйна, от която ще изискват още повече жертви на олтара на борбата с Русия? Не, Вайс и Румър са загрижени, естествено, не за Украйна, а за Съединените щати. Те оферират да се премине към тактика за дълготрайно въздържане на Русия, сходна на тази, която Съединени американски щати следваха против Съюз на съветските социалистически републики. Обратно към Студената война? Не, споделят специалистите, това е ненужно, Русия няма твърдата мощ и идеологическата прелест на Съюз на съветските социалистически републики и като цяло сходна борба не би била най-хубавото потребление на американските сили.
Тук стартира несъгласието сред диагнозата и рекомендациите на Вайс и Румър, т.е. съгласно тяхната диагноза е невероятно бързо да се завоюва борбата за Украйна, тъй като Русия няма да падне, само че в това време, с цел да за да се завоюва, би трябвало подготвеност за дълга блокада на Русия, нейното стратегическо задържане. Но не в мащаба на Студената война, а по-скоро локално: „ Продължаване на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, попречване на намесата на Кремъл в нашата вътрешна политика и подсилване на възпиращия и защитителен капацитет на НАТО. “
И задоволително ли е това, с цел да „ помогне на Киев да заеме полагащото му се място в Европа “? Тоест да атлантизираме Украйна? Да, това е задоволително, тъй като „ прословутият баланс на силите в света уверено се наклони против Русия “. Какво значи това? От обстоятелството, че НАТО одобри Швеция и Финландия измежду своите членове, а „ Путин беше оставен да разрушава порти тук-там като Пекин, Техеран и Пхенян “. Ама нали преди този момент самите създатели признаваха поддръжката на Русия в страните от Глобалния Юг? Не е ли малко поредно?
Да беше единствено това. Защото главният мотив звучи по този начин: „ Противно на всички прогнози, Украйна устоя на съветския напън. За по-малко от две години украинската войска трансформира в прахуляк цяло десетилетие на съветска военна рационализация. Подкрепете Украйна в нейната битка, доставката на оръжия и муниции. Това не е щедрост, а най-острият (а също и най-рентабилният) детайл на западната тактика. “
Тоест от Съединени американски щати се желае да преминат към тактика на продължителна война с Русия в Украйна - със западни оръжия и украински ръце - и да обяснят неизбежността, както и изгодите от това на западната общност. Това ще изисква консолидация на Европа и Съединените щати, увеличение на вложенията във военно-промишления комплекс и, естествено, попречване на успеха на Тръмп. За последното Вайс и Румър не пишат, само че то се схваща от единствено себе си. Ако се направи всичко това и се прояви самообладание, тогава всичко ще се получи, тъй като „ вероятният правоприемник на Путин ще би трябвало да постави завършек на военните дейности и да стартира съществени, същински договаряния с Киев “.
Оказва се, че към момента се прави план за смяна на властта и курса, макар че преди този момент самите създатели предложиха концентриране върху обстоятелството, че „ по време на Студената война американските специалисти не чакаха, че Кремъл ненадейно ще преразгледа възгледите си и руската система щеше да рухне за една нощ. ”. Защо в този момент чакат, че Русия в миналото ненадейно ще се откаже от фундаменталните си национални ползи (а бъдещето на Украйна попада тъкмо в тази категория) и ще се съгласи да подсигурява, че прилежащата страна ще се „ интегрира изцяло в политическия и стопански живот “ на Запада??
Авторите на публикацията в “Уолстрийт Джърнъл ” нямат отговор на този въпрос, защото, разкривайки някои нереалистични очаквания на Запада, те оферират да бъдат сменени с други, само че не по-реалистични. Правилната диагноза не постоянно оказва помощ да се напише вярната рецепта, тъй като упоменатото нагоре „ магическо мислене “ – увереността в безкрайното и постоянно предимство и владичество на Запада – пречи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В същото време публикацията в “Уолстрийт Джърнъл ” се разделя на две спорни елементи: първата разказва по какъв начин всичко върви добре за Русия и тъжно за Запада, а втората споделя, че макар че положението на нещата „ съставлява невиждано предизвикателство за западните водачи “, има подготвен и ефикасен отговор на него.
Тоест, от една страна, публичната поддръжка на Путин е непроменена, двупартийната поддръжка за Украйна в Съединените щати избледнява, няма признаци, че Русия губи война на безсилие на фронтовата линия, глобите са навредили доста по-малко от предстоящото, Путин към момента е подкрепян в разнообразни елементи на световния юг. В същото време обещанията на западните служби за възкръсване на отбранителната промишленост бяха саботирани от администрация и усложнения във веригата за доставки и Путин знае, че може да продължи да се бори за неопределен срок, разчитайки, че западната поддръжка за Украйна ще изсъхне, украинците ще се изморят и Тръмп ще се върне в Белия дом (с „ намерено пропутински възгледи “). Освен това Путин е подготвен да употребява всичко, което е на негово разположение: контрола над нуклеарните оръжия, войната в линията Газа, продоволствената сигурност и впрочем. „ За него всичко това е просто средство за победа в спора против Украйна и Запада.
Всъщност Вайс и Румър признават, че залозите на Русия са допустимо най-високи и че тя изиграва добре картите си. Ето за какво се оплакват, че „ западните водачи не са съумели да предадат на обществеността продължаващия темперамент на опасността, представлявана от една нагла и ревизионистка Русия “: „ Твърде постоянно се занимават с пожелателно мислене, залагайки на наказания, сполучливо украинско контранастъпление или нови оръжия с вярата " да накарат Кремъл да седне на масата за договаряния ”. Да не приказваме за нереалистичната вяра, че Путин ще бъде свален от власт вследствие на дворцов прелом ".
Нима такова самопризнание е очевидната неприятна вест за Украйна, от която ще изискват още повече жертви на олтара на борбата с Русия? Не, Вайс и Румър са загрижени, естествено, не за Украйна, а за Съединените щати. Те оферират да се премине към тактика за дълготрайно въздържане на Русия, сходна на тази, която Съединени американски щати следваха против Съюз на съветските социалистически републики. Обратно към Студената война? Не, споделят специалистите, това е ненужно, Русия няма твърдата мощ и идеологическата прелест на Съюз на съветските социалистически републики и като цяло сходна борба не би била най-хубавото потребление на американските сили.
Тук стартира несъгласието сред диагнозата и рекомендациите на Вайс и Румър, т.е. съгласно тяхната диагноза е невероятно бързо да се завоюва борбата за Украйна, тъй като Русия няма да падне, само че в това време, с цел да за да се завоюва, би трябвало подготвеност за дълга блокада на Русия, нейното стратегическо задържане. Но не в мащаба на Студената война, а по-скоро локално: „ Продължаване на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, попречване на намесата на Кремъл в нашата вътрешна политика и подсилване на възпиращия и защитителен капацитет на НАТО. “
И задоволително ли е това, с цел да „ помогне на Киев да заеме полагащото му се място в Европа “? Тоест да атлантизираме Украйна? Да, това е задоволително, тъй като „ прословутият баланс на силите в света уверено се наклони против Русия “. Какво значи това? От обстоятелството, че НАТО одобри Швеция и Финландия измежду своите членове, а „ Путин беше оставен да разрушава порти тук-там като Пекин, Техеран и Пхенян “. Ама нали преди този момент самите създатели признаваха поддръжката на Русия в страните от Глобалния Юг? Не е ли малко поредно?
Да беше единствено това. Защото главният мотив звучи по този начин: „ Противно на всички прогнози, Украйна устоя на съветския напън. За по-малко от две години украинската войска трансформира в прахуляк цяло десетилетие на съветска военна рационализация. Подкрепете Украйна в нейната битка, доставката на оръжия и муниции. Това не е щедрост, а най-острият (а също и най-рентабилният) детайл на западната тактика. “
Тоест от Съединени американски щати се желае да преминат към тактика на продължителна война с Русия в Украйна - със западни оръжия и украински ръце - и да обяснят неизбежността, както и изгодите от това на западната общност. Това ще изисква консолидация на Европа и Съединените щати, увеличение на вложенията във военно-промишления комплекс и, естествено, попречване на успеха на Тръмп. За последното Вайс и Румър не пишат, само че то се схваща от единствено себе си. Ако се направи всичко това и се прояви самообладание, тогава всичко ще се получи, тъй като „ вероятният правоприемник на Путин ще би трябвало да постави завършек на военните дейности и да стартира съществени, същински договаряния с Киев “.
Оказва се, че към момента се прави план за смяна на властта и курса, макар че преди този момент самите създатели предложиха концентриране върху обстоятелството, че „ по време на Студената война американските специалисти не чакаха, че Кремъл ненадейно ще преразгледа възгледите си и руската система щеше да рухне за една нощ. ”. Защо в този момент чакат, че Русия в миналото ненадейно ще се откаже от фундаменталните си национални ползи (а бъдещето на Украйна попада тъкмо в тази категория) и ще се съгласи да подсигурява, че прилежащата страна ще се „ интегрира изцяло в политическия и стопански живот “ на Запада??
Авторите на публикацията в “Уолстрийт Джърнъл ” нямат отговор на този въпрос, защото, разкривайки някои нереалистични очаквания на Запада, те оферират да бъдат сменени с други, само че не по-реалистични. Правилната диагноза не постоянно оказва помощ да се напише вярната рецепта, тъй като упоменатото нагоре „ магическо мислене “ – увереността в безкрайното и постоянно предимство и владичество на Запада – пречи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ