Viritech Apricale – първата хиперкола на водород
Viritech е английска инженерингова компания, която работи в региона на екологични технологии за автомобилната, аерокосмическата и морската промишленост. С помощта на инженери от F1 и на ателието Pininfarina Viritech британците сътвориха първата в света хиперкола, задвижвана с водородни горивни кафези (FCEV), написа automedia.investor.bg.
Автомобилът носи името Viritech Apricale и беше показан на Фестивала на скоростта в Гудууд (Англия). Все още обаче не са известни всички механически елементи, а интериорът се пази в загадка. Съобщава се обаче, че хиперколата ще излезе в тираж от 25 бройки, като доставките ще започват през 2024 година
Ателието Pininfarina, апропо, е пълновръстен сътрудник в плана, като дава отговор освен за дизайна, само че и за инженерната част, а също по този начин и за производството, което ще се реализира във фабриката на компанията край Торино.
На пръв взор колата наподобява електрическите Rimac Nevera и Aspark Owl. Тя е оборудвана с два електромотора – по един на всяка ос, като съвкупната им мощ е 1088 к.с. и 1000 Нм въртящ миг. В основата на автомобила е карбонов монокок с дължина от 4550 мм, който е смесен с най-новите технологии от моторните спортове – джанти от въглеродни нишки, спортно окачване с двойни носачи и интензивно контролиране на височината в диапазон 95-135 мм. Затова и не трябва да ви изненадва оптималната скорост от 320 км/ч, както и времето за ускоряване от 0 до 100 км/ч за 2,5 секунди.
По-важно обаче е нещо друго – суперколите на ток са доста тежки. Rimac Nevera, да вземем за пример, тежи 2150 кг – колкото огромен кросоувър. А тежестта на Viritech Apricale е единствено един звук, като това е реализирано с водороден електрохимически генератор, ситуиран под седалки. От компанията настояват, че мощността му е „ няколкостотин киловата “ (точната цифра не се споменава).
Задвижващата система се нуждае от 5,4 кг водород. При налягане от 700 атмосфери той се съхранява в контейнери, интегрирани в структурата на тялото, като за задачата компанията е създала специфични леки композити и смоли въз основата на графен под комерсиалната марка Viritech Graph-Pro™. Този ресурс би трябвало да е задоволителен за колата за 560 км.
Разбира се, Apricale има и акумулаторна литиево-йонна батерия, като тя още веднъж е лека и дребна - с потенциал единствено 6 кВт/ч. Британските инженери са изключително горди със личната си система за ръководство на силата Tri-Volt™ и патентованата силова електроника. Тези системи - плюс усъвършенствана, доста мощна и бърза система за рекуперация, разрешават непрекъснато да се трансформира салдото на силата от горивните кафези и от батерията за реализиране на оптималната успеваемост на задвижването.
Автомобилът носи името Viritech Apricale и беше показан на Фестивала на скоростта в Гудууд (Англия). Все още обаче не са известни всички механически елементи, а интериорът се пази в загадка. Съобщава се обаче, че хиперколата ще излезе в тираж от 25 бройки, като доставките ще започват през 2024 година
Ателието Pininfarina, апропо, е пълновръстен сътрудник в плана, като дава отговор освен за дизайна, само че и за инженерната част, а също по този начин и за производството, което ще се реализира във фабриката на компанията край Торино.
На пръв взор колата наподобява електрическите Rimac Nevera и Aspark Owl. Тя е оборудвана с два електромотора – по един на всяка ос, като съвкупната им мощ е 1088 к.с. и 1000 Нм въртящ миг. В основата на автомобила е карбонов монокок с дължина от 4550 мм, който е смесен с най-новите технологии от моторните спортове – джанти от въглеродни нишки, спортно окачване с двойни носачи и интензивно контролиране на височината в диапазон 95-135 мм. Затова и не трябва да ви изненадва оптималната скорост от 320 км/ч, както и времето за ускоряване от 0 до 100 км/ч за 2,5 секунди.
По-важно обаче е нещо друго – суперколите на ток са доста тежки. Rimac Nevera, да вземем за пример, тежи 2150 кг – колкото огромен кросоувър. А тежестта на Viritech Apricale е единствено един звук, като това е реализирано с водороден електрохимически генератор, ситуиран под седалки. От компанията настояват, че мощността му е „ няколкостотин киловата “ (точната цифра не се споменава).
Задвижващата система се нуждае от 5,4 кг водород. При налягане от 700 атмосфери той се съхранява в контейнери, интегрирани в структурата на тялото, като за задачата компанията е създала специфични леки композити и смоли въз основата на графен под комерсиалната марка Viritech Graph-Pro™. Този ресурс би трябвало да е задоволителен за колата за 560 км.
Разбира се, Apricale има и акумулаторна литиево-йонна батерия, като тя още веднъж е лека и дребна - с потенциал единствено 6 кВт/ч. Британските инженери са изключително горди със личната си система за ръководство на силата Tri-Volt™ и патентованата силова електроника. Тези системи - плюс усъвършенствана, доста мощна и бърза система за рекуперация, разрешават непрекъснато да се трансформира салдото на силата от горивните кафези и от батерията за реализиране на оптималната успеваемост на задвижването.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ