Влизането в ERM 2 явно не е голям национален приоритет,

Влизането в ERM 2 очевидно не е огромен народен приоритет, щом още нямаме подадено заявление за участие в еврозоната, споделя Николай Василев България направи всичко допустимо за завода на Фолксваген, към момента имаме късмет България е в положително финансово положение и може да емитира дълг при потребност Концесията на летище София ще е договорката на годината След последната рецесия Европа има едно изгубено десетилетие Бъдещите генерации ще заплащат за големите задължения в еврозоната с доста орязани разноски или с евентуални банкрути в някои страни
 

 

Николай Василев, е ръководещ сътрудник и изпълнителен шеф на Expat Сapital. Бил е член на две държавни управления на България, като поредно заема позиците на вицепремиер и министър на стопанската система (2001 – 2003 г.), вицепремиер и министър на превоза и известията (2003 – 2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005 – 2009 г.).

- Господин Василев, следва изплащането на американските изтребители F-16, чиято цена е към 2-2.2 милиарда лева и тя би трябвало да се даде вкупом. Заради това е належаща и актуализация на бюджета. Към края на юни имаме над 3 милиарда лева остатък, само че в последна сметка е планувано бюджетът да приключи се недостиг 0,5 % от Брутният вътрешен продукт. Има ли заплаха този недостиг да се усили поради договорката?

- Подкрепям договорката за изтребителите, тъй като България е доста изостанала в модернизацията на армията си и съответно на военно-въздушните сили. И без да се върша на водач и на експерт по военна техника, считам, че решението е чудесно. По-добре е да се купят изтребители и по-добре това да са американските F-16.

Явно нуждата да се платят вкупом е даденост, с която ще се съобразим. България обаче е в положително финансово положение в последните години, тъй че това не е огромен проблем. Сумата по договорката е към 2% от Брутният вътрешен продукт. Това не е непостижимо за страна, която има бюджетни остатъци. Очевидно, че поради подобен непредвиден разход би трябвало да има техническа актуализация на бюджета.

Но считам, че даже с тази договорка бюджетът може и би трябвало да излезе отново на остатък през 2019 година Просто други разноски могат да бъдат понижени, изключително постоянните няколкомилиардни разходи в края на всяка година, които са неприятна процедура. Тази година дано остатъците да се изхарчат за изтребители и отново може бюджетът да е с остатък.

- Няма ли заплаха да се съкратят други разноски, които са значими?

- Няма да се наложи да се редуцират жизненоважни разноски. Приходите вървят добре, а и постоянно е добре да се харчи спестовно.

Категорично съм срещу популистки оферти на хора, които принадлежат към друга школа и считат, че колкото е по-голям дефицитът, толкоз по-добре е това за стопанската система. Според мен е тъкмо противоположното. Факт е, че най-силните стопански страни в Европа са тези, които имат остатъци, като да вземем за пример Германия.

България имаше впечатляващи години сред 1998 и 2008-а, когато, макар че излязохме от тежка рецесия и бяхме по-бедна страна, имахме остатъци. Изчислявал съм ги на към 15% от Брутният вътрешен продукт сумарно за тези 11 година Това оказа помощ България да се стабилизира и да напредне. И от една от най-задлъжнелите страни в света, да стане втората по най-ниска задлъжнялост в Европейски Съюз към 2009 година После бяхме на трето място, само че в този момент дългът ни пада и отново се изравняваме с Люксембург.

- Как гледате на концепцията на финансовия министър Владислав Горанов страната да излиза по-често на пазара на ДЦК през тази година и желанията да се пласират бумаги за общо 1 милиарда лева през 2019 година?

- Не считам, че това е проблем. Дали емитираме нов дълг при сегашните ниски лихвени проценти, което е преференциално, или пък просто понижаваме фискалния запас – това е все едно, по-скоро е техническа интервенция. Една страна в положително финансово положение като България постоянно може да емитира дълг при потребност. Проблемът е да не се усилва бюджетният недостиг.

- Има ли късмет скоро да получим " зелена светлина " за влизане ERM 2?

- Омръзна ми да разясня тематиката за еврозоната, тъй като не сме се доближили изключително до нея през последните 10 година Това е все едно да разясняваме по кое време България ще стане международен първенец по футбол – все ще ни омръзне. Въпросът не е, че България не може да бъде призната.

Основният проблем е неналичието на ясно декларирана воля у всички български институции групово, че това е народен приоритет. Те може да споделят понякога с половин уста, че е приоритет, може да извършат няколко дребни стъпки в тази посока, само че прогрес с явен краен резултат няма.

- Защо мислите, че няма ясно изразена позиция за еврозоната? Заявяват го от финансовото министерство, вършат се стрес проби в банките, Българска народна банка трансформира закони по отношение на влизането ни в Банковия съюз. Работи се и по конвергенцията, колкото и да наподобява към този момент надалеч от задачата доближаването на приходите. Според вас какво още не доближава, с цел да изразим ясно волята си?

- Независимо от половинчатите приказки в тази посока, мощна политическа воля не виждам. Наскоро една организация съобщи, че на уеб страницата й имало оповестена позиция. И какво от това? Преди броени седмици беше международна вест, че Хърватия е подала заявление за участие в ERM 2. България е можела да го направи когато и да е през последните 10 година, само че към момента не го е сторила. А Хърватия, която 6 години по-късно от нас влезе в Европейски Съюз, към този момент е подала. И кой ще влезе първи в еврозоната?

- Само това подаване ли е главната спънка?

- Първо, нас никой не ни желае изключително, по тази причина никой няма да ни кара да влизаме принудително. Нито в Шенген, нито в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, нито в Еврозоната. Това обаче си е наш проблем, не е техен. Ние може да го споделяме като опрощение, само че пред кого да се оправдаваме?

Ако България не беше направила трагични стъпки преди 15-ина години, може би и след 50 година нямаше да влезем в Европейски Съюз. Щяхме да споделяме, че не ни желаят и да си стоим и до през днешния ден, където са други недалечни страни. Но предходното потомство държавници направи всичко належащо, даже с цената на тежки жертви, бъдещите генерации на България да се раждат в Европейски Съюз и НАТО, което е реалност.

Второ – без значение какво споделяме, не съм уверен, че всички наши институции желаят участието в еврозоната. Може би някои желаят малко повече, само че не задоволително, а други споделят, че желаят, а в това време не желаят, трети безшумно саботират.

- Имаме нови членове на Европейската комисия, скоро ще имаме и нов началник на Европейската централна банка. Как ще се отрази смяната за България? Дали пък към този момент няма да бъдем чак толкоз нежелано дете за тази общественост?

- Рано е да кажем какво тъкмо ще се случи с новата Еврокомисия и новите институции. Но в случай че ние продължаваме да не се приближаваме към еврозоната, не ни е отговорна новата Еврокомисия, ами казусът отново си остава в нашите тв приемници. Колкото и комисии да се сменят, в случай че ние не желаеме и не подадем заявление за участие, в никакъв случай няма да влезем.

- Наскоро излязоха данни за дълга на еврозоната, който за първи път надвишава 10 трилиона $, като съотношението на отговорностите към Брутният вътрешен продукт е достигнало 85.9% в края на март, съгласно Евростат. Най-високите съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт са в Гърция (181.9%), Италия (134%), Португалия (123%), Белгия (105.1%) и Кипър (105%), а най-ниски в Естония (8.1%), България (21.2%) и Люксембург (21.3%). Защо се стигна до тук и по какъв начин ще се развие обстановката?

- През последните 10 година след предходната рецесия Европа има едно изгубено десетилетие сходно на Япония, която има три изгубени десетилетия. Преди 30 година Япония беше международно икономическо знамение, а сега е по-назад от някои европейски страни даже.

Европа се обрисува като муден, отегчителен, закостенял континент. Интересните неща се случват в Северна Америка и в Източна Азия. В Европа икономическата политика, в случай че въобще има такава, не води до огромен напредък, не взема решение проблемите с големия държавен дълг, не води до динамичност, вложения, бизнес, огромни нововъведения.

Притеснен съм от дълга в Европа, изключително заради това, че през този век ще има влошена демографска картина. В момента даже в този позитивен стопански цикъл има огромни страни като Италия и Франция, които не можаха да стигнат най-малко до уравновесен бюджет. Някои от тях и в този момент имат огромни дефицити, които са на ръба на разрешеното.

А какво ще създадат, в случай че удари идната рецесия? Франция за последните над 30 година май няма нито една година с бюджетен остатък. Защо не го реализиран да вземем за пример тази година, война ли има, зараза ли, рецесия ли?

- Може би просто са привикнали да харчат повече и по този начин си живеят добре.

- Това е неверна политика. Бъдещите генерации ще заплащат за това или с доста орязани разноски, или с евентуален банкрут в някои страни.

- Да, само че виждаме, че макар големите задължения на Гърция, в последна сметка й се разминава. И в профил наподобява, че на жителите не им е чак толкоз зле – понижават им налозите, опрощават им заемите. За което в прецизни страни като нас, да вземем за пример – с бюджетен остатък, дисциплинирани – можем единствено да мечтаем.

- Има хора, които ще се съгласят с тази теза, само че аз не. След рецесията Гърция има един от най-ужасните си исторически интервали.

Държави като Румъния, България и други от Източна Европа дръпнаха много напред в последните 10 година, а Гърция изпадна обратно. Разликата сред Гърция и България в никакъв случай не е била толкоз дребна от десетки години насам. И в случай че не престават по този начин съседите, след 10-20 година при нас стандартът на живот може даже да е по-висок.

Гърция въобще не е излязла от рецесията. Това, че краткотрайно нащата са в мъртвило, не значи, че математически те са създали усъвършенстване. След като на Гърция преди към 7 година й опростиха големи задължения в размер на стотици милиарди, макар че не го нарекоха по този начин, дългът към Брутният вътрешен продукт беше 120%. В момента е 182%. Това е бомба, която отново ще гръмне след известно време.

- На този декор по какъв начин виждате растежа в България?

- В България обстановката е по-скоро добра. Растежът може да не е подобен, какъвто беше през предишното десетилетие, само че е порядъчен на фона на Европа.

- Смятате ли, че отлагането на повдигането на лихвите, което се чака от няколко години, още веднъж ще остане на назад във времето?

- Рано е да се даде историческа оценка на опита с ниските лихви, само че моята вътрешен глас е, че ще бъде разказан в бъдещите учебници по стопанска система като чудноват исторически интервал. 10 година с лихви, близки до нулата – това не се вписва в разбиранията ми за икономическа просвета и не знам краят какъв ще бъде. Все още продължава експанзивната парична политика и няма да свърши скоро. Ако се вдигнат лихвите, някои европейски страни ще изпитат съществени проблеми с дълга. Затова не ги подвигат, а не заради друга причина.

- Вие бяхте министър на превоза в кабинета „ Сакскобургготски ” и концесионирахте летищата във Варна и Бургас. Ще се случи ли съгласно Вас най-накрая концесията на летище София?

- Ако концесията на летище София се случи, това ще бъде договорката на годината, най-важното в нашата стопанска система.

Във всяка страна летището в столицата има огромно стратегическо значение за бизнеса, за развиването, за модернизацията. В момента държавното летище в София образно наподобява доста зле, въпреки самите чиновници да са на по-високо равнище.

Всеки път се срамя, като минавам оттова и се удивлявам по какъв начин е допустимо никой в целия вертикал на държавното ръководство да не взима ограничения толкоз години. Най-добрата мярка е концесията. Който е песимист, дано види новите терминали във Варна и Бургас, издигнати от концесионера. Ако до ден сегашен имахме старите държавни летища там, главните изявленията с туристическия министър щяха да бъдат по какъв начин летищата убиват туризма. Убеден съм, че концесията е верният път.

- Смятате ли, че този път избирането на концесионер ще мине без обжалвания, без протакания, без кавги?

- Силно се надявам, че всички участници ще проявят разсъдък и в случай че нямат същинска причина да са недоволни от класирането, а към този момент не съм забелязал да има, не би следвало да апелират единствено поради спорта.

- И още една гореща тематика – заводът на Фолксваген. В разнообразни изявления се твърди, че компанията е избрала Турция, въпреки че няма публично известие за това. Но с изключение на корпоративните ползи, няма ли и геополитика при избора – България като страна от Европейски Съюз е много по-сигурна от Турция?

- Мачът още не е приключил. Макар да наподобява, че върви към отрицателен за нас край, въпреки всичко е редно да изчакаме финалния резултат. Защото е допустимо да се случат всевъзможни неща в региона на Югоизточна Европа или Близкия Изток, които да трансформират обстановката.

На по-ранен стадий от процедурата повече се притеснявах от конкуренцията на другите страни на Балканите, примерно Румъния, а не от Турция. Мислех си, че Турция няма да има този късмет. Но в случай че погледнем популацията на района, в Турция то е почти равно на цяла Източна Европа, взета дружно. България направи каквото можа, ние се представихме добре и към момента имаме шансове. Дори да не стане с тази инвестиция, ще стане с друга.