Войната срещу Хамас струва на израелската икономика около 260 млн. долара на ден
Войната против Хамас коства на стопанската система на Израел към 260 милиона $ всеки ден и заплащанията към ултраортодоксални учебни заведения и други дела, защитавани от десните в ръководещата коалиция, сложиха премиера Бенямин Нетаняху пред сложна обстановка, написа Блумбърг.
Конфликтът взе тежки човешки жертви. Освен това стана по-скъп за Израел от първичните прогнози и натоварва обществените финанси. Но нееднозначно признатите бюджетни раздавания са тези, които възпламениха народен спор и държаха пазарите на ръба, защото министърът на финансите Безалел Смотрич се приготвя в границите на няколко дни да разкрие нов бюджет за остатъка от 2023 година и по-късно да показа проекти за идната година.
В разходната стратегия на Израел са включени по този начин наречените „ съдружни фондове “, или разноски по убеждение на държавното управление, предопределени за петте партии, съставляващи кабинета на Нетаняху, най-религиозния в историята на Израел. Рекордните 14 милиарда шекела (3,6 милиарда долара) в прехвърляния, утвърдени предишния май, ще отидат отчасти към религиозни учебни заведения – някои освободени от преподаване на предмети като британски и математика. Други фаворизирани планове включват развиването на еврейски селища в окупирания Западен бряг.
Въпреки че специфичните разпределения са дребна част от общия бюджет за 2023-2024 година, те се трансфораха в маркер на конкуриращи се цели в миг, когато Израел е изправен пред най-тежкия си въоръжен спор от половин век.
Войната стартира на 7 октомври, когато “Хамас ”, оповестена от Съединени американски щати за терористична организация, нахлу от Газа в южните израелски общности и умъртви към 1200 души. Повече от 11 000 са починали в Газа съгласно ръководеното от “Хамас ” здравно министерство, откогато Израел стартира ответни въздушни удари и стартира сухопътна атака.
Това, което се случва с съдружните фондове, може да дефинира какъв брой ще бъдат благосклонни финансовите пазарите към държавно управление, в случай че войната е нанесла стопански вреди от съвсем 8 милиарда $ съгласно оценки на Министерството на финансите.
“Докато държавното управление не се отхвърля от своите съдружни фондове, то ще заплаща повече за дълга си ”, споделя Рафи Гозлан, основен икономист в IBI Investment House.
Присъдата на световните търговци ще има значение, защото държавното управление от ден на ден се обръща към облигации, с цел да заплати за войната. Бюджетният му недостиг набъбна повече от седем пъти през октомври по отношение на година по-рано. Освен това Министерството на финансите разгласи проекти да вземе 75% повече заеми през ноември спрямо предишния месец.
Израелските активи от шекела до облигациите са възстановили множеството, в случай че не и всичките си загуби от последствията от офанзивата на “Хамас ”. Но аура на риск към момента витае над дълга на държавното управление.
Разходите за обезпечаване на израелските държавни облигации против несъблюдение са повече от двойно по-високи от тези, които бяха преди началото на войната. И рисковата награда, или спред, който вложителите изискват, с цел да държат израелски ДЦК, деноминирани в долари, вместо американски със същата срочност, остава с към 25 базисни пункта по-висока.
Безпрецедентното финансиране на религиозни стратегии и селища на Западния бряг беше сложено под въпрос доста преди войната да преобърне стопанската система на стойност 520 милиарда $, като критиците предупреждаваха, че това ще потисне растежа.
Но в този момент още повече се набива на очи, че Нетаняху се ангажира да заплати “каквато и икономическа цена да ни наложи тази война ”.
Бюджетните проекти за 2023 година, обрисувани от Смотрич, плануват нарастване на разноските с 35 милиарда шекела, огромна част от които за военните, като по-голямата част се финансират от дълг.
Коалиционните средства, които към момента не са употребявани, възлизат на съвсем 8 милиарда шекела. И въпреки всичко ръководещите партии до момента се съпротивляваха на цялостното отклонение на тези средства или редуциране на стратегиите, свързани с тях. Цената им надвишава общия бюджет за 2023 година за държавни лечебни заведения или държавно финансирано висше обучение.
Смотрич, преселник през целия си живот, предложи да се отпише по-малко от това, което бюджетният отдел на Министерството на финансите предложи, макар обещанието му да отстрани разноските, които не са “съществени за поддръжка на борбите ”.
Позицията на държавното управление си навлече гнева на вложителите и доста топ анализатори. В писмо, изпратено предходната седмица до Нетаняху и Смотрич, 300 видни икономисти от Израел и чужбина ги приканиха “незабавно да се опомнят ”.
“Основна и нужна стъпка би била да се спре финансирането на всичко, което не е от значително значение за войната, на първо място на съдружните фондове ”, се споделя в писмото на групата, подписано от хора като нобеловия лауреат по стопанска система Джош Ангрист.
Перспективите се утежняват след къс поврат предходната година, при който Израел означи първия си бюджетен остатък най-малко от 2000 година, като военните разноски понижиха за първи път от повече от десетилетие.
Смотрич сподели, че бюджетният недостиг може да доближи 4% от Брутният вътрешен продукт тази година и 5% през 2024 година Това е над два пъти повече от предходните прогнози на държавното управление, само че въпреки всичко по-малко от цифрата от 7,1%, планувано от Moody’s Investors Service.
“Израел евентуално ще харчи повече, а не по-малко за защита в бъдеще. Това би обърнало многогодишна наклонност, която докара военните разноски на Израел от към 9% от Брутният вътрешен продукт през 90-те години до 4,5% предходната година ”, предвиждат Зиад Дауд, основен икономист на “Блумбърг ” за нововъзникващите пазари, и Джерард ДиПипо.
За Нетаняху и неговите съдружници финансирането може да се окаже основно за политическото им оцеляване. Още през май някои партии заплашиха да скапват обединението, в случай че разноските не бъдат контрактувани.
Разногласията по този въпрос са осезаеми в Министерството на финансите и основават раздор сред Смотрич и поделение, ръководено от технократи, считани за по-малко обвързани с политическите ползи.
Бюджетният отдел прикани за по-строги ограничения за покриване на по-големи разноски и спад в приходите – в това число отклонение на съдружни средства и закриване на някои държавни министерства. В писмо до Смотрич ръководителят на отдела предизвести, че фискалните решения ще бъдат деликатно проучени от рейтинговите компании.
Задачата за съставянето на нов бюджет се е паднала на Смотрич. Той сподели, че задачата е “структурни промени, стимулиращи растежа ”.
Но 43-годишният мъж, който оглавява ултранационалистическа партия, също желае да резервира 1,2 милиарда шекела, предопределени за увеличение на заплатите на учителите в ортодоксалните учебни заведения, като в същото време усили разноските за селища – финансиране, което съгласно него е “необходимо за отбрана ” в миг, когато напрежението на Западния бряг нараства.
Символиката от това да се щади облагодетелствана общественост от гласоподаватели, в която доста мъже не работят и са освободени от военна работа, единствено разгневи критиците.
“Ако не бъде направена забележителна смяна в бюджета, Израел рискува да изпрати сигнали за слаб потенциал за ръководство ”, пишат двама някогашни шефове на централната банка, Карнит Флуг и Якоб Френкел, във вестникарска публикация, в която предвиждат, че резултатът може да бъде намаление на рейтинга.
Конфликтът взе тежки човешки жертви. Освен това стана по-скъп за Израел от първичните прогнози и натоварва обществените финанси. Но нееднозначно признатите бюджетни раздавания са тези, които възпламениха народен спор и държаха пазарите на ръба, защото министърът на финансите Безалел Смотрич се приготвя в границите на няколко дни да разкрие нов бюджет за остатъка от 2023 година и по-късно да показа проекти за идната година.
В разходната стратегия на Израел са включени по този начин наречените „ съдружни фондове “, или разноски по убеждение на държавното управление, предопределени за петте партии, съставляващи кабинета на Нетаняху, най-религиозния в историята на Израел. Рекордните 14 милиарда шекела (3,6 милиарда долара) в прехвърляния, утвърдени предишния май, ще отидат отчасти към религиозни учебни заведения – някои освободени от преподаване на предмети като британски и математика. Други фаворизирани планове включват развиването на еврейски селища в окупирания Западен бряг.
Въпреки че специфичните разпределения са дребна част от общия бюджет за 2023-2024 година, те се трансфораха в маркер на конкуриращи се цели в миг, когато Израел е изправен пред най-тежкия си въоръжен спор от половин век.
Войната стартира на 7 октомври, когато “Хамас ”, оповестена от Съединени американски щати за терористична организация, нахлу от Газа в южните израелски общности и умъртви към 1200 души. Повече от 11 000 са починали в Газа съгласно ръководеното от “Хамас ” здравно министерство, откогато Израел стартира ответни въздушни удари и стартира сухопътна атака.
Това, което се случва с съдружните фондове, може да дефинира какъв брой ще бъдат благосклонни финансовите пазарите към държавно управление, в случай че войната е нанесла стопански вреди от съвсем 8 милиарда $ съгласно оценки на Министерството на финансите.
“Докато държавното управление не се отхвърля от своите съдружни фондове, то ще заплаща повече за дълга си ”, споделя Рафи Гозлан, основен икономист в IBI Investment House.
Присъдата на световните търговци ще има значение, защото държавното управление от ден на ден се обръща към облигации, с цел да заплати за войната. Бюджетният му недостиг набъбна повече от седем пъти през октомври по отношение на година по-рано. Освен това Министерството на финансите разгласи проекти да вземе 75% повече заеми през ноември спрямо предишния месец.
Израелските активи от шекела до облигациите са възстановили множеството, в случай че не и всичките си загуби от последствията от офанзивата на “Хамас ”. Но аура на риск към момента витае над дълга на държавното управление.
Разходите за обезпечаване на израелските държавни облигации против несъблюдение са повече от двойно по-високи от тези, които бяха преди началото на войната. И рисковата награда, или спред, който вложителите изискват, с цел да държат израелски ДЦК, деноминирани в долари, вместо американски със същата срочност, остава с към 25 базисни пункта по-висока.
Безпрецедентното финансиране на религиозни стратегии и селища на Западния бряг беше сложено под въпрос доста преди войната да преобърне стопанската система на стойност 520 милиарда $, като критиците предупреждаваха, че това ще потисне растежа.
Но в този момент още повече се набива на очи, че Нетаняху се ангажира да заплати “каквато и икономическа цена да ни наложи тази война ”.
Бюджетните проекти за 2023 година, обрисувани от Смотрич, плануват нарастване на разноските с 35 милиарда шекела, огромна част от които за военните, като по-голямата част се финансират от дълг.
Коалиционните средства, които към момента не са употребявани, възлизат на съвсем 8 милиарда шекела. И въпреки всичко ръководещите партии до момента се съпротивляваха на цялостното отклонение на тези средства или редуциране на стратегиите, свързани с тях. Цената им надвишава общия бюджет за 2023 година за държавни лечебни заведения или държавно финансирано висше обучение.
Смотрич, преселник през целия си живот, предложи да се отпише по-малко от това, което бюджетният отдел на Министерството на финансите предложи, макар обещанието му да отстрани разноските, които не са “съществени за поддръжка на борбите ”.
Позицията на държавното управление си навлече гнева на вложителите и доста топ анализатори. В писмо, изпратено предходната седмица до Нетаняху и Смотрич, 300 видни икономисти от Израел и чужбина ги приканиха “незабавно да се опомнят ”.
“Основна и нужна стъпка би била да се спре финансирането на всичко, което не е от значително значение за войната, на първо място на съдружните фондове ”, се споделя в писмото на групата, подписано от хора като нобеловия лауреат по стопанска система Джош Ангрист.
Перспективите се утежняват след къс поврат предходната година, при който Израел означи първия си бюджетен остатък най-малко от 2000 година, като военните разноски понижиха за първи път от повече от десетилетие.
Смотрич сподели, че бюджетният недостиг може да доближи 4% от Брутният вътрешен продукт тази година и 5% през 2024 година Това е над два пъти повече от предходните прогнози на държавното управление, само че въпреки всичко по-малко от цифрата от 7,1%, планувано от Moody’s Investors Service.
“Израел евентуално ще харчи повече, а не по-малко за защита в бъдеще. Това би обърнало многогодишна наклонност, която докара военните разноски на Израел от към 9% от Брутният вътрешен продукт през 90-те години до 4,5% предходната година ”, предвиждат Зиад Дауд, основен икономист на “Блумбърг ” за нововъзникващите пазари, и Джерард ДиПипо.
За Нетаняху и неговите съдружници финансирането може да се окаже основно за политическото им оцеляване. Още през май някои партии заплашиха да скапват обединението, в случай че разноските не бъдат контрактувани.
Разногласията по този въпрос са осезаеми в Министерството на финансите и основават раздор сред Смотрич и поделение, ръководено от технократи, считани за по-малко обвързани с политическите ползи.
Бюджетният отдел прикани за по-строги ограничения за покриване на по-големи разноски и спад в приходите – в това число отклонение на съдружни средства и закриване на някои държавни министерства. В писмо до Смотрич ръководителят на отдела предизвести, че фискалните решения ще бъдат деликатно проучени от рейтинговите компании.
Задачата за съставянето на нов бюджет се е паднала на Смотрич. Той сподели, че задачата е “структурни промени, стимулиращи растежа ”.
Но 43-годишният мъж, който оглавява ултранационалистическа партия, също желае да резервира 1,2 милиарда шекела, предопределени за увеличение на заплатите на учителите в ортодоксалните учебни заведения, като в същото време усили разноските за селища – финансиране, което съгласно него е “необходимо за отбрана ” в миг, когато напрежението на Западния бряг нараства.
Символиката от това да се щади облагодетелствана общественост от гласоподаватели, в която доста мъже не работят и са освободени от военна работа, единствено разгневи критиците.
“Ако не бъде направена забележителна смяна в бюджета, Израел рискува да изпрати сигнали за слаб потенциал за ръководство ”, пишат двама някогашни шефове на централната банка, Карнит Флуг и Якоб Френкел, във вестникарска публикация, в която предвиждат, че резултатът може да бъде намаление на рейтинга.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ