Хибридната политика a la carte на Макрон – новото политическо нормално
Владимир Шопов е приключил Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001 г.), консултант на министъра на външните работи (2014 - 2016). Текстът му е от " Свободна Европа ".
" Ние би трябвало да приемем, че през днешния ден в нашата република съществува нещо, което бих нарекъл фракционизъм. В някои елементи на Франция той се е вклинил сред нашите общности. Ислямът е изправен пред рецесия и някои желаят да го политизират, само че, тук във Франция, няма място за политически ислям. В нашата страна съществуват райони и градове, които просто би трябвало да бъдат отвоювани. "
Тези думи не принадлежат на Марин льо Пен и не са част от началото на нейната дълга предизборна акция за президентския избор през 2022 година. Те са фрагменти от тирада на Еманюел Макрон отпреди няколко седмици, произнесена в Мюлуз, който попадна в една от 47-те зони, избрани за републиканско " отвоюване ". Те бяха разпознати през 2018 година като част от стратегия за " завръщане на страната " и нейните институции за справяне с престъпността и радикализацията.
Новият език на Елисейския замък
Ако това звучи нетипично, към него умерено можем да прибавим още най-малко 4-5 политически начинания от последните месеци.
" Става въпрос за суверенитет, ние просто желаеме да си върнем контрола върху имиграцията ", съобщи неговият премиер-министър, когато страната неотдавна вкара квотна система за имигранти.
Правителството стегна и режима по отношение на бежанци и имигранти като ограничи опциите за събиране на фамилии и затрудни достъпа до здравната и обществена система на чакащите решения за статут.
Ако към всичко това прибавим и реториката за интеграция, възобновяване на престижа на страната, голистката външна политика, блокирането на разширението на Европейски Съюз и битката със " обществения дъмпинг ", внезапно обликът на Макрон стартира да става неузнаваем за демократичните упования.
Ново политическо обикновено, което по никакъв начин не е ново
Всъщност, френският президент се пробва да се трансформира във виртуоз на хибридната политика, a la carte сглобка, която събира в себе си привидно несъвместими позиции и се пробва да приказва на най-различни обществени групи. С малко самообладание е изцяло допустимо да го залепите в много различен колаж и политики с противоположен знак. Независимо от релативно мощната роля на страната, няма подозрение, че Макрон се пробва да наложи и значително либерализиращи ограничения като понижава налози, реформира склерозирали обществени системи, най-много пенсионната, подтиква предприемачеството, модернизира самата конструкция на стопанството.
Иновациите, дигитализацията и зелената стопанска система са все по-често в неговата изразителност. Все повече обаче, сходно държание не наподобява на тактическа двойнственост, а на ново политическо обикновено.
Взаимстването на хрумвания и позиции от разнообразни идеологии не е оригиналност. " Радикалният център " или " Третият път " на Тони Блеър бе измежду последните и най-популярни опити за синтез. Помирението на лейбъристите с пазарната стопанска система, европейската интеграция и новия индивидуализъм бе цената на политическото завръщане, само че и обща координатна система за късната социалдемокрация. Тя извърши практическата задача за електорална съответност, само че предстоящо се пропука на власт под тежестта на вътрешните си напрежения. Блеър съумя да трансформира този центризъм в интернационален бранд преди световната рецесия да го опустоши. Има и други образци за тактическо придърпване на тематики от разнообразни елементи на идеологическата палитра. Ангела Меркел го направи след нещастието във Фукушима и с въведената през 2015 година минимална работна заплата след десетилетия на групово договаряне.
Не е единствено Макрон
Емануел Макрон все по-често получава обвинявания в изменничество и двуличие, либералите го уличават в първото, а консерваторите във второто. Това е цената на хибридната политика.
Но оттатък политическата изразителност, в действителност колажната политика става повсеместна и в нея се впуснаха всички. " Зелените " са на път да одобряват необратимо пазарната стопанска система и ще се опитат да реализират задачите си посредством нейното " позеленяване ". В Австрия те се съгласиха да застанат едни до други с партия, която желае да смъква налози и да укрепва националната еднаквост. Десницата пък е на път да отстъпи от фундаменталната си съпротива към фриволното харчене на обществени средства, трупане на задължения и разгръщане на страната.
Борис Джонсън изостави целомъдрието на обществените финанси и стартира да дава обещание вложения в най-различни направления. В годините на Доналд Тръмп пък, Америка доближава невиждани равнища на задлъжнялост.
Под особена блокада е социалдемокрацията. Тя губи гласоподаватели във всички направления - към крайната левица, зелените и консерваторите. Затова и все по-често прави завой надясно.
Датските социалдемократи на процедура се причислиха към анти-имигрантския консенсус и съумяха не просто да овладеят своя електорален спад, а даже се върнаха във властта. Пред сходни крачки са и други техни идейни съидейници в цяла Европа.
На целия този декор това, което прави Макрон, не е изключение, а ново обикновено. Социалната фрагментация, възходящото съмнение в обичайни партии и престижи, както и скупчването на голям брой структурни проблеми, трансформират западната политика и всички се надпреварват да се приспособяват, с цел да не изпаднат от борда. Политиката a la carte е тук, с цел да остане. Остава да забележим дали нейният фронтмен ще бъде вестоносец или исторически репер.
" Ние би трябвало да приемем, че през днешния ден в нашата република съществува нещо, което бих нарекъл фракционизъм. В някои елементи на Франция той се е вклинил сред нашите общности. Ислямът е изправен пред рецесия и някои желаят да го политизират, само че, тук във Франция, няма място за политически ислям. В нашата страна съществуват райони и градове, които просто би трябвало да бъдат отвоювани. "
Тези думи не принадлежат на Марин льо Пен и не са част от началото на нейната дълга предизборна акция за президентския избор през 2022 година. Те са фрагменти от тирада на Еманюел Макрон отпреди няколко седмици, произнесена в Мюлуз, който попадна в една от 47-те зони, избрани за републиканско " отвоюване ". Те бяха разпознати през 2018 година като част от стратегия за " завръщане на страната " и нейните институции за справяне с престъпността и радикализацията.
Новият език на Елисейския замък
Ако това звучи нетипично, към него умерено можем да прибавим още най-малко 4-5 политически начинания от последните месеци.
" Става въпрос за суверенитет, ние просто желаеме да си върнем контрола върху имиграцията ", съобщи неговият премиер-министър, когато страната неотдавна вкара квотна система за имигранти.
Правителството стегна и режима по отношение на бежанци и имигранти като ограничи опциите за събиране на фамилии и затрудни достъпа до здравната и обществена система на чакащите решения за статут.
Ако към всичко това прибавим и реториката за интеграция, възобновяване на престижа на страната, голистката външна политика, блокирането на разширението на Европейски Съюз и битката със " обществения дъмпинг ", внезапно обликът на Макрон стартира да става неузнаваем за демократичните упования.
Ново политическо обикновено, което по никакъв начин не е ново
Всъщност, френският президент се пробва да се трансформира във виртуоз на хибридната политика, a la carte сглобка, която събира в себе си привидно несъвместими позиции и се пробва да приказва на най-различни обществени групи. С малко самообладание е изцяло допустимо да го залепите в много различен колаж и политики с противоположен знак. Независимо от релативно мощната роля на страната, няма подозрение, че Макрон се пробва да наложи и значително либерализиращи ограничения като понижава налози, реформира склерозирали обществени системи, най-много пенсионната, подтиква предприемачеството, модернизира самата конструкция на стопанството.
Иновациите, дигитализацията и зелената стопанска система са все по-често в неговата изразителност. Все повече обаче, сходно държание не наподобява на тактическа двойнственост, а на ново политическо обикновено.
Взаимстването на хрумвания и позиции от разнообразни идеологии не е оригиналност. " Радикалният център " или " Третият път " на Тони Блеър бе измежду последните и най-популярни опити за синтез. Помирението на лейбъристите с пазарната стопанска система, европейската интеграция и новия индивидуализъм бе цената на политическото завръщане, само че и обща координатна система за късната социалдемокрация. Тя извърши практическата задача за електорална съответност, само че предстоящо се пропука на власт под тежестта на вътрешните си напрежения. Блеър съумя да трансформира този центризъм в интернационален бранд преди световната рецесия да го опустоши. Има и други образци за тактическо придърпване на тематики от разнообразни елементи на идеологическата палитра. Ангела Меркел го направи след нещастието във Фукушима и с въведената през 2015 година минимална работна заплата след десетилетия на групово договаряне.
Не е единствено Макрон
Емануел Макрон все по-често получава обвинявания в изменничество и двуличие, либералите го уличават в първото, а консерваторите във второто. Това е цената на хибридната политика.
Но оттатък политическата изразителност, в действителност колажната политика става повсеместна и в нея се впуснаха всички. " Зелените " са на път да одобряват необратимо пазарната стопанска система и ще се опитат да реализират задачите си посредством нейното " позеленяване ". В Австрия те се съгласиха да застанат едни до други с партия, която желае да смъква налози и да укрепва националната еднаквост. Десницата пък е на път да отстъпи от фундаменталната си съпротива към фриволното харчене на обществени средства, трупане на задължения и разгръщане на страната.
Борис Джонсън изостави целомъдрието на обществените финанси и стартира да дава обещание вложения в най-различни направления. В годините на Доналд Тръмп пък, Америка доближава невиждани равнища на задлъжнялост.
Под особена блокада е социалдемокрацията. Тя губи гласоподаватели във всички направления - към крайната левица, зелените и консерваторите. Затова и все по-често прави завой надясно.
Датските социалдемократи на процедура се причислиха към анти-имигрантския консенсус и съумяха не просто да овладеят своя електорален спад, а даже се върнаха във властта. Пред сходни крачки са и други техни идейни съидейници в цяла Европа.
На целия този декор това, което прави Макрон, не е изключение, а ново обикновено. Социалната фрагментация, възходящото съмнение в обичайни партии и престижи, както и скупчването на голям брой структурни проблеми, трансформират западната политика и всички се надпреварват да се приспособяват, с цел да не изпаднат от борда. Политиката a la carte е тук, с цел да остане. Остава да забележим дали нейният фронтмен ще бъде вестоносец или исторически репер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ