“Влакът замина”: Западът закъснява безнадеждно
Перспективите за по този начин наречената мирна конференция за Украйна, която би трябвало да се организира на 15-16 юни в Швейцария, стават все по-тъжни за нейните уредници и основатели.
Белият дом сподели, че Джо Байдън към момента не е планувано да участва. Изявлението пристигна откакто президентите на Южна Африка и Бразилия оповестиха отхвърли си да участват на събитието, а Владимир Путин по време на визитата си в Китай язвително разяснява идното събитие. Не е толкоз неприятно, че Западът продължава да се пробва да води „ мирни договаряния “ без присъединяване на Русия, светът съвсем привикна с този парадокс. Руският президент акцентира още по-интересен миг: пълномощията на украинския президент изтичат на следващия ден, 20 май, а оттатък това неговата легитимност е най-малкото под въпрос. А на конференцията се възнамерява да се разиска прословутата „ формула на Зеленски “. Така в Швейцария и самият Зеленски, като представител на Украйна, и неговата „ формула “ ще съставляват карета, която или към този момент се е трансформирала в тиква, или към момента не, само че може всеки миг. За какво въобще може да се приказва в такива условия?
В комбиниране с триумфите на съветската войска, продължаващите опити за основаване на световна антируска коалиция с присъединяване на страните от Глобалния Юг наподобяват все по-жалки. Въпреки това, тези продължаващи старания акцентират систематичен проблем за Запада, който най-пряко визира загубата на световно владичество: той е изгубил лидерската си позиция, престанал е да дефинира посоките и да образува трендовете. В същото време той като че ли се пробва да работи както преди, само че понякога е заставен да реагира на решенията и дейностите на други хора, а в реакцията си също закъснява, прави неточности и се оказва неефикасен.
Всъщност късата история на „ мирния преговорен развой за Украйна “ може да послужи като отлична илюстрация на този проблем.
Теоретично проектът беше напряко йезуитски в своята досетливост. Вярно, оказа се, както в поговорката: „ Беше безпрепятствено на хартия, само че се натъкнахме на дерета “. Първоначално Западът разчиташе на цялостното проваляне на Русия. То трябваше да бъде нанесено на бойното поле от ВСУ с цялостната поддръжка на НАТО, а с цел да се форсира икономическият колапс на страната ни, беше нужна помощта на незападни страни, които от началото на спора заобикалят от наложената им антируска позиция. Ако това се беше случило, форматът на преговорния развой без Русия можеше да проработи: Москва щеше да се окаже в позицията на съкрушително победена страна, която просто подписва акт за безусловна капитулация и извършва всички условия, сложени пред нея от „ международната общественост “ А фактът, че Западът започва сходен „ преговорен ” развой доста авансово и без Русия, с изключение на всичко друго, послужи като психически напън както върху нашата страна, по този начин и върху света като цяло.
Ето за какво първата „ мирна “ конференция в Копенхаген през юни предходната година се организира съвсем по едно и също време с началото на „ контраофанзивата “, на която Западът в действителност разпореждаше големи очаквания. И би трябвало да отдадем дължимото на страните от Юга, които тогава - в миг на голям напън върху тях - в по-голямата си част заеха трезва и уравновесена позиция: първо победете руснаците и едвам тогава ще приказваме за изискванията на тяхното предаване. Със идващите три срещи – през август в Саудитска Джеда, през октомври в Малта и през януари в Давос – всичко се оказа по-лесно, тъй като съвсем на всички (с изключение на самия Запад) стана ясно, че този проект се е провалил. Доста страни участваха в събитията, само че те напълно естествено приключиха с нищо. Освен това не беше допустимо да се сътвори антируски фронт.
Но фактът, че Щатите и Европа продължиха да натискат този бутон още шест месеца от срещата на върха в Копенхаген, макар че към този момент в Джеда стана дефинитивно ясно, че той не работи и няма да работи и цялата обстановка се развива не в в интерес на Украйна, демонстрира доста добре какъв брой мудна е системата за противоположна връзка и взимане на решения в западния естаблишмънт.
Но при започване на тази година най-сетне проработи. През януари (няколко дни след срещата в Давос) швейцарският президент разгласи мирна конференция и в това време беше първият западен водач, който призна, че в последна сметка просто никакви същински договаряния не са вероятни без Русия.
През идващите седмици и месеци Западът промени своя метод към разрешаването на украинския спор и към Русия. Той се отдалечи от концепцията за нанасяне на цялостно проваляне на страната ни към концепцията да ни принуди към най-неизгодните съглашения в процеса на договаряния, които в последна сметка ще се случат някой ден. Но за това американците и европейците въпреки всичко се нуждаят от помощта на Глобалния Юг, с цел да могат посредством него да оказват напън върху Москва.
Най-интересното е, че новият метод се основава на концепцията за позиционна невъзможност на фронта. През първите месеци на тази година в зоната на бойните дейности се разви обстановка, която западни специалисти и публични лица поясниха като неспособност никоя от страните да промени коренно обстановката: да, руснаците сдържаха украинската контраатака, само че самите нямат силата и способността да пробият отбраната на ВСУ, тъй че сегашната линия на бойно прикосновение да остане на практика непроменена с години. От това се заключава, че Москва се намира в същата невъзможност в Украйна като Запада и надлежно е заинтригувана от договаряния за намиране на задоволително решение. И това основава опция да я надиграете в договарянията.
Именно на това съображение конференцията в Швейцария се приготвяше през цялото това време, с цел да – към момента без Русия – се подчини Глобалният Юг, а по-късно с общи старания да се стоварят върху Москва.
Сега обаче, т.е. след към два-три месеца, към този момент е явно за всички, че Западът още веднъж се е объркал, направил е неверен залог и е пагубно просрочен с реакцията си: защитата на ВСУ се срутва по цялата фронтова линия, Русия засилва дейностите си в Харковско направление и Москва въобще няма причина и интерес да влиза в евентуално неизгодни за нея договаряния (както Путин непосредствено съобщи и в Китай). А „ формулата на Зеленски “ като обект на полемика при тези условия просто наподобява като тежка нелепост, дискредитираща не толкоз Киев, за чиято адекватност никой не си прави илюзии, колкото Запада, който продължава да я прокарва. Плюс това, явно, когато конференцията в Швейцария беше замислена и планувана за лятото, на никой от уредниците не му хрумна, че до този миг законовите пълномощия на Зеленски ще изтекат, новият му статут ще бъде извънредно неразбираем и подписът му върху всеки документ не би коствал и стотинка. Е, или това основание се смяташе за изцяло нищожно, с цел да бъде взето поради в проектите.
Но не е изненадващо, че всички тези условия и съображения се вземат поради от останалия свят. Който вижда в протичащото се освен неуспехите на Запада във войната против Русия, само че и неговата обща пагубна деградация.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12737Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед6584Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед2462Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед3066Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед2614Татяна Дончева-Водач в 4 МИР- В.Търново: Икономиката и енергетиката са основни цели на " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед116643Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78877„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77021Валери Тодоров: Положението на Украйна става
Белият дом сподели, че Джо Байдън към момента не е планувано да участва. Изявлението пристигна откакто президентите на Южна Африка и Бразилия оповестиха отхвърли си да участват на събитието, а Владимир Путин по време на визитата си в Китай язвително разяснява идното събитие. Не е толкоз неприятно, че Западът продължава да се пробва да води „ мирни договаряния “ без присъединяване на Русия, светът съвсем привикна с този парадокс. Руският президент акцентира още по-интересен миг: пълномощията на украинския президент изтичат на следващия ден, 20 май, а оттатък това неговата легитимност е най-малкото под въпрос. А на конференцията се възнамерява да се разиска прословутата „ формула на Зеленски “. Така в Швейцария и самият Зеленски, като представител на Украйна, и неговата „ формула “ ще съставляват карета, която или към този момент се е трансформирала в тиква, или към момента не, само че може всеки миг. За какво въобще може да се приказва в такива условия?
В комбиниране с триумфите на съветската войска, продължаващите опити за основаване на световна антируска коалиция с присъединяване на страните от Глобалния Юг наподобяват все по-жалки. Въпреки това, тези продължаващи старания акцентират систематичен проблем за Запада, който най-пряко визира загубата на световно владичество: той е изгубил лидерската си позиция, престанал е да дефинира посоките и да образува трендовете. В същото време той като че ли се пробва да работи както преди, само че понякога е заставен да реагира на решенията и дейностите на други хора, а в реакцията си също закъснява, прави неточности и се оказва неефикасен.
Всъщност късата история на „ мирния преговорен развой за Украйна “ може да послужи като отлична илюстрация на този проблем.
Теоретично проектът беше напряко йезуитски в своята досетливост. Вярно, оказа се, както в поговорката: „ Беше безпрепятствено на хартия, само че се натъкнахме на дерета “. Първоначално Западът разчиташе на цялостното проваляне на Русия. То трябваше да бъде нанесено на бойното поле от ВСУ с цялостната поддръжка на НАТО, а с цел да се форсира икономическият колапс на страната ни, беше нужна помощта на незападни страни, които от началото на спора заобикалят от наложената им антируска позиция. Ако това се беше случило, форматът на преговорния развой без Русия можеше да проработи: Москва щеше да се окаже в позицията на съкрушително победена страна, която просто подписва акт за безусловна капитулация и извършва всички условия, сложени пред нея от „ международната общественост “ А фактът, че Западът започва сходен „ преговорен ” развой доста авансово и без Русия, с изключение на всичко друго, послужи като психически напън както върху нашата страна, по този начин и върху света като цяло.
Ето за какво първата „ мирна “ конференция в Копенхаген през юни предходната година се организира съвсем по едно и също време с началото на „ контраофанзивата “, на която Западът в действителност разпореждаше големи очаквания. И би трябвало да отдадем дължимото на страните от Юга, които тогава - в миг на голям напън върху тях - в по-голямата си част заеха трезва и уравновесена позиция: първо победете руснаците и едвам тогава ще приказваме за изискванията на тяхното предаване. Със идващите три срещи – през август в Саудитска Джеда, през октомври в Малта и през януари в Давос – всичко се оказа по-лесно, тъй като съвсем на всички (с изключение на самия Запад) стана ясно, че този проект се е провалил. Доста страни участваха в събитията, само че те напълно естествено приключиха с нищо. Освен това не беше допустимо да се сътвори антируски фронт.
Но фактът, че Щатите и Европа продължиха да натискат този бутон още шест месеца от срещата на върха в Копенхаген, макар че към този момент в Джеда стана дефинитивно ясно, че той не работи и няма да работи и цялата обстановка се развива не в в интерес на Украйна, демонстрира доста добре какъв брой мудна е системата за противоположна връзка и взимане на решения в западния естаблишмънт.
Но при започване на тази година най-сетне проработи. През януари (няколко дни след срещата в Давос) швейцарският президент разгласи мирна конференция и в това време беше първият западен водач, който призна, че в последна сметка просто никакви същински договаряния не са вероятни без Русия.
През идващите седмици и месеци Западът промени своя метод към разрешаването на украинския спор и към Русия. Той се отдалечи от концепцията за нанасяне на цялостно проваляне на страната ни към концепцията да ни принуди към най-неизгодните съглашения в процеса на договаряния, които в последна сметка ще се случат някой ден. Но за това американците и европейците въпреки всичко се нуждаят от помощта на Глобалния Юг, с цел да могат посредством него да оказват напън върху Москва.
Най-интересното е, че новият метод се основава на концепцията за позиционна невъзможност на фронта. През първите месеци на тази година в зоната на бойните дейности се разви обстановка, която западни специалисти и публични лица поясниха като неспособност никоя от страните да промени коренно обстановката: да, руснаците сдържаха украинската контраатака, само че самите нямат силата и способността да пробият отбраната на ВСУ, тъй че сегашната линия на бойно прикосновение да остане на практика непроменена с години. От това се заключава, че Москва се намира в същата невъзможност в Украйна като Запада и надлежно е заинтригувана от договаряния за намиране на задоволително решение. И това основава опция да я надиграете в договарянията.
Именно на това съображение конференцията в Швейцария се приготвяше през цялото това време, с цел да – към момента без Русия – се подчини Глобалният Юг, а по-късно с общи старания да се стоварят върху Москва.
Сега обаче, т.е. след към два-три месеца, към този момент е явно за всички, че Западът още веднъж се е объркал, направил е неверен залог и е пагубно просрочен с реакцията си: защитата на ВСУ се срутва по цялата фронтова линия, Русия засилва дейностите си в Харковско направление и Москва въобще няма причина и интерес да влиза в евентуално неизгодни за нея договаряния (както Путин непосредствено съобщи и в Китай). А „ формулата на Зеленски “ като обект на полемика при тези условия просто наподобява като тежка нелепост, дискредитираща не толкоз Киев, за чиято адекватност никой не си прави илюзии, колкото Запада, който продължава да я прокарва. Плюс това, явно, когато конференцията в Швейцария беше замислена и планувана за лятото, на никой от уредниците не му хрумна, че до този миг законовите пълномощия на Зеленски ще изтекат, новият му статут ще бъде извънредно неразбираем и подписът му върху всеки документ не би коствал и стотинка. Е, или това основание се смяташе за изцяло нищожно, с цел да бъде взето поради в проектите.
Но не е изненадващо, че всички тези условия и съображения се вземат поради от останалия свят. Който вижда в протичащото се освен неуспехите на Запада във войната против Русия, само че и неговата обща пагубна деградация.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12737Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед6584Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед2462Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед3066Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед2614Татяна Дончева-Водач в 4 МИР- В.Търново: Икономиката и енергетиката са основни цели на " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед116643Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78877„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77021Валери Тодоров: Положението на Украйна става
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ