Изумителните квантови ефекти на земния Волфганг Паули
Волфганг Паули
Физик, /1900 – 1958/
Произход : Австрия, богато интелектуално семейство
Образование : Физика в Мюнхен
Интереси : Квантова механика, математика
Известен с: Принцип на Паули за изключването, Закон на Паули - Вилар за регуляризацията, Матрици на Паули, Ефект на Паули, Уравнение на Паули
Признание : Айнщайн го сочи за собствен нравствен правоприемник, сътрудниците му го назовават „ Съвестта на физиката “
Квантовата механика има няколко значими инструмента, с които схваща и разказва себе си. Те са уравнение на Паули, принцип на Паули, матрици на Паули, парамегнетизъм на Паули, теорема на Паули, резултат на Паули.
Физикът Волфганг Паули в действителност е талант, а Айнщайн го сочи за собствен „ нравствен правоприемник “.
Да, нещо куца при Паули – не цепи басма никому, а по тематиката се описват анекдоти.
На научна конференция той се държи зле, а след това се среща с Паул Еренфест , който споделя: „ Паули, изявленията ви ми харесват повече, в сравнение с вие самият “. А Паули отвръща: „ За жал, при мен нещата са противоположни “.
Ако нещо не му харесва, той е високомерен. На сътрудник декларира: „ Нямам срещу, че мислиш постепенно, само че имам срещу, че публикуваш надалеч по-бързо, в сравнение с мислиш “. А за някаква публикация изръсва: „ Това не е правилно. Това даже не е неверно “. Но сходен метод има и към нещата, които харесва.
Онова, което описа хер Айнщайн, може да не е толкоз неуместно, колкото наподобява
На 21, още студент в Мюнхен, след лекция на Айнщайн, изръсва обществено: „ Онова, което описа хер Айнщайн, може да не е толкоз неуместно, колкото наподобява “.
Освен особеното възприятие за комизъм, две аргументи има Паули да е внезапен – мощният блян към съвършенство и фактът, че у тях гостува цвета на европейската интелигенция. От дете поддържа връзка с престижи, прекъсва ги безсрамно и ги подлага на критика. Това му носи прозвищата „ Ужасният Паули “ и „ Бич Божи “, само че и противоположното.
Физиците го одобряват за съдник, пращат му нови хрумвания за мнение и обоснован е въпросът – какво мисли Паули за твоята доктрина. Така му излиза и името „ Съвестта на физиката “, което като оценка е по-високо и от Нобеловата премия, получена през 1945.
Като дребен, Паули не харесва приказките, тъй като го плашат, само че чете Жул Верн и се пали по астрономията. Той е дете на книгите, не на игрите, въпреки че цялостен живот катери планини и плува. Учи в гимназия за гении, само че му е скучно - под чина чете Айнщайн. На 18 учи физика в Мюнхен, написа публикация за теорията на относителността, а Айнщайн е в вманиачен екстаз:
„ Който прочете тази зряла и превъзходно замислена творба, може да не повярва, че нейният създател е едвам на 21 “.
Паули обикаля още университети – в Гьотинген и Копенхаген , преподава в Хамбург .
На 25 прави първото велико изобретение - „ Забранителен принцип “, или „ Принцип на Паули “. Грубо казано, той стига до извода и математически потвърждава, че на една орбита към ядрото на атома не може да има повече от един електрон с четири идентични квантови цифри. Но освен квантовите процеси се подчиняват на правилото на Паули. Той е годен за химическите детайли и химическото взаимоотношение, за процесите навътре в астрономически обекти. И става нещо извънредно - младият Паули афишира правилото си и научният свят незабавно го приема.
Но пътят на Паули към откритията не е застлан единствено с цветя. Преживява и ред житейски исблъсъци. Първото огромно отчаяние е на 9 – ражда се сестра му, вниманието се мести към нея, а Паули е трагичен:
„ От дете-чудо, останах единствено дете “.
Възпитаван в католически дух и в известна ненавист към евреите, Паули е шокиран да научи, че има еврейски корени. Тогава се отхвърля от католицизма, само че му остава склонността към мистицизъм, както сочи и кореспонденцията с Юнг , при който се лекува поради проблем с дамите.
Не се знае нищо за първата обич на Паули, само че в писмо от том 6 на кореспонденцията му написа, че в обществените домове на Хамбург претърпява „ полово неспокойствие без възприятие, без обич и в действителност без човещина “. Звучи като недоволство, само че не е.
Той има бохемска страна, счита годините в Хамбург и Цюрих за най-хубавите в живота си. Като професор в Политехниката, Паули се вписва в светския научен кръг. Тогава се храни се в положителни кръчми, по бирариите разисква всевъзможни тематики, плува. Най-често е придружаван от Кети Депнър , танцьорка от берлинските кабарета, за която се дами.
Между 1927 и 1931 обаче татко му и майка му се развеждат, а тя се самоубива. Баща му се дами за госпожица на възрастта на Паули.
Тогава научава за еврейския си генезис, а най-после Кети, след 11 месеца брак, го напуща поради различен. Те имат отворена връзка, казусът не е ревнивост, а неналичието ѝ. Наранено е и професионалното му достолепие, написа на другар:
„ Бих схванал, в случай че ме беше оставила поради тореадор, само че не и поради треторазреден химик “. Паули е в меланхолия и пие доста. Има неприятно пиене - изхвърлят го от кръчмите, яде пердах, а в Съединени американски щати му чупят ръката. Търси Юнг и той го връща в релси, до такава степен, че през 1934 се дами за Франциска Бертрам , с която доживява дните си.
Още в депресивната фаза обаче, Паули се връща към просвета и предсказва неутриното 26 години, преди да бъде намерено. Сложните сметки го водят до гениално умозаключение - би трябвало да има някаква безумна парченце с нулева маса, само че с ненулев заряд, която се изстрелва при нуклеарния разпад. Нарича я неутрон, а Ферми я прекръства на „ неутрино “. След 26 години, когато му оповестяват, че неутриното е засечено, Паули споделя:
Ето доказателство, че, който умее да чака, най-после получава това, което желае
„ Ето доказателство, че, който умее да чака, най-после получава това, което желае “.
Ако това ви наподобява на даоизъм – да, Юнг му дава да чете Дао дъ дзин и други даоистки текстове, а някои хрумвания в тях му оказват помощ да реализира част от откритията си във физиката.
Волфганг Паули е от хората, които провокират този квантов резултат в естествения свят. Щом се появи в лаборатория, става злополука – колба ще се пръсне, кабел ще прегори или друго ще провали опита.
Случките стават с такава периодичност, че някои сътрудници не го пускат в лабораторията си. Феноменът е прочут като „ резултат на Паули “ и за него се носят митове. Една лаборатория в Принстън да вземем за пример, където Паули живее през Втората международна война, се възпламенява и изгаря – както се счита, без друга причина, с изключение на неговата непосредственост. В Гьотинген става тежък случай и се открива, че тъкмо тогава Паули минава през града с трен.
Сам той обаче в никакъв случай не е обиден. Веднъж негови сътрудници кроят номер - свързват вратата с полилея по този начин, че, щом тя се отвори, светилото да падне. Тестовете са сполучливи, само че когато Паули влиза, нищо не става. „ Типичен резултат на Паули “ – както самичък отбелязва.
За разлика от множеството си сътрудници, които се забавляват с анекдотите, Паули се отнася към резултата съществено, счита го за демонстрация на феномена на сплитането и го разисква с Юнг, който пък му намира сходство в науката за душата, което назовава „ синхроничност “.
В сходни занимания и с още доста популярни открития, времето тече незабелязано. Цял живот Волфганг Паули е здрав и витален човек, може би по тази причина не си дава сметка какъв брой рисков е ракът на панкреаса, който го отнася в действителния квантов свят едвам на 58. Името върху скромната му надгробна плоча към този момент едвам се чете.
Физик, /1900 – 1958/
Произход : Австрия, богато интелектуално семейство
Образование : Физика в Мюнхен
Интереси : Квантова механика, математика
Известен с: Принцип на Паули за изключването, Закон на Паули - Вилар за регуляризацията, Матрици на Паули, Ефект на Паули, Уравнение на Паули
Признание : Айнщайн го сочи за собствен нравствен правоприемник, сътрудниците му го назовават „ Съвестта на физиката “
Квантовата механика има няколко значими инструмента, с които схваща и разказва себе си. Те са уравнение на Паули, принцип на Паули, матрици на Паули, парамегнетизъм на Паули, теорема на Паули, резултат на Паули.
Физикът Волфганг Паули в действителност е талант, а Айнщайн го сочи за собствен „ нравствен правоприемник “.
Да, нещо куца при Паули – не цепи басма никому, а по тематиката се описват анекдоти.
На научна конференция той се държи зле, а след това се среща с Паул Еренфест , който споделя: „ Паули, изявленията ви ми харесват повече, в сравнение с вие самият “. А Паули отвръща: „ За жал, при мен нещата са противоположни “.
Ако нещо не му харесва, той е високомерен. На сътрудник декларира: „ Нямам срещу, че мислиш постепенно, само че имам срещу, че публикуваш надалеч по-бързо, в сравнение с мислиш “. А за някаква публикация изръсва: „ Това не е правилно. Това даже не е неверно “. Но сходен метод има и към нещата, които харесва.
Онова, което описа хер Айнщайн, може да не е толкоз неуместно, колкото наподобява
На 21, още студент в Мюнхен, след лекция на Айнщайн, изръсва обществено: „ Онова, което описа хер Айнщайн, може да не е толкоз неуместно, колкото наподобява “.
Освен особеното възприятие за комизъм, две аргументи има Паули да е внезапен – мощният блян към съвършенство и фактът, че у тях гостува цвета на европейската интелигенция. От дете поддържа връзка с престижи, прекъсва ги безсрамно и ги подлага на критика. Това му носи прозвищата „ Ужасният Паули “ и „ Бич Божи “, само че и противоположното.
Физиците го одобряват за съдник, пращат му нови хрумвания за мнение и обоснован е въпросът – какво мисли Паули за твоята доктрина. Така му излиза и името „ Съвестта на физиката “, което като оценка е по-високо и от Нобеловата премия, получена през 1945.
Като дребен, Паули не харесва приказките, тъй като го плашат, само че чете Жул Верн и се пали по астрономията. Той е дете на книгите, не на игрите, въпреки че цялостен живот катери планини и плува. Учи в гимназия за гении, само че му е скучно - под чина чете Айнщайн. На 18 учи физика в Мюнхен, написа публикация за теорията на относителността, а Айнщайн е в вманиачен екстаз:
„ Който прочете тази зряла и превъзходно замислена творба, може да не повярва, че нейният създател е едвам на 21 “.
Паули обикаля още университети – в Гьотинген и Копенхаген , преподава в Хамбург .
На 25 прави първото велико изобретение - „ Забранителен принцип “, или „ Принцип на Паули “. Грубо казано, той стига до извода и математически потвърждава, че на една орбита към ядрото на атома не може да има повече от един електрон с четири идентични квантови цифри. Но освен квантовите процеси се подчиняват на правилото на Паули. Той е годен за химическите детайли и химическото взаимоотношение, за процесите навътре в астрономически обекти. И става нещо извънредно - младият Паули афишира правилото си и научният свят незабавно го приема.
Но пътят на Паули към откритията не е застлан единствено с цветя. Преживява и ред житейски исблъсъци. Първото огромно отчаяние е на 9 – ражда се сестра му, вниманието се мести към нея, а Паули е трагичен:
„ От дете-чудо, останах единствено дете “.
Възпитаван в католически дух и в известна ненавист към евреите, Паули е шокиран да научи, че има еврейски корени. Тогава се отхвърля от католицизма, само че му остава склонността към мистицизъм, както сочи и кореспонденцията с Юнг , при който се лекува поради проблем с дамите.
Не се знае нищо за първата обич на Паули, само че в писмо от том 6 на кореспонденцията му написа, че в обществените домове на Хамбург претърпява „ полово неспокойствие без възприятие, без обич и в действителност без човещина “. Звучи като недоволство, само че не е.
Той има бохемска страна, счита годините в Хамбург и Цюрих за най-хубавите в живота си. Като професор в Политехниката, Паули се вписва в светския научен кръг. Тогава се храни се в положителни кръчми, по бирариите разисква всевъзможни тематики, плува. Най-често е придружаван от Кети Депнър , танцьорка от берлинските кабарета, за която се дами.
Между 1927 и 1931 обаче татко му и майка му се развеждат, а тя се самоубива. Баща му се дами за госпожица на възрастта на Паули.
Тогава научава за еврейския си генезис, а най-после Кети, след 11 месеца брак, го напуща поради различен. Те имат отворена връзка, казусът не е ревнивост, а неналичието ѝ. Наранено е и професионалното му достолепие, написа на другар:
„ Бих схванал, в случай че ме беше оставила поради тореадор, само че не и поради треторазреден химик “. Паули е в меланхолия и пие доста. Има неприятно пиене - изхвърлят го от кръчмите, яде пердах, а в Съединени американски щати му чупят ръката. Търси Юнг и той го връща в релси, до такава степен, че през 1934 се дами за Франциска Бертрам , с която доживява дните си.
Още в депресивната фаза обаче, Паули се връща към просвета и предсказва неутриното 26 години, преди да бъде намерено. Сложните сметки го водят до гениално умозаключение - би трябвало да има някаква безумна парченце с нулева маса, само че с ненулев заряд, която се изстрелва при нуклеарния разпад. Нарича я неутрон, а Ферми я прекръства на „ неутрино “. След 26 години, когато му оповестяват, че неутриното е засечено, Паули споделя:
Ето доказателство, че, който умее да чака, най-после получава това, което желае
„ Ето доказателство, че, който умее да чака, най-после получава това, което желае “.
Ако това ви наподобява на даоизъм – да, Юнг му дава да чете Дао дъ дзин и други даоистки текстове, а някои хрумвания в тях му оказват помощ да реализира част от откритията си във физиката.
Волфганг Паули е от хората, които провокират този квантов резултат в естествения свят. Щом се появи в лаборатория, става злополука – колба ще се пръсне, кабел ще прегори или друго ще провали опита.
Случките стават с такава периодичност, че някои сътрудници не го пускат в лабораторията си. Феноменът е прочут като „ резултат на Паули “ и за него се носят митове. Една лаборатория в Принстън да вземем за пример, където Паули живее през Втората международна война, се възпламенява и изгаря – както се счита, без друга причина, с изключение на неговата непосредственост. В Гьотинген става тежък случай и се открива, че тъкмо тогава Паули минава през града с трен.
Сам той обаче в никакъв случай не е обиден. Веднъж негови сътрудници кроят номер - свързват вратата с полилея по този начин, че, щом тя се отвори, светилото да падне. Тестовете са сполучливи, само че когато Паули влиза, нищо не става. „ Типичен резултат на Паули “ – както самичък отбелязва.
За разлика от множеството си сътрудници, които се забавляват с анекдотите, Паули се отнася към резултата съществено, счита го за демонстрация на феномена на сплитането и го разисква с Юнг, който пък му намира сходство в науката за душата, което назовава „ синхроничност “.
В сходни занимания и с още доста популярни открития, времето тече незабелязано. Цял живот Волфганг Паули е здрав и витален човек, може би по тази причина не си дава сметка какъв брой рисков е ракът на панкреаса, който го отнася в действителния квантов свят едвам на 58. Името върху скромната му надгробна плоча към този момент едвам се чете.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ