Никола Тороманов: Родната среда не търпи изключенията
Виждали сте основаното от Никола Тороманов-Фичо повече пъти, в сравнение с си давате сметка, както в театъра, по този начин и в киното. Роден в София през 1968 година, той е съществена фигура във образните решения на неизброимо доста постановки от 90-те години насам. Като сценограф Тороманов е непроменяемо обвързван с режисьори като Александър Морфов, Галин Стоев, Мариус Куркински, Явор Гърдев, с пиесите на Яна Борисова.
Театралната сцена и снимачната площадка не са единствените арени, на които той разпростира концепциите си. Съавтор е с Георги Господинов на " трагикомикса " " Вечната муха " (2010), а през октомври излезе и специфичното издание на книгата " Чудна лятна нощ " на Яна Борисова с корица и илюстрации от Тороманов.
През 2006 година дружно с художника Александър Ст. Илиев той показва изложбата " Бестиарии " (от лат. bestia - звяр, референцията е към средновековните сборници с описания на действителни и фантастични животни, съпроводени с алегорични тълкувания и поуки). Сега, 15-години по-късно, те са подготвени с " Бестиарии II " в Credo Bonum.
Автор: Цветелина Белутова
Тороманов споделя, че концепцията за продължение витае от години. Първият локдаун се оказва подобаващ миг скиците да бъдат превърнати в приключени работи. " В моя случай - моливни рисунки на хвърчащи листа, които бяха сканирани, обработени и принтирани, след което надрисувани с разнообразни техники и материали. Александър също направи серията акрилно-маслени платна в този интервал ", споделя Тороманов.
Реклама
" Резултатът за мен беше неочакван и задоволителен: две много контрастни, само че взаимоозвучаващи се линии на двама напълно разнообразни, само че и близки създатели. Александър се е " поуспокоил " и е навлязъл в дълбоки " древен " води, до момента в който моя благосклонност издава все по-тревожни сигнали. "
Както Тороманов самичък споделя, началото на 2022 носи " летящ старт ". Неговата работа може да се види в два премиерни спектакъла - " Големанов " с режисьор Стоян Радев в Народния спектакъл и " Госпожица Юлия " с режисьор Антон Угринов във " Възраждане ".
Скоро предстоят и още две представления с негово присъединяване: " Тъгата на кралиците ", нова пиеса на Яна Борисова под режисурата на Стилиян Петров в Народния спектакъл, и " Лулу " с режисьор Крис Шарков в спектакъл " София ".
Картините на Александър Илиев в " Бестиарии II " Фотограф: Галя Йотова Източник: Credo Bonum Gallery Работата на сценографа е може би мистериозна като изобретателен развой за множеството фенове. Къде приключват концепциите на режисьора, къде стартират тези на сценографа?
Работата на сценографа на първо място е многообразие - на текстове, срещи с разнообразни режисьори с техните характерни персоналности и хрумвания, театрални площадки, механически екипи, необятни (напоследък не толкова) бюджетни рамки и така нататък В този смисъл план с план не се повтаря, което би трябвало да те държи постоянно в кондиция, изисква централизация, прохлада, любознание, доза комбинативност и не на последно място изпитва опциите ти да правиш взаимни отстъпки. Надявам се, че натрупването на опит ме пази от рутината.
Реклама Влияе ли опитът ви като сценограф на погледа ви като фен?
Вероятно въздейства. За страдание ставам все по-нетърпелив, противен и придирчив, само че опитът отива на кино, когато се докосна до нещо същински вълнуващо.
" Чайка " от Чехов, режисьор: Явор Гърдев, спектакъл " Азарян " Как се трансформира работата ви през годините като роля, технология, благоприятни условия - да вземем за пример какво през 90-те не би могло да се случи в този момент и какво остава непроменено?
Искаше ми се да съм бил очевидец и участник във " великата посткомунистическа софтуерна гражданска война " в българския спектакъл, само че такава не се случи. Театърът като скъпо наслаждение, касаещо лимитирана електорална маса от служащи и фенове, изискваше подчертана политическа заинтригуваност от властта. Тя макар своята изменяща се багра през тези 30 години непроменяемо имаше да взема решение по-важни въпроси. И това за родните мащаби и нрав е разбираемо.
В средата на 90-те, когато моето потомство започваше, имаше най-базови стопански и битови проблеми: от положението на санитарните възли в театралните здания, през неналичието на нафта за отопление и предел на горивото за превоз до от време на време дословната липса на средства за произвеждане, обезщетена от въодушевените театрални мениджъри по места с техники от епохата на натуралното стопанство. На това равнище се вижда прочут прогрес, макар че натрапчивите знаци от актуалната коронавирус рецесия приказват за припрян оптимизъм.
" Процесът срещу богомилите ", пиеса на Стефан Цанев, постановка от Маргарита Младенова, Народен спектакъл
Големият въпрос обаче с новите технологии е оставен в ръцете на " давещите се ". Стремежът към " нови форми " е органически, съзнателен развой, а не имитативна волност да сме " по-така ". Спорадични и кампанийни капиталови инжекции като че ли измиват ръцете, че нещо се прави, само че нормално става въпрос за морално остарели техника и съоръжение.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Икономика 2 Политика 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Политика Реклама
Художественият резултат в множеството случаи е побългарена реплика на нещо " крепко " от YouTube. Редките експлоадирания, като раждането безусловно от нулата на спектакъл " Азарян " и последвалата имплозия, потвърждават, че родната среда не търпи изключенията. Тя е като във вица за българите в адския котел, които сами се пазели да не избягат.
За да не звучи оплаквателно, ще завърша отговора си с това, че 90-те бяха чудесните години на нашия дебют в театъра и всичко предстоеше, всичко беше допустимо, след това милениумът поохлади пристрастеностите и сложи нещата по местата им. Сега просто работим и се стараем да вършим най-хубавото, на което сме способни.
" Танцът Делхи " по Иван Вирипаев, режисьор: Галин Стоев, Народен спектакъл А по какъв начин се промени публиката за това време?
Моята специалност ме слага в привилегированото състояние да не ми се постанова да мисля директно за зрителския интерес. Казват, че хората макар неудобствата вървят интензивно на спектакъл. Усещането ми в последните два сезона е изключително: създават се многочислени, по-малки планове с, мисля, неразбираем отзив измежду феновете. Дали не сме затворили цикъла - основаване на артикул, който сами консумираме? Надявам се да съм се объркал, тъй като сходна теза в ръцете на новите парични политици би трябвало да докара до съществени стопански редукции в ущърб на съсловието. Но какво значи съществени, в случай че парите за просвета в макрорамката на държавния бюджет са постоянно в размера на статистическата неточност?
Иначе множеството хора на изкуството тук по силата на събитията сме леви в битността си на субсидирани от страната и десни в опитите за основаване на йерархии в някаква конкурентно-пазарна среда. Странен разкрач, сходно на декларираните от сегашната власт планове за ръководство. Ще забележим. Едно е да се почисти и боядиса едно читалище, друго да се ръководи една комплицирана в своите насъбрани във времето взаимовръзки менажерия, да не приказваме за младите актьори и тези, които занапред стартират.
" Методът Грьонхолм " по Жорди Галсеран, режисьор: Васил Василев, спектакъл " София " Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Театралната сцена и снимачната площадка не са единствените арени, на които той разпростира концепциите си. Съавтор е с Георги Господинов на " трагикомикса " " Вечната муха " (2010), а през октомври излезе и специфичното издание на книгата " Чудна лятна нощ " на Яна Борисова с корица и илюстрации от Тороманов.
През 2006 година дружно с художника Александър Ст. Илиев той показва изложбата " Бестиарии " (от лат. bestia - звяр, референцията е към средновековните сборници с описания на действителни и фантастични животни, съпроводени с алегорични тълкувания и поуки). Сега, 15-години по-късно, те са подготвени с " Бестиарии II " в Credo Bonum.
Автор: Цветелина Белутова
Тороманов споделя, че концепцията за продължение витае от години. Първият локдаун се оказва подобаващ миг скиците да бъдат превърнати в приключени работи. " В моя случай - моливни рисунки на хвърчащи листа, които бяха сканирани, обработени и принтирани, след което надрисувани с разнообразни техники и материали. Александър също направи серията акрилно-маслени платна в този интервал ", споделя Тороманов.
Реклама
" Резултатът за мен беше неочакван и задоволителен: две много контрастни, само че взаимоозвучаващи се линии на двама напълно разнообразни, само че и близки създатели. Александър се е " поуспокоил " и е навлязъл в дълбоки " древен " води, до момента в който моя благосклонност издава все по-тревожни сигнали. "
Както Тороманов самичък споделя, началото на 2022 носи " летящ старт ". Неговата работа може да се види в два премиерни спектакъла - " Големанов " с режисьор Стоян Радев в Народния спектакъл и " Госпожица Юлия " с режисьор Антон Угринов във " Възраждане ".
Скоро предстоят и още две представления с негово присъединяване: " Тъгата на кралиците ", нова пиеса на Яна Борисова под режисурата на Стилиян Петров в Народния спектакъл, и " Лулу " с режисьор Крис Шарков в спектакъл " София ".
Картините на Александър Илиев в " Бестиарии II " Фотограф: Галя Йотова Източник: Credo Bonum Gallery Работата на сценографа е може би мистериозна като изобретателен развой за множеството фенове. Къде приключват концепциите на режисьора, къде стартират тези на сценографа?
Работата на сценографа на първо място е многообразие - на текстове, срещи с разнообразни режисьори с техните характерни персоналности и хрумвания, театрални площадки, механически екипи, необятни (напоследък не толкова) бюджетни рамки и така нататък В този смисъл план с план не се повтаря, което би трябвало да те държи постоянно в кондиция, изисква централизация, прохлада, любознание, доза комбинативност и не на последно място изпитва опциите ти да правиш взаимни отстъпки. Надявам се, че натрупването на опит ме пази от рутината.
Реклама Влияе ли опитът ви като сценограф на погледа ви като фен?
Вероятно въздейства. За страдание ставам все по-нетърпелив, противен и придирчив, само че опитът отива на кино, когато се докосна до нещо същински вълнуващо.
" Чайка " от Чехов, режисьор: Явор Гърдев, спектакъл " Азарян " Как се трансформира работата ви през годините като роля, технология, благоприятни условия - да вземем за пример какво през 90-те не би могло да се случи в този момент и какво остава непроменено?
Искаше ми се да съм бил очевидец и участник във " великата посткомунистическа софтуерна гражданска война " в българския спектакъл, само че такава не се случи. Театърът като скъпо наслаждение, касаещо лимитирана електорална маса от служащи и фенове, изискваше подчертана политическа заинтригуваност от властта. Тя макар своята изменяща се багра през тези 30 години непроменяемо имаше да взема решение по-важни въпроси. И това за родните мащаби и нрав е разбираемо.
В средата на 90-те, когато моето потомство започваше, имаше най-базови стопански и битови проблеми: от положението на санитарните възли в театралните здания, през неналичието на нафта за отопление и предел на горивото за превоз до от време на време дословната липса на средства за произвеждане, обезщетена от въодушевените театрални мениджъри по места с техники от епохата на натуралното стопанство. На това равнище се вижда прочут прогрес, макар че натрапчивите знаци от актуалната коронавирус рецесия приказват за припрян оптимизъм.
" Процесът срещу богомилите ", пиеса на Стефан Цанев, постановка от Маргарита Младенова, Народен спектакъл
Големият въпрос обаче с новите технологии е оставен в ръцете на " давещите се ". Стремежът към " нови форми " е органически, съзнателен развой, а не имитативна волност да сме " по-така ". Спорадични и кампанийни капиталови инжекции като че ли измиват ръцете, че нещо се прави, само че нормално става въпрос за морално остарели техника и съоръжение.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Икономика 2 Политика 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Икономика 3 Политика Реклама
Художественият резултат в множеството случаи е побългарена реплика на нещо " крепко " от YouTube. Редките експлоадирания, като раждането безусловно от нулата на спектакъл " Азарян " и последвалата имплозия, потвърждават, че родната среда не търпи изключенията. Тя е като във вица за българите в адския котел, които сами се пазели да не избягат.
За да не звучи оплаквателно, ще завърша отговора си с това, че 90-те бяха чудесните години на нашия дебют в театъра и всичко предстоеше, всичко беше допустимо, след това милениумът поохлади пристрастеностите и сложи нещата по местата им. Сега просто работим и се стараем да вършим най-хубавото, на което сме способни.
" Танцът Делхи " по Иван Вирипаев, режисьор: Галин Стоев, Народен спектакъл А по какъв начин се промени публиката за това време?
Моята специалност ме слага в привилегированото състояние да не ми се постанова да мисля директно за зрителския интерес. Казват, че хората макар неудобствата вървят интензивно на спектакъл. Усещането ми в последните два сезона е изключително: създават се многочислени, по-малки планове с, мисля, неразбираем отзив измежду феновете. Дали не сме затворили цикъла - основаване на артикул, който сами консумираме? Надявам се да съм се объркал, тъй като сходна теза в ръцете на новите парични политици би трябвало да докара до съществени стопански редукции в ущърб на съсловието. Но какво значи съществени, в случай че парите за просвета в макрорамката на държавния бюджет са постоянно в размера на статистическата неточност?
Иначе множеството хора на изкуството тук по силата на събитията сме леви в битността си на субсидирани от страната и десни в опитите за основаване на йерархии в някаква конкурентно-пазарна среда. Странен разкрач, сходно на декларираните от сегашната власт планове за ръководство. Ще забележим. Едно е да се почисти и боядиса едно читалище, друго да се ръководи една комплицирана в своите насъбрани във времето взаимовръзки менажерия, да не приказваме за младите актьори и тези, които занапред стартират.
" Методът Грьонхолм " по Жорди Галсеран, режисьор: Васил Василев, спектакъл " София " Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ