Джордж Фридман: Кога свършват войните, ако ръководството не иска да отстъпи?
Войната в Украйна наподобява непрекъсната. Нито една от страните не наподобява способна да унищожи противниковата мощ или да формулира какво би било належащо за реализиране на спокойно съглашение. Руснаците беседват с Беларус, Индия и всеки различен, който могат да намерят, само че никой не може да помогне задоволително на бойното поле или в завода за муниции, с цел да обърне хода на събитията. Украинците приказват със Съединените щати, НАТО и всеки различен, който ще ги изслуша, с цел да продължат да получават оръжия - може би даже нови. Но Украйна към момента не е пречупила Русия, която е загрижена да предотврати разпадането на страната, а това може да се окаже мъчно. На бойното поле има придвижване и от двете страни, само че придвижването не носи със себе си усета на успеха. В подобен случай по кое време свършват войните, в случай че управлението не желае да отстъпи?
Историята демонстрира, че има няколко отговора на този въпрос.
1. Войната завършва, когато едната страна няма материални благоприятни условия да продължи. Кампанията на Германия през Втората международна война завършва, когато тя не е в положение да създаде и да употребява оръжията, нужни за отбиване на съюзническите сили.
2. Войната завършва, когато моралът на едната страна е привършен - когато бойците и цивилните просто не желаят да носят тежестта на войната, даже в случай че успеха е допустима. Такъв е казусът със Съединените щати по време на войната във Виетнам.
3. Войната завършва, когато няма вяра за коренно увеличение на военната мощност и когато непознатата интервенция е невъзможна. През Втората международна война Англия продължава да упорства, знаейки, че не може да победи Германия, само че с съображение очаквайки американска интервенция.
4. Войната завършва, когато последствията от провалянето наподобяват търпими за цивилното население. През Втората международна война италианската общност вижда съюзническата окупация като желана опция. (И противоположното - народите не престават да водят война, когато цената на провалянето е пагубна.)
Със сигурност има и други условия, при които една нация би се съпротивлявала оттатък вярата, и други, при които нацията с подготвеност би капитулирала, вместо да издържи на войната. Но при преценката на войната основен е не толкоз апетитът на военните за опозиция, защото военните се занимават с воюване, колкото апетитът на цивилните. Те създават военни материали и носят бремето на загубите и болката, които могат да създадат войната непечеливша.
За да се опитаме да разберем по какъв начин приключва войната в Украйна, би трябвало да разгледаме всички тези и други въпроси, само че с необикновен акцент върху желанието на цивилните да продължат да се бият. Обществеността безспорно е изтощена и от двете страни - руснаците от жертвите и последващото приканване на още наборници, а украинците - от непрекъснатите набези против цивилни жители и гражданска инфраструктура. Руснаците биха желали да се постави край, само че не с цената на протест на фамилиите, чиито синове са призовани. Украинците са лимитирани от страха си, че отстъпването пред руснаците може да докара до гнет. В този случай народът, който е най-уморен от войната, е и най-изплашен от последствията на провалянето.
Нито една от страните не е загрижена за материалните загуби. И двете биха желали повече, само че желанието за повече няма да докара до капитулация. Липсата на материали може да накара едната или и двете страни най-малко да потърсят решение. В момента и двете страни се борят с несъмнено равнище на въоръжение. Те не пречупват другата страна и нямат причина да считат, че сегашните им доставки ще го създадат. Руснаците имат собствен личен индустриален комплекс, плюс вносни оръжия от места като Иран. Украйна има голям поток от оръжия от Запада, изключително от Съединени американски щати. Това основава една постоянна, само че безкрайна война. Ако това продължи, има сериозна възможност от загуба на гражданския морал. Ето за какво Москва ще се опита да се увери, че нейното промишлено произвеждане и контакти остават непокътнати, като в същото време се стреми да подкопае доставките за Украйна. Украйна ще се опита да се увери, че Съединени американски щати най-малко ще поддържат доставките на оръжие, като в същото време се пробват да сведат до най-малко оръжията, които постъпват в Русия от чужбина.
Тъй като и двете страни са изправени пред казуса с морала на цивилното население, и двете ще се опитат да сведат до най-малко страха на цивилното население от проваляне. Но до момента в който Украйна се опасява от проваляне от страна на Русия, капитулацията е на практика невъзможна. Същото не може да се каже за Русия. Така че най-вероятният резултат ще бъдат мирни договаряния, наложени от вътрешните безредици в двете страни. В Русия към този момент има известни безредици, само че в Украйна те са малко. Руснаците не са съумели да подклаждат безредици там и затова ще би трябвало да се включат в още по-интензивна акция на гнет, в случай че съумеят. Но мирните договаряния няма да се случат, до момента в който и от двете страни не се появи описаното чувство за дисбаланс. Трябва да има детайл на насила. Така че ключът е в манипулирането на непознатото цивилно население, отбраната на локалното население и въвеждането на нови и практични оръжия, които ще постановат болежка, без да провокират външна интервенция.
Тогава с течение на времето чувството за неспособност за победа ще провокира мирни договаряния, само че не и до момента в който действителността не го наложи, написа Джордж Фридман в разбор за „ Геополитикал фючърс ”.
Превод: БГНЕС
Историята демонстрира, че има няколко отговора на този въпрос.
1. Войната завършва, когато едната страна няма материални благоприятни условия да продължи. Кампанията на Германия през Втората международна война завършва, когато тя не е в положение да създаде и да употребява оръжията, нужни за отбиване на съюзническите сили.
2. Войната завършва, когато моралът на едната страна е привършен - когато бойците и цивилните просто не желаят да носят тежестта на войната, даже в случай че успеха е допустима. Такъв е казусът със Съединените щати по време на войната във Виетнам.
3. Войната завършва, когато няма вяра за коренно увеличение на военната мощност и когато непознатата интервенция е невъзможна. През Втората международна война Англия продължава да упорства, знаейки, че не може да победи Германия, само че с съображение очаквайки американска интервенция.
4. Войната завършва, когато последствията от провалянето наподобяват търпими за цивилното население. През Втората международна война италианската общност вижда съюзническата окупация като желана опция. (И противоположното - народите не престават да водят война, когато цената на провалянето е пагубна.)
Със сигурност има и други условия, при които една нация би се съпротивлявала оттатък вярата, и други, при които нацията с подготвеност би капитулирала, вместо да издържи на войната. Но при преценката на войната основен е не толкоз апетитът на военните за опозиция, защото военните се занимават с воюване, колкото апетитът на цивилните. Те създават военни материали и носят бремето на загубите и болката, които могат да създадат войната непечеливша.
За да се опитаме да разберем по какъв начин приключва войната в Украйна, би трябвало да разгледаме всички тези и други въпроси, само че с необикновен акцент върху желанието на цивилните да продължат да се бият. Обществеността безспорно е изтощена и от двете страни - руснаците от жертвите и последващото приканване на още наборници, а украинците - от непрекъснатите набези против цивилни жители и гражданска инфраструктура. Руснаците биха желали да се постави край, само че не с цената на протест на фамилиите, чиито синове са призовани. Украинците са лимитирани от страха си, че отстъпването пред руснаците може да докара до гнет. В този случай народът, който е най-уморен от войната, е и най-изплашен от последствията на провалянето.
Нито една от страните не е загрижена за материалните загуби. И двете биха желали повече, само че желанието за повече няма да докара до капитулация. Липсата на материали може да накара едната или и двете страни най-малко да потърсят решение. В момента и двете страни се борят с несъмнено равнище на въоръжение. Те не пречупват другата страна и нямат причина да считат, че сегашните им доставки ще го създадат. Руснаците имат собствен личен индустриален комплекс, плюс вносни оръжия от места като Иран. Украйна има голям поток от оръжия от Запада, изключително от Съединени американски щати. Това основава една постоянна, само че безкрайна война. Ако това продължи, има сериозна възможност от загуба на гражданския морал. Ето за какво Москва ще се опита да се увери, че нейното промишлено произвеждане и контакти остават непокътнати, като в същото време се стреми да подкопае доставките за Украйна. Украйна ще се опита да се увери, че Съединени американски щати най-малко ще поддържат доставките на оръжие, като в същото време се пробват да сведат до най-малко оръжията, които постъпват в Русия от чужбина.
Тъй като и двете страни са изправени пред казуса с морала на цивилното население, и двете ще се опитат да сведат до най-малко страха на цивилното население от проваляне. Но до момента в който Украйна се опасява от проваляне от страна на Русия, капитулацията е на практика невъзможна. Същото не може да се каже за Русия. Така че най-вероятният резултат ще бъдат мирни договаряния, наложени от вътрешните безредици в двете страни. В Русия към този момент има известни безредици, само че в Украйна те са малко. Руснаците не са съумели да подклаждат безредици там и затова ще би трябвало да се включат в още по-интензивна акция на гнет, в случай че съумеят. Но мирните договаряния няма да се случат, до момента в който и от двете страни не се появи описаното чувство за дисбаланс. Трябва да има детайл на насила. Така че ключът е в манипулирането на непознатото цивилно население, отбраната на локалното население и въвеждането на нови и практични оръжия, които ще постановат болежка, без да провокират външна интервенция.
Тогава с течение на времето чувството за неспособност за победа ще провокира мирни договаряния, само че не и до момента в който действителността не го наложи, написа Джордж Фридман в разбор за „ Геополитикал фючърс ”.
Превод: БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ