Вицепрезидентът Йотова подкрепи Джамбазки за Български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“
Вицепрезидентът Йотова поддържа Джамбазки за Български културен институт „ Св. св. Кирил и Методий “. В този институт българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално придвижване Ангел Джамбазки предлага да се организира българската културна политика зад граница. “Идеята е тази институция да опазва българския език посредством провеждането на курсове и стратегии, които ще издават документи за владеенето му. Това е извънредно значимо и аз ще се боря да го осъществя”, съобщи още той.
Джамбазки изрази тази своя концепция първо в предаването на Българска национална телевизия „ Обeщанието “, а през вчерашния ден пусна и свое публично стимулирано мнение по тематиката. Днес вицепрезидентът Илияна Йотова на работна среща в президентството поддържа самодейността на Джамбазки. На диалогът участваха представители на евродепутата, а точно – ръководителят на НМК Михаил Петров и сътрудникът на Джамбазки в Екологичен потенциал Ангел Чакъров и представители на Министерство на културата, на Агенцията за българите в чужбина и на Министерството на образованието.
На тази среща беше взето решение да бъдат проведени нови работни срещи, на които специалисти в региона да създадат своите оферти за юридическото осъществяване на Българския културен институт „ Св. св. Кирил и Методий “.
Ето го цялостния текст на позицията на Джамбазки.
Езикът е една от основите на националността. На самосъзнанието. Човек е подобен, на какъвто език мисли. Езикът би трябвало да бъде защитаван. Особено във времена на демографска злополука и продължаваща имиграция на младите българи. За страдание българите бързо и елементарно се вписваме в непознатите общества и след едно потомство децата мъчно приказват български, а след още едно – въобще. И към този момент не са българи. Стават някакви други.
От друга страна историческата българска диаспора в Албания, Македония, Западните български околности, Украйна, Молдова пази прелестно своя обичай, обичаи, просвета, език. Новата българска имиграция в Западна Европа и Северна Америка към момента. Редно е да се обърне внимание и на следния феномен: мрежата от неделни учебни заведения в чужбина. Стотици неделни учебни заведения, водени с същински апостолски жар от самоорганизирани учителки, на непринуден принцип, покриващи географски новата българска имиграция.
Единственият метод българският език да бъде съхранен е да бъде академик и употребен. За да бъде академик и употребен, езикът би трябвало да е прелъстителен, да има изгода и причина за това, с изключение на традицията и родолюбието. Например, да може да се кандидатства с него в българските университети.
За да се случи това, би трябвало да има доказателство за владеенето на езика на несъмнено равнище. Да има тапия, документ за притежаване на езика според държавните стандарти.
Да може един българин от Албания, Украйна, Молдова, от Илинойс, от Мадрид да постави изпит по български там, където живее, да получи документ и да може да кандидатства с него в български ВУЗ.
За задачата би трябвало да има организация на езикови курсове по български език, на осъществяване на изпити, на издаване на документи.
Понастоящем в тази сфера оперират четири български държавни институции. Това са министерствата на образованието, културата, външните работи и Държавната организация за българите в чужбина.
Предлагам да бъде основан Български културен институт „ Св. Св. Кирил и Методий “, който да организира българската културна политика зад граница, да провежда курсове и да организира изпити по български език.
За задачата може да бъде надграден съществуващия към този момент подобен в Министерството на външните работи, българските културни центрове в чужбина да бъдат трансферирани на негово послушание с дипломатически статут, както и нужните структури от министерство на образованието и ДАБЧ, които да реализират методическото управление и връзката с българските неделни учебни заведения, които също да могат да организират курсове и изпити при избрани условия.
Този модел към този момент работи – Британски съвет, Институт „ Сервантес “, Френски институт и впрочем.
Джамбазки изрази тази своя концепция първо в предаването на Българска национална телевизия „ Обeщанието “, а през вчерашния ден пусна и свое публично стимулирано мнение по тематиката. Днес вицепрезидентът Илияна Йотова на работна среща в президентството поддържа самодейността на Джамбазки. На диалогът участваха представители на евродепутата, а точно – ръководителят на НМК Михаил Петров и сътрудникът на Джамбазки в Екологичен потенциал Ангел Чакъров и представители на Министерство на културата, на Агенцията за българите в чужбина и на Министерството на образованието.
На тази среща беше взето решение да бъдат проведени нови работни срещи, на които специалисти в региона да създадат своите оферти за юридическото осъществяване на Българския културен институт „ Св. св. Кирил и Методий “.
Ето го цялостния текст на позицията на Джамбазки.
Езикът е една от основите на националността. На самосъзнанието. Човек е подобен, на какъвто език мисли. Езикът би трябвало да бъде защитаван. Особено във времена на демографска злополука и продължаваща имиграция на младите българи. За страдание българите бързо и елементарно се вписваме в непознатите общества и след едно потомство децата мъчно приказват български, а след още едно – въобще. И към този момент не са българи. Стават някакви други.
От друга страна историческата българска диаспора в Албания, Македония, Западните български околности, Украйна, Молдова пази прелестно своя обичай, обичаи, просвета, език. Новата българска имиграция в Западна Европа и Северна Америка към момента. Редно е да се обърне внимание и на следния феномен: мрежата от неделни учебни заведения в чужбина. Стотици неделни учебни заведения, водени с същински апостолски жар от самоорганизирани учителки, на непринуден принцип, покриващи географски новата българска имиграция.
Единственият метод българският език да бъде съхранен е да бъде академик и употребен. За да бъде академик и употребен, езикът би трябвало да е прелъстителен, да има изгода и причина за това, с изключение на традицията и родолюбието. Например, да може да се кандидатства с него в българските университети.
За да се случи това, би трябвало да има доказателство за владеенето на езика на несъмнено равнище. Да има тапия, документ за притежаване на езика според държавните стандарти.
Да може един българин от Албания, Украйна, Молдова, от Илинойс, от Мадрид да постави изпит по български там, където живее, да получи документ и да може да кандидатства с него в български ВУЗ.
За задачата би трябвало да има организация на езикови курсове по български език, на осъществяване на изпити, на издаване на документи.
Понастоящем в тази сфера оперират четири български държавни институции. Това са министерствата на образованието, културата, външните работи и Държавната организация за българите в чужбина.
Предлагам да бъде основан Български културен институт „ Св. Св. Кирил и Методий “, който да организира българската културна политика зад граница, да провежда курсове и да организира изпити по български език.
За задачата може да бъде надграден съществуващия към този момент подобен в Министерството на външните работи, българските културни центрове в чужбина да бъдат трансферирани на негово послушание с дипломатически статут, както и нужните структури от министерство на образованието и ДАБЧ, които да реализират методическото управление и връзката с българските неделни учебни заведения, които също да могат да организират курсове и изпити при избрани условия.
Този модел към този момент работи – Британски съвет, Институт „ Сервантес “, Френски институт и впрочем.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ