,fit(768:433)&15:49:19)
Напусна ни големият плувен маратонец Васко Стоянов – Повелителя на Дунава
Внезапно ни напусна огромният Васко Стоянов – първата българска звезда в маратонското плуване, 5 пъти рекордьор на „ Гинес “. Той бе индивидът донесъл модерния триатлон у нас. Треньор на плеяда известни състезатели в плуването, плуването в открити води, триатлона, модерния петобой. Помагаше и в бягането на дълги дистанции.
Наричаха го Железния Васко, Повелителя на Дунава, поради двете му преплувания открай до край. Работеше до последно на високи обороти като треньор в „ Славия “ – тимът на сърцето му. Почина на 70 години в съня в неделя вечерта (26 март).
Опелото ще бъде на 29 март (сряда) от 15:00 часа в столичния храм „ Света Троица “ в едноименна градинка на бул. „ Константин Величков “, против метростанцията.
Васко Стоянов ще бъде заровен в Сливен. Такова е желанието на брачната половинка му Павлина Стоянова, която е родом от там. Супермаратонецът става първият плувен занаятчия на спорта точно в града на воеводите, въпреки да е кореняк софиянец, израснал на „ Раковска. Поли и Васко бяха женени 43 години.
Васко Стоянов преплува два пъти Дунава от край до край реката, след това оказа помощ за триумфа на Мутата, Мириона и Цаката
Васко Стоянов не обичаше да приказва за себе си, макар че историите му са за многотомник от митове. Махаше отсечено с яката си лапа: „ Какво да разправям, минали работи. Никой не се вълнува от плуване, та за маратонското ли?! ” Но за осведомените той е супермаратонецът от средата на 80-те години на предишния век. Същият, който два пъти преплува Дунава по течението. Столичанинът измина 2400-те км по реката, стартирайки от началото й в Шварцвалд. При първото си водно премеждие Стоянов финишира в Силистра. При второто доближи и до Черно море, като завърши плувната си авантюра в Солина.
Преди това Стоянов направи и две неповторими дълги плувания в басейна. През 1981 година записва 78 км кроул за 24 часа в 25-метровия басейн „ Красна поляна ”. Поставя връх за „ Гинес “ – първият от петте му. През 1983-та на столичния басейн „ Спартак ” изкара 36 часа във водата, като за това време измина 108 км на кроул. В част от времето плува един до друг с Добри Динев, който пък прави тогава първия си връх – на 40 км съчетано плуване.
Васко Стоянов донесе триатлонът в България. „ През 1984 година изясни на хората на конференция за спорта на стоманените. На идната година отпътува Цюрих и стана 14-и на европейско състезание. Говорим за огромния триатлон, изяснява брачната половинка му Поли Стоянова. – Васко направи първия ултратриатлон в България на общоприети олимпийски уреди. Плуването беше на басейн „ Република “, в този момент „ Мария Луиза “, колоезденето бе на колодрума, а бягането на „ Цариградско шосе. После върви в Холандия, само че спуска гума, по тогавашните правила нямаше помощ, и не приключи надпреварата. “
През 1988 година Стоянов прави още един опит за ултратриатлон на общоприети уреди. Отказва се на 50-ия километър от бягането в летните горещници, натровен от бензиновите изпарения. Впечатлена от неповторимата му воля и сърце, огромната журналистка Вера Маринова прави два кино лентата за него, вторият спечелил премия на фестивал в Швейцария в категорията за документален филм. Тя го кръщава Васко Железния. Преди това му викат Васко Маратонеца. Мнозина мислеха, че му викат галено Васко, в действителност това е рожденото му име, кръстен е на чичо си. Роден е на 6 юли 1952 година
Като треньор оказа помощ на Димитър Петров-Мутата да завоюва Световната купа през 1996 година (тогава провеждана по различен устав – б. а.), на Мириона Моева за рекордното 24-часово плуване, на най-хубавия ни петобоец – Цанко Хантов да стигне до бронз от планетарно състезание. После тренира други водещи петобойци – Благой Димитров, Явор Пешлеевски, Зорница Стоилова… Обучаваше малчуганите в басейна на гимназията „ Хенри Форд ”, известна на софиянци просто като „ Вилхелм Пик ”. Не загърби плуването даже когато двама изроди му пукнаха черепа с револвер, с цел да го ограбят. „ Каква интервенция, на следващия ден съм на подготовка! ”, изрепчил се на основния хирург в „ Пирогов ”.
Чутовният темперамент на Васко Стоянов улови през 1983 година починалият публицист Александър Бойнов. Написа го за седмичника „ Старт ”.
“Васко Стоянов! Наблюдавах го в Созопол на автобусната спирка. Хората се блъскаха, разярени като пречеха на слизащите, а той стоеше настрана и ги гледаше с изненада. Така и не се качи в рейса за Бургас, а потегли към пристанището да чака корабчето. Винаги съм се питал от кое място в този сгънат, точно сгънат, а освен непретенциозен мъж, се намират такива големи физически и морални сили, с цел да устоя на невероятното напрежение в своя спорт. Когато поставяше международни върхове на маратонското плуване в басейни, когато го приветстваха, надали хората знаеха, че този извънреден плувец, решил самичък да се оправи с всичко, бе продал костюма си, с цел да си набави витамини… Знаеше ли дали ще го схванат? Та и до момента се намират люде, които гледат на тази му обич като на полуда..
Нека да е полуда! Нека повече да има такива хора, които непретенциозно без фанфари правят благородното си дело! А това, което прави Васко Стоянов по никакъв начин не е малко. Дори единствено поради това, че на доста места името му е познато. И то освен на феновете на спорта, а и на хора с огромни научни ползи.
Когато Васко Стоянов потегли от извора на Дунав към устието на своя 2475-километров път, той още веднъж потегли да слага връх. Когато мръзнеше с часове в ледената вода и когато по-късно, както споделяше „ боязън ме бе да не получа топлинен удар от слънцето ” в долната част на Дунава, когато съпътстващата го лодка се провираше сред корабите, а и даже трябваше да се състезава с тях при прекосяването на шлюзовете, когато даже губеше ръкавите на реката, всичко това предизвикваше възхита и удивление, съпътстващите го публицисти и лекарски екипи, които изследваха неговото положение. И създаваше прекомерно огромен интерес, даже и характерен търговски интерес към българската минерална вода, българските нектари и плодови сокове, към българския пчелен мед. Защото когато преди години плува във Франция, той бе забелязал нещо, което заобикаля нормално погледът на хората, тръгнали с чисто спортни интереси…
Той забелязал, че плуването му там се употребява за реклама на френските стоки… И тогава се зароди концепцията, че би могъл да помогне и на чудесните, само че кой знае за какво едва рекламирани български минерални води и други артикули да придобият по-голяма известност в Европа. И го реализира! Лекарските екипи и във Федерална Република Германия, и в Австрия, и в Югославия откриха чудесни хранителни, възстановяващи и тонизиращи качества на тези артикули.
А и сполучливият край на Васко Стоянов го потвърди!
От участниците на гребния поход по Дунава ТИД научихме и нещо друго. Иван Коняров, завеждащ отдел „ Пропаганда и пропаганда ”, описа каква огромна реклама е направил нашият плувец на България. Току-що приключил изморителния си маратон в една студена и бурна нощ, Стоянов се втурнал към най-големия си връх в това рекордно плуване. В вилнеещата буря на реката се преобърнала ветроходната яхта и Васко Стоянов избавил трима души. Когато пристигнали спасителите, за тях нямало работа. ”
Василен Димитров, bgswim.com
Наричаха го Железния Васко, Повелителя на Дунава, поради двете му преплувания открай до край. Работеше до последно на високи обороти като треньор в „ Славия “ – тимът на сърцето му. Почина на 70 години в съня в неделя вечерта (26 март).
Опелото ще бъде на 29 март (сряда) от 15:00 часа в столичния храм „ Света Троица “ в едноименна градинка на бул. „ Константин Величков “, против метростанцията.
Васко Стоянов ще бъде заровен в Сливен. Такова е желанието на брачната половинка му Павлина Стоянова, която е родом от там. Супермаратонецът става първият плувен занаятчия на спорта точно в града на воеводите, въпреки да е кореняк софиянец, израснал на „ Раковска. Поли и Васко бяха женени 43 години.
Васко Стоянов преплува два пъти Дунава от край до край реката, след това оказа помощ за триумфа на Мутата, Мириона и Цаката
Васко Стоянов не обичаше да приказва за себе си, макар че историите му са за многотомник от митове. Махаше отсечено с яката си лапа: „ Какво да разправям, минали работи. Никой не се вълнува от плуване, та за маратонското ли?! ” Но за осведомените той е супермаратонецът от средата на 80-те години на предишния век. Същият, който два пъти преплува Дунава по течението. Столичанинът измина 2400-те км по реката, стартирайки от началото й в Шварцвалд. При първото си водно премеждие Стоянов финишира в Силистра. При второто доближи и до Черно море, като завърши плувната си авантюра в Солина.
Преди това Стоянов направи и две неповторими дълги плувания в басейна. През 1981 година записва 78 км кроул за 24 часа в 25-метровия басейн „ Красна поляна ”. Поставя връх за „ Гинес “ – първият от петте му. През 1983-та на столичния басейн „ Спартак ” изкара 36 часа във водата, като за това време измина 108 км на кроул. В част от времето плува един до друг с Добри Динев, който пък прави тогава първия си връх – на 40 км съчетано плуване.
Васко Стоянов донесе триатлонът в България. „ През 1984 година изясни на хората на конференция за спорта на стоманените. На идната година отпътува Цюрих и стана 14-и на европейско състезание. Говорим за огромния триатлон, изяснява брачната половинка му Поли Стоянова. – Васко направи първия ултратриатлон в България на общоприети олимпийски уреди. Плуването беше на басейн „ Република “, в този момент „ Мария Луиза “, колоезденето бе на колодрума, а бягането на „ Цариградско шосе. После върви в Холандия, само че спуска гума, по тогавашните правила нямаше помощ, и не приключи надпреварата. “
През 1988 година Стоянов прави още един опит за ултратриатлон на общоприети уреди. Отказва се на 50-ия километър от бягането в летните горещници, натровен от бензиновите изпарения. Впечатлена от неповторимата му воля и сърце, огромната журналистка Вера Маринова прави два кино лентата за него, вторият спечелил премия на фестивал в Швейцария в категорията за документален филм. Тя го кръщава Васко Железния. Преди това му викат Васко Маратонеца. Мнозина мислеха, че му викат галено Васко, в действителност това е рожденото му име, кръстен е на чичо си. Роден е на 6 юли 1952 година
Като треньор оказа помощ на Димитър Петров-Мутата да завоюва Световната купа през 1996 година (тогава провеждана по различен устав – б. а.), на Мириона Моева за рекордното 24-часово плуване, на най-хубавия ни петобоец – Цанко Хантов да стигне до бронз от планетарно състезание. После тренира други водещи петобойци – Благой Димитров, Явор Пешлеевски, Зорница Стоилова… Обучаваше малчуганите в басейна на гимназията „ Хенри Форд ”, известна на софиянци просто като „ Вилхелм Пик ”. Не загърби плуването даже когато двама изроди му пукнаха черепа с револвер, с цел да го ограбят. „ Каква интервенция, на следващия ден съм на подготовка! ”, изрепчил се на основния хирург в „ Пирогов ”.
Чутовният темперамент на Васко Стоянов улови през 1983 година починалият публицист Александър Бойнов. Написа го за седмичника „ Старт ”.
“Васко Стоянов! Наблюдавах го в Созопол на автобусната спирка. Хората се блъскаха, разярени като пречеха на слизащите, а той стоеше настрана и ги гледаше с изненада. Така и не се качи в рейса за Бургас, а потегли към пристанището да чака корабчето. Винаги съм се питал от кое място в този сгънат, точно сгънат, а освен непретенциозен мъж, се намират такива големи физически и морални сили, с цел да устоя на невероятното напрежение в своя спорт. Когато поставяше международни върхове на маратонското плуване в басейни, когато го приветстваха, надали хората знаеха, че този извънреден плувец, решил самичък да се оправи с всичко, бе продал костюма си, с цел да си набави витамини… Знаеше ли дали ще го схванат? Та и до момента се намират люде, които гледат на тази му обич като на полуда..
Нека да е полуда! Нека повече да има такива хора, които непретенциозно без фанфари правят благородното си дело! А това, което прави Васко Стоянов по никакъв начин не е малко. Дори единствено поради това, че на доста места името му е познато. И то освен на феновете на спорта, а и на хора с огромни научни ползи.
Когато Васко Стоянов потегли от извора на Дунав към устието на своя 2475-километров път, той още веднъж потегли да слага връх. Когато мръзнеше с часове в ледената вода и когато по-късно, както споделяше „ боязън ме бе да не получа топлинен удар от слънцето ” в долната част на Дунава, когато съпътстващата го лодка се провираше сред корабите, а и даже трябваше да се състезава с тях при прекосяването на шлюзовете, когато даже губеше ръкавите на реката, всичко това предизвикваше възхита и удивление, съпътстващите го публицисти и лекарски екипи, които изследваха неговото положение. И създаваше прекомерно огромен интерес, даже и характерен търговски интерес към българската минерална вода, българските нектари и плодови сокове, към българския пчелен мед. Защото когато преди години плува във Франция, той бе забелязал нещо, което заобикаля нормално погледът на хората, тръгнали с чисто спортни интереси…
Той забелязал, че плуването му там се употребява за реклама на френските стоки… И тогава се зароди концепцията, че би могъл да помогне и на чудесните, само че кой знае за какво едва рекламирани български минерални води и други артикули да придобият по-голяма известност в Европа. И го реализира! Лекарските екипи и във Федерална Република Германия, и в Австрия, и в Югославия откриха чудесни хранителни, възстановяващи и тонизиращи качества на тези артикули.
А и сполучливият край на Васко Стоянов го потвърди!
От участниците на гребния поход по Дунава ТИД научихме и нещо друго. Иван Коняров, завеждащ отдел „ Пропаганда и пропаганда ”, описа каква огромна реклама е направил нашият плувец на България. Току-що приключил изморителния си маратон в една студена и бурна нощ, Стоянов се втурнал към най-големия си връх в това рекордно плуване. В вилнеещата буря на реката се преобърнала ветроходната яхта и Васко Стоянов избавил трима души. Когато пристигнали спасителите, за тях нямало работа. ”
Василен Димитров, bgswim.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ