Достигна ли популизмът в Европа своя връх?
Вероятно наподобява извратено даже и да се прошепне, че антиевропейският популизъм може и да е достигнал своя пик на Стария континент, откакто крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " реализира рекордни резултати на районните избори в две провинции в страната. Някои събития и избори в Италия, Англия, Франция, Испания, Австрия, Словакия и Чехия обаче навеждат на мисълта, че приливът може да се обърне против националистическите придвижвания. Това не значи, че са решени социалните и икономическите проблеми, предиздвикали доста гласоподаватели от междинната класа, селските региони и по-бедните да гласоподават против обичайните политически партии, парламентарната система и Европейски Съюз. Популистите обаче наподобяват неспособни да си обезпечат болшинство за своя коренен, антиевропейски курс.
Най-очевидният случай е Италия. Бившият министър на вътрешните работи Матео Салвини, чиято крайнодясна партия „ Лига “ с отвращение споделяше властта с антисистемното Движение 5 звезди в първото популистко държавно управление в Западна Европа, смяташе, че страната е подготвена за остър завой надясно, и постави завършек на обединението в средата на август, като настоя за предварителни избори. Докато той обикаляше из плажовете гол до кръста, правеше си селфита със свои последователи и бълваше огън и жупел към Рим, опитът му да консолидира властта се провали. Доскорошните съдружни сътрудници на Салвини го подцениха и с принуда се договориха да сформират държавно управление с левоцентристката Демократическа партия. Така Италия се отдръпна от ръба на пропастта, най-малко към този момент, и е
подготвена да се върне към по-умерена, другарски настроена към Европейски Съюз
икономическа и миграционна политика.
Провалът на Салвини докара до спад в утвърждението към партията му съгласно социологическите проучвания и провокира първи подозрения по отношение на лидерските му качества. Колелото на шанса в Италия обаче се върти бързо. Потенциалният властник и специалист по обществените медии скоро може и да се завърне, в случай че стопанската система продължава да затъва и новата коалиция се разпадне.
Друг образец е Англия. Опитът на Борис Джонсън да се показа като по-популист от популистите, като се закле да извади Обединеното кралство от Европейски Съюз – „ направи го или умри “ – на 31 октомври, даже и в случай че това значи Брекзит без договорка, претърпя грандиозно проваляне в Народното събрание преди дни. Новият министър председател, който обеща да „ върне контрола “ от Европа като водач на акцията за Брекзит за референдума през 2016 година, изгуби надзор още при първото гласуване в Камарата на общините.
Британската политика е безредна, обществото е изтощено от безкрайните борби към Брекзит и крайнолявата опция, препоръчана от водача на Лейбъристката партия Джеръми Корбин, не е привлекателна за гласоподавателите. Благодарение на това Джонсън въпреки всичко може да успее да препозиционира Консервативната партия като същинска Брекзит формация и да завоюва възможни общи избори идващия месец. Това обаче наподобява малко евентуално, откакто се провали огромният му хазартен ход да разпусне Народното събрание, с цел да се прокара опцията за Брекзит без съглашение.
Найджъл Фараж, чиято партия Брекзит смаза консерваторите и победи лейбъристите на изборите за Екологичен потенциал, може още веднъж да се сблъска с неодобрение, защото не съумява да реализира пробив в английския парламент.
Друг образец е и Франция, където президентът Еманюел Макрон изглеждаше изправен пред съществени проблеми преди 6 месеца с придвижването на " жълтите жилетки ", които всяка събота проведоха демонстрации с принуждение, а крайнодясната партия Национален общ брой на Марина льо Пен отбелязваше напредък в социологическите изследвания. Макрон съумя да овладее обстановката, множеството от " жълтите жилетки " се прибраха по домовете си, най-малко към този момент, а Льо Пен
не съумя да реализира победа на евроизборите, която да докара до смяна
на играта. С намаляваща безработица и нормализирана стопанска система популизмът наподобява се блъсна в стена във Франция.
Коалицията в Австрия сред консерватори и крайнодясната Партия на свободата се провали през май, когато водачът на антимигрантското придвижване се появи във видеозапис да предлага контракти на хипотетична съветска бизнес дама против нелегално финансиране. Изхвърлена от държавното управление, социологическите изследвания дават към момента към 20% на Партията на свободата, само че наподобява малко евентуално групировката да се завърне във властта след изборите в края на месеца.
В Испания
популисти от крайната левица и крайната десница също губят поддръжка,
откакто министър председателят Педро Санчес и неговото социалистическо държавно управление на малцинството печелят популярност.
В Германия макар възходът на " Алтернатива за Германия " в провинциите Бранденбург и Саксония партията не съумя и да вземе властта и към момента е в съпротива - всички традиционни партии наподобяват решени да й попречат да се добере както в локалната власт, по този начин и на национално равнище.
Управляващите крайнодесни националистически партии реализираха големи победи на изборите за Екологичен потенциал в Полша и Унгария, като не престават да се опълчват на рецензиите на Европейски Съюз във връзка с спазването на върховенството на закона и гражданските права. Истинският полски лидер Ярослав Качински може да загуби безспорното си парламентарно болшинство на общите избори през октомври макар добилата популярност комбинация сред обществен и католически консерватизъм.
Междувременно терзанията от нелиберална популистка вълна, разпространила се из цяла Централна Европа, се оказаха пресилени, откакто либерал-демократ завоюва президентските избори в Словакия, а милиардерът и чешки министър председател Андрей Бабиш беше изправен пред масови протести поради съмнения за конфликт на ползи.
И въпреки всичко главните политици ще сгрешат, ако приемат популисткото отстъпление като причина за усмиряване. Основните двигатели на националистическата политика към момента съществуват. Ерозията на някои от основите на европейската народна власт на ХХ век - политически партии, профсъюзи, религиозни общности и индустриални работни места, направи обществата по-нестабилни. Увеличаването на неравенството при доходите, терзанията за миграцията и закриването на работни места за нискоквалифицирана работна ръка поради глобализацията обезпечават подобаващи условия за гняв в Европа и в Съединени американски щати. Социалните медии оферират място за всевъзможни форми на митинг, подсилени от подправени вести и други операции. Факт е, че популистите не би трябвало да са на власт, с цел да дефинират дневния ред - изключително по горещи тематики като имиграцията. Те успяха да трансформират дебата от това по какъв начин най-добре да бъдат посрещани и интегрирани мигрантите до по какъв начин да бъде защитена „ крепостта Европа “ и да се затегнат ограниченията за влизане на Стария континент.
Най-очевидният случай е Италия. Бившият министър на вътрешните работи Матео Салвини, чиято крайнодясна партия „ Лига “ с отвращение споделяше властта с антисистемното Движение 5 звезди в първото популистко държавно управление в Западна Европа, смяташе, че страната е подготвена за остър завой надясно, и постави завършек на обединението в средата на август, като настоя за предварителни избори. Докато той обикаляше из плажовете гол до кръста, правеше си селфита със свои последователи и бълваше огън и жупел към Рим, опитът му да консолидира властта се провали. Доскорошните съдружни сътрудници на Салвини го подцениха и с принуда се договориха да сформират държавно управление с левоцентристката Демократическа партия. Така Италия се отдръпна от ръба на пропастта, най-малко към този момент, и е
подготвена да се върне към по-умерена, другарски настроена към Европейски Съюз
икономическа и миграционна политика.
Провалът на Салвини докара до спад в утвърждението към партията му съгласно социологическите проучвания и провокира първи подозрения по отношение на лидерските му качества. Колелото на шанса в Италия обаче се върти бързо. Потенциалният властник и специалист по обществените медии скоро може и да се завърне, в случай че стопанската система продължава да затъва и новата коалиция се разпадне.
Друг образец е Англия. Опитът на Борис Джонсън да се показа като по-популист от популистите, като се закле да извади Обединеното кралство от Европейски Съюз – „ направи го или умри “ – на 31 октомври, даже и в случай че това значи Брекзит без договорка, претърпя грандиозно проваляне в Народното събрание преди дни. Новият министър председател, който обеща да „ върне контрола “ от Европа като водач на акцията за Брекзит за референдума през 2016 година, изгуби надзор още при първото гласуване в Камарата на общините.
Британската политика е безредна, обществото е изтощено от безкрайните борби към Брекзит и крайнолявата опция, препоръчана от водача на Лейбъристката партия Джеръми Корбин, не е привлекателна за гласоподавателите. Благодарение на това Джонсън въпреки всичко може да успее да препозиционира Консервативната партия като същинска Брекзит формация и да завоюва възможни общи избори идващия месец. Това обаче наподобява малко евентуално, откакто се провали огромният му хазартен ход да разпусне Народното събрание, с цел да се прокара опцията за Брекзит без съглашение.
Найджъл Фараж, чиято партия Брекзит смаза консерваторите и победи лейбъристите на изборите за Екологичен потенциал, може още веднъж да се сблъска с неодобрение, защото не съумява да реализира пробив в английския парламент.
Друг образец е и Франция, където президентът Еманюел Макрон изглеждаше изправен пред съществени проблеми преди 6 месеца с придвижването на " жълтите жилетки ", които всяка събота проведоха демонстрации с принуждение, а крайнодясната партия Национален общ брой на Марина льо Пен отбелязваше напредък в социологическите изследвания. Макрон съумя да овладее обстановката, множеството от " жълтите жилетки " се прибраха по домовете си, най-малко към този момент, а Льо Пен
не съумя да реализира победа на евроизборите, която да докара до смяна
на играта. С намаляваща безработица и нормализирана стопанска система популизмът наподобява се блъсна в стена във Франция.
Коалицията в Австрия сред консерватори и крайнодясната Партия на свободата се провали през май, когато водачът на антимигрантското придвижване се появи във видеозапис да предлага контракти на хипотетична съветска бизнес дама против нелегално финансиране. Изхвърлена от държавното управление, социологическите изследвания дават към момента към 20% на Партията на свободата, само че наподобява малко евентуално групировката да се завърне във властта след изборите в края на месеца.
В Испания
популисти от крайната левица и крайната десница също губят поддръжка,
откакто министър председателят Педро Санчес и неговото социалистическо държавно управление на малцинството печелят популярност.
В Германия макар възходът на " Алтернатива за Германия " в провинциите Бранденбург и Саксония партията не съумя и да вземе властта и към момента е в съпротива - всички традиционни партии наподобяват решени да й попречат да се добере както в локалната власт, по този начин и на национално равнище.
Управляващите крайнодесни националистически партии реализираха големи победи на изборите за Екологичен потенциал в Полша и Унгария, като не престават да се опълчват на рецензиите на Европейски Съюз във връзка с спазването на върховенството на закона и гражданските права. Истинският полски лидер Ярослав Качински може да загуби безспорното си парламентарно болшинство на общите избори през октомври макар добилата популярност комбинация сред обществен и католически консерватизъм.
Междувременно терзанията от нелиберална популистка вълна, разпространила се из цяла Централна Европа, се оказаха пресилени, откакто либерал-демократ завоюва президентските избори в Словакия, а милиардерът и чешки министър председател Андрей Бабиш беше изправен пред масови протести поради съмнения за конфликт на ползи.
И въпреки всичко главните политици ще сгрешат, ако приемат популисткото отстъпление като причина за усмиряване. Основните двигатели на националистическата политика към момента съществуват. Ерозията на някои от основите на европейската народна власт на ХХ век - политически партии, профсъюзи, религиозни общности и индустриални работни места, направи обществата по-нестабилни. Увеличаването на неравенството при доходите, терзанията за миграцията и закриването на работни места за нискоквалифицирана работна ръка поради глобализацията обезпечават подобаващи условия за гняв в Европа и в Съединени американски щати. Социалните медии оферират място за всевъзможни форми на митинг, подсилени от подправени вести и други операции. Факт е, че популистите не би трябвало да са на власт, с цел да дефинират дневния ред - изключително по горещи тематики като имиграцията. Те успяха да трансформират дебата от това по какъв начин най-добре да бъдат посрещани и интегрирани мигрантите до по какъв начин да бъде защитена „ крепостта Европа “ и да се затегнат ограниченията за влизане на Стария континент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ