Каква е съдбата на съкровището на цар Приам, открито от Хайнрих Шлиман
До XIX в., когато немският археолог Хайнрих Шлиман открива града Троя, който е в центъра на Омировия епос „ Илиада “, той е считан за мит. След откриването му някои други аспекти на Омировата легенда стават по-осезаеми, като да вземем за пример така наречен златно богатство на Приам, явно принадлежало на едноименния троянски цар, заяви Greek Reporter.
Откриването на златното богатство на троянския цар Приам
През 1871 година Шлиман стартира работа по разкопките на мястото на Хисарлик, което през днешния ден е прието за античния град Троя. След като открива равнище, известно като Троя II, и го разпознава като същата Троя, за която се написа в „ Илиада “, идната му цел е да откри златното богатство на Приам.
Тъй като Приам е бил монархът на Троя, Шлиман заключава, че той би трябвало да е скрил съкровището си някъде в града, с цел да не бъде откраднато от гърците, в случай че градът му падне. На 31 май 1873 година Шлиман открива именитото богатство, което търси.
Предполага се, че е попаднал на него инцидентно, защото се твърди, че е зърнал злато в лицето на траншеята, до момента в който е изправял страната на траншеята в югозападната част на обекта.
След като разкопал съкровището и го извадил от земята, Шлиман взел находките и ги съхранил в дървената си барака. Освен златните и сребърните предмети съкровището на Приам включвало няколко оръжия, меден котел, плитка бронзова чиния и бронзов казан.
Въпреки че Шлиман оповестява, че съкровището на Приам е единична находка, други учени се съмняват в това изказване, като настояват, че то е единствено част от цялото богатство, от което множеството от значимите предмети са открити от немския археолог. Други артефакти са били открити на по-ранна дата.
След като съкровището е открито, османските управляващи се стремят да се снабдят с него. Шлиман обаче е срещу това и създава тактика за изнасяне на артефактите от османската територия.
Все още е мистерия методът, по който Шлиман съумява да направи това, и доста оферти и теории се пробват да го обяснят. Една от тях гласи, че брачната половинка на археолога, София, е пренесла елементи от съкровището през османската митница, като ги е скрила в бельото си. В последна сметка Шлиман е съден от османското държавно управление.
Той губи делото и е санкциониран с 400 лири (500 долара) като отплата на османците, само че непринудено заплаща 2000 лири (2500 долара) по незнайни аргументи.
Къде е съкровището в този момент?
След откриването на златното богатство на Приам Шлиман концентрира напъните си върху намирането на подобаващ музей, в който да бъдат изложени артефактите. Междувременно съкровището се съхранява в дома на Шлиман. Предполага се, че това е било причина за безпокойството му.
През 1877 година златното богатство от Приам е изложено за първи път пред аудитория в лондонския музей „ Саут Кенсингтън “ (сега музей „ Виктория и Албърт “). След като е изложено в продължение на доста години в Лондон, златното богатство на Приам е преместено в Берлин през 1881 година, а сред 1882 и 1885 година артефактите са изложени краткотрайно в музея Kunstgewerbe, преди да бъдат преместени в новопостроения Етнологически музей.
През идващите десетилетия златното богатство на Приам се обитава в Етнографския музей в Берлин. След провалянето на нацисткия режим в края на Втората международна война обаче съкровището изчезва.
Широко публикувани са съмненията, че руските войски, окупирали Берлин, са виновни за разграбването на съкровището и безчет други скъпи предмети и творби на изкуството, които по-късно придвижват в Москва.
Фактът, че руските войски са взели златното богатство на Приам, е отричан от тях до 1993 година, когато за първи път публично е прието, че съкровището в действителност се намира в Русия. Днес златното богатство на Приам остава в Русия. Докато руснаците считат, че съкровището е военна плячка, с цел да компенсират загубите си по време на Втората международна война, германците го считат за заграбена благосъстоятелност и желаят да го върнат./БГНЕС
